“Удивително странно” от Лесли Ливингстън – Удивително странно #1
Кели Уинслоу изживява мечтата на живота си. На седемнайсет, тя се е премества да живее в Ню Йорк и започва работа в театрална трупа. Да, тя е стажантка при “Актьорите на Авалон”, треторазредна трупа, толкова далеч от Бродуей, че била могли да са в Каспичан, но ситуацията й започва да се подобрява – актрисата в главната роля счупва глезена си и Кели е на път да я замести в ролята на феическата кралица Титания в шекспировата пиеса “Сън в лятна нощ”. Феите са много по-истински, отколкото Кели предполага, обаче, а случайна среща в Сентръл Парк с привлекателен млад мъж, ще я забърка в приключение, каквото не си е представяла. За Сони Фланъри – член на Стражата на Янус, натоварени от Оберон, Зимният Крал, със задачата да пазят прохода в Сентръл Парк, който води в земите на феите – хубавата млада актриса представлява загадка. Силна и своенравна, тя блести в съзнанието му като илюминация и той не може да спре да мисли за нея. С настъпването на Хелоуин и отварянето на проходът на Соуин, Сони и Кели се оказват привлечени един от друг… сред ужасен заговор, който заплашва както Ню Йорк, така и феите. |
Открих тази книга преди няколко месеца, но дълго време отлагах прочитането й. Очаквах поредната тийн-гимназистка поредица, със задължителния любовен триъгълник и прекомерна употреба на розови краски. Онзи ден най-сетне й дойде времето. Останах много приятно изненадана. Книгата се оказа чудесна, добре балансирана и увлекателно написана – още един съвсем приличен юношески роман, който за съжаление не е достатъчно популярен и остава недооценен в сянката на медийното цунами от тийнейджърски сълзи и сополи.
Действието на романа се развива в съвременен Ню Йорк, но жанрово бих я поставила по-скоро в графа “фентъзи”, отколкото в “ърбън фентъзи”. Светът е приятно изграден, основаващ се на традиционните митове за феи с приятни намигвания към Шекспир. Не открих дразнещи моменти в логиката на цялостната постановка и ми бе лесно да се потопя в атмосферата на “Удивително странно”. Магията и свръхестествените същества са прекрасно описани, красотата е изкусно преплетена с ужаса, а природните картини и описания (особено тези на Сентръл Парк) поставят чудесна сцена за развитието на сюжета, без да бъдат прекалено обстойни и досадни.
Събитията се разказват от трето лице, проследявайки действията и преживяванията на главните герои Кели Уинслоу и Сони Фланъри, редувайки двамата. Няма прекомерни вътрешни терзания и размисли, действието е увлекателно и с прилично темпо. Героите са добре изградени, а действията и решенията им, макар и не винаги правилни, са напълно логични и съответстващи на характерите им. Второстепенните герои са също много приятно изградени, и макар доста от тях да се появяват съвсем за кратко и да ми се искаше да ги опозная по-добре, в крайна сметка изиграват точната си роля за сюжета, без да засенчват главните герои.
Много се зарадвах, че в книгата няма любовен триъгълник, нито прекалена романтична драма. Любовната история е нежно изградена, без да доминира над същинската история, и поне за мен бе достоверно написана без излишни въздишки, сълзи и терзания. Визирайки много твърдите граници на възрастовата насоченост на книгата, смятам че именно такива книги са подходящи за подрастващите и юношите. Крайно време е да се появят на пазара книги, в които най-важното да не са чувствата на главната героиня към един или няколко ухажора. Нямам против романтиката, но не бива да се прекалява, а да се търси винаги драмата и противопоставянето на няколко кандидата за сърцето на девойката, в един момент води до изкривяване на мисленето на младежите. Лесли Ливингстън съумява майсторски да опише първите любовни трепети, с необходимата им тръпка и емоционалност, но без да търси насилени конфликти и прекомерни трагедии.
В сюжета има прилична доза загадки и мистерии, повечето от които биват разплетени до края. Някои от тях са по-предвидими, други – успяха наистина да ме изненадат. Хубавото е, че авторката не ни вре в носа “решенията” на загадките, а изненадата на героите от обратите в крайна сметка подхожда на интелекта и емоционалността им. Логиката отново е на ниво и макар и с леки нотки на Мери-Сю, все краят далеч не е в стил “deus-ex machina”. Искаше ми се малко по-остра градация в кулминацията и развръзката, но все пак останах доволна. Книгата оставя прилична основа за продължение на поредицата, без да ни оставя да висим, което е поредния свеж полъх, сред мъглата от клиф-хенгъри напоследък.
Наред с лекия стил и пестеливо и разумно поставените комични ситуации и диалози (кон във ваната!), романът съумява да вмъкне и някои малко по-сериозни теми. Отново, тези моменти са по-скоро загатнати, и носят дълбочина на книгата, без да затормозяват действието или да нагнетяват атмосферата прекомерно. Очаквам в развитието на поредицата тези теми да бъдат доразвити и попълнени, както и да се запознаем по-добре с героите на авторката. Цялостно книгата е именно това, което се очаква от дебют.
Доволна съм от тази книга и с удоволствие бих дала шанс и на следващите книги от поредицата. Сюжетът не е изключително оригинален, светът е по-скоро вече традиционен, отколкото неочакван, героите и емоционалния заряд са по-скоро умерени и балансирани, а възрастовата граница е малко по-ниска за предпочитанията ми. И все пак не бих нарекла книгата “посредствена”. Напротив – не всяка книга може и трябва да бъде “забележителна” и “разтърсваща”. Човек има нужда да чете и малко по-леки романи, ей така, само за удоволствие. А “Удивително странно” ми достави именно това – удоволствие и приятни моменти. Единствената причина да не й дам оценка 5/5 е възрастовата насоченост, но горещо препоръчвам тази книга на всички по-млади читатели.
| оригинално заглавие | Wondrous Strange |
| автор | Lesley Lingston |
| издател | HarperCollins Canada |
| дата на публикуване | септември 2009 |
| бг издател | няма |
| поредица | Wondrous Strange |
| пореден номер | 1 |
| сходни книги | |
| възрастова насоченост | 12+ |
| оценка |   |
Последни коментари