„Нощна сянка“ от Андреа Креймър

Тя може да контролира глутницата си, но не и сърцето си…  Кала Тор винаги е знаела какво я очаква: след като завърши гимназията „Маунтин Скул”, тя ще бъде партньорка на алфа вълка Рен Ларош, ще се бие рамо до рамо с него, ще управлява тяхната глутница и ще брани свещените места на Пазителите. Ала когато нарушава законите на своите господари, спасявайки живота на красиво човешко момче, излязло на излет в планината, Кала започва да поставя под съмнение предначертания си път, своето съществуване и дори света, който познава. Ако последва сърцето си, може да изгуби всичко, дори живота си. Струва ли си да плати най-високата цена за забранената си любов?

издателство: ИБИС превод: Вера Паунова редактор: Стефана Моллова ISBN: 978-954-9321-45-6 2010

Тази книга, авторката и поредицата е едно от откритията ми за 2010 година. Харесвам почти всичко в книгата. Харесвам я дотолкова, че само седмици след като я прочетох на английски, си я купих (евала на издателството за бързите реакции!). Харесвам я дотолкова, че освен че си я купих, я препрочетох почти веднага на български. Харесвам я дотолкова, че наистина нямам търпение да дойде юли и да издадат втората част от трилогията (жокер за всички, чудещи се какво да ми купят за рождения ден 🙂 ). Харесвам я… Мисля че схванахте идеята.

Всъщност книгата е насочена към юношеската аудитория. Но както съвсем скоро щеразберете, напоследък чета страшно много книги, макар и отдавна да съм минала възрастовата граница. С какво ме привличат тези тийнейджърски романтични свръхестествени поредици?

Като начало, харесвам urban fantasy и paranormal romance жанровете. За съжаление, напоследък в тези жанрове границите с откровено розовите книги са много размити. И да – харесвам еротиката, добре описания секс, но все пак, ако търсех само това, си има други жанрове. И така YA течението на горните жанрове ме подсигуряват, че няма да преминавам от секс сцена в друга, а ще има и някакво друго съдържание. Е, плаващите пясъци на този жанр са щедро напоени с девствени сълзи, сополи и други тийнейджърски телесни течности, но сред добрите книги те не са единственото в книгата.

Друга причина да си падам по тези книги е простичката меланхолия по отминалото детство. Четейки за първата любов на героините, няма как да не си спомниш собствените първи такива преживявания. По някакъв начин този тип книги ми действат пречистващо на душата и някаква романтична частица в мен ликува, четейки ги. Ох, кого залъгвам?! Тази така наречена частица явно е с размерите на черна дупка и засмуква жадно поредица, след поредица.

И не на последно място – чета тези поредици все по-често, понеже българските издателства чак напоследък откриха тази пазарна ниша. И естествено решиха да зарибят младите, зелени, пъпчиви читателки, давайки им още свръхестествени, свръхготини пичове, по които да въздишат, освен тези от Здрач и Вампирските дневници. И така и аз – като магаре сред овци – наредих се на голямата опашка от нови и нови поредици, бълвани ден след ден от родните издателства.

Като чета нагоре, май съм се отплеснала. Обясних защо харесвам жанра, но не и защо харесвам конкретната книга. Защото, макар и пристрастена, не съм всичкоядна, пардон – всичкочетяща. А всъщност причините да харесвам книгата нямат нищо общо с конкретния жанр – те са общозначими за всички жанрове.

Едно от главните неща, които ме грабнаха са добрият стил на авторката и умението й почти веднага да ни заинтригува и да ни потопи в действието. Тази книга се чете почти на един дъх. Дори и на второ четене, не успя да ме отегчи и отново предизвика безсънни нощи. Интригата в книгата е интересна, а краят, макар и да ни оставя крещящи за още, все пак е поносим и доста логичен. Разбира се, искам да знам какво става по-нататък, но поне не ме свършиха по средата на нищото.

Харесват ми и героите в книгата. Като започнем с главната героиня Кала, която е от типа принцеса, която сама се измъква от кулата, убива дракона и спасява принца. Харесват ми подобен тип силни и самоуверени момичета. Макар основна част от действието да е свързано с любовния живот на героинята, всъщност до голяма степен книгата се развива около въпроса за предопределеността на съдбата ни и възможността за свободна воля, за личен избор и последствията му. Засягат се и други философски теми и искрено се надявам тенденцията да продължи и в другите книги.

Относно свръхестествените пичове – определено са по вкуса ми. Разбира се, имаме любовен триъгълник (от какво се разбира, не знам точно). Но в случая този триъгълник е доста добре построен. Не е очевиден избора на героинята, тя самата има проблем него. Не е лесно да викаме за Рен или за Шей, защото и двамата имат и плюсове и минуси и Кала е влюбена и в двама им. Нещо повече – те и двамата имат собствено място в живота й и го обогатяват по съвсем различен начин. Ето, това прави един литературен любовен триъгълник приятен за четене – изборът е неимоверно труден.

Относно второстепенните герои – определено са живо толкова пълнокръвни, както главните. Научаваме за проблемите им, за живота им, за мечтите и любовите им. И при това по един не досаден начин от типа „абе, аз да напиша все пак и за второстепенните, за да не стане праволинейно“. Напротив, всички различни нишки умело се преплитат, следвайки основния сюжет.

Относно свръхестествената част на книгата – определено ми беше приятно, ей така за разнообразие, да почета малко за върколаци, вместо за вампири. Е, добре де – има и вампири. Всъщност не са точно вампири, а нещо като магьосници. Като цяло, света на авторката особено ми се хареса. Приятно съм изненадана и от устойчивостта на правилата в този свят, като самата тя в книгата ми даде отговор на някои от въпросите, които ме тревожеха относно свръхестествените елементи. Защото в повечето случаи, аз имам въпроси. И повечето въпроси така и не получават логични обяснения. Защото само на децата е позволено да кажат „Ами това е така, защото така съм си го искала и аз пиша книгата“. Разбира се, фентъзито по презумпция не подлежи на същите правила, като истинския живот. Не можем да обясним всичко с научни доводи, а и не се очаква. Но все някакви правила трябва да се спазват. Иначе заедно с устоите на измисления свят, рухва и доверието на читателя в историята.

Относно „розовия“ елемент в книгата – не няма секс. Но има целувки, горещи сцени. И те също са достатъчно добре написани, за да нагорещят страниците, но не и да ги изпепелят. Определено темите за секса преди брака, гей ориентацията, целомъдрието и прочее за добре застъпени, макар и да не доминират. Но развивайки се в съвременното общество, книги описващи девствени зрелостнички са меко казано силно хиперболизирани.

Какво друго харесвам в книгата? Kорицата!!! Определено една от най-приятните корици напоследък. И (отново евала на издателството!) този път издателството пуснаха оригиналната корица, а не се опитаха да направят някаква евтина имитация. Книгата в българското си издание определено изглежда добре и качествено. Единствената ми забележка е към оформлението на заглавието. Мисля че можеше да се запази аналогията с кръста от татуировката, но това е бял кахър.

Относно превода – става, даже бих казала, че е добър. Разбира се с едно наум за заглавието и другите имена. Като цяло съм доста критична на темата, особено с други поредици от същото издателство. Но тук съм доволна. Винаги може и още и се надявам от Ибис да ме изненадат приятно със следващата книга от трилогията.

А до тогава – чакам с нетърпение!