Начало > книги, на български, препрочетено > „Огнено жертвоприношение“ от Лоръл К. Хамилтън

„Огнено жертвоприношение“ от Лоръл К. Хамилтън


Burnt Offerings by Laurell K. Hamilton
„Не можеш да имаш доверие на някой, който спи с чудовищата.“

Анита Блейк винаги е вярвала в това. Но сега тя споделя леглото с вампирът Господар на града. Така, че когато подпалвач взима на мушка вампирски жертви, съществата на мрака се обръщат към доскорощната си противница. Защото сега само Екзекуторката може да ги спаси от адските пламъци…

Често е трудно да различиш доброто от злото. Питайте Анита Блейк. Тя явно развива мекушавост към вампирите – особено към един конкретен вампир. Така че щом пламъците плъзват по немъртвите на Сейнт Луис, от Анита зависи да спаси чудовищата, които се е клела да унищожава.
  • издателство: ИК „Колибри“
  • превод: Людмил Люцканов
  • редактор: Невена Кръстева
  • художник на корица: Стефан Касъров
  • ISBN: 978-954-529-773-1
  • 2010

„Огнено жертвоприношение“ е 7-ма книга от поредицата на Лоръл К. Хамилтън за Анита Блейк, убийцата на вампири. Това е поредицата, която ме накара да заобичам urban fantasy жанра и е сред най-любимите ми четива. Адски се зарадвах, когато разбрах, че все пак поредицата ще продължи да бъде издавана на българския пазар от издателство „Колибри“.

И за съжаление, с това се изчерпва всичко добро, което мога да кажа за българското издание на книгата.

Да започнем с корицата: на пръв поглед имаме една не лошо оформена корица, буквална експлозия от цветове и шрифтове. Но аз съм голям фен на оригиналните корици на поредицата. Ето как изглежда в случая американското издание:

Сравнявайки двете корици, няма как да не се зачудя, защо някой се е помъчил толкова нескопосано да изимитира оригиналната. Поначало аз съм голям противник на този тип имитации, винаги ми изглеждат пошли, евтини и… абе, имитации. По добре да създадеш нещо свое, дори и рискувайки да изгубиш наследената популярност на оригиналното издание. В България има вече чудесни примери за оригинални корици, които дори превъзхождат тези на оригиналните издания. Но очевидно тази въпросна корица е много далеч от тях. И за всички, които не успяват да видят какво точно ме дразни – да, разликата между кича и изкуството може да бъде дори само една яркочервена пола. И тук дори не споменавам останалите дребни детайли. И последно: думата „жертвоприношение“, изписана по този начин е адски трудночетима!

Ето и алтернативното оформление на новите издания на книгата:

Ясно е, че при наличие на талант, фантазия и желание, издателството можеше да ни предостави нещо много привлекателно.

Но да продължим с впечатленията.

Лично според мен, заглавието трябва да се преведе като „Изгорени дарове“. Според мен не трябва да се споменава огън изобщо. И не само, ако превеждаме буквално. Авторката доста си играе с метафорите в заглавията на някои от книгите си. Според мен това е една от тях. Не знам как е преведено заглавието на едноименния филм, който се споменава с книгата. Не знам дали изобщо е прожектиран/издаван на някакъв носител в България. Но визирайки сюжета на книгата и представянето на героят на Ашър в нея, смятам че моето предложение запазва много повече от играта на думи.

И като говорим за превод: не съм чела по-лош превод на книга от поредицата! Просто нямам думи да опиша колко съм подразнена от превода и несъществуващата редакция! Показателно е, че макар да съм чела няколко пъти книгата на английски, тя да ми харесва и да е от онзи тип книги, които се четат на един дъх, това издание откровено ме затрудни. Вместо да прочета книгата за 2 дни, без да си давам много зор, аз едвам да дочетох до седмица. Много рядко ми се случва да се затрудня да завърша книга, особено базирайки се на качеството на превода, на стила и изказа. При положение, че вече съм чела книгата, не би трябвало да имам подобни проблеми. За съжаление, сътвореното от Людмил Люцканов и Невена Кръстева е направо обидно за читателите и почитателите на поредицата и литературата изобщо. Почти няма страница без откровено грешно преведени думи и фрази, объркани времена и дори родове! А в крайна сметка, госпожа Хамилтън не се слави с кой знае какви езикови сложнотии. Книгите са написани на простичък английски, а повечето и нарицателни думи и фрази и жаргонни изрази са страшно популярни в американския език. Не виждам друга причина за получилия се превод, освен пълната некомпетентност и безхаберие на преводач и редактор. Да не отварям спора, че става дума за 7-ма! книга от поредица, която макар и издавана досега от друго издателство, е вече от години на пазара и има не малко почитатели у нас. Според мен винаги е добре да се придържаш към вече наложената в предишни книги терминология. Особено ако очевидно имаш проблем със собствения си превод. След като не са си направили труда да потърсят в Google или Wikipedia, поне можеха да прочетат предходните книги. Но нямаме този късмет.

На база всичко казано до тук, смятам че покупката на тази книга си е чиста загуба на пари, време и нерви. Препоръчвам да прочетете книгата в оригинал или в случай, че не ви е възможно, по-добре намерете някой фен-превод. Със сигурност ще е поне на същото ниво, ако не и по-добър.

Advertisements
  1. seny_seviorum
    24 март, 2011 в 21:23

    Чел съм и оригинала, и превода. Преводът по нищо не отстъпва на оригинала, дори бих казал, че е по-добър. А ти да беше дал поне един пример за грешка на преводача и редактора, щом си чел романа на английски. Как да дадеш обаче, та нали е къде-къде по-лесно да оплюваш, когато те човъркат отвътре злобата и завистта. Хайде, поеми си само още малко въздух и ще видиш как ще кажеш пук.:)) Жив и здрав бъди, човече. Срещали сме много такива като теб и още много ще срещнем.

    • 29 март, 2011 в 13:45

      Поемам въздух… мне, не се пукнах. Само леко визуално ми понаедря бюстът. От което следва, че може би съм от женски род, но то пък в турския език имаше проблематичност с родовете… 🙂
      Във всеки случай не изпитвам кой знае какви злоба и завист, че чак да ме човъркат. Завист? За какво? Към кого?!
      Иначе – взимам си поука – следващият път ще пусна примери (все се надявам да няма следващ път, но книгоиздателите в България имат различни планове)

      А сега само малък пример:
      Glazer Safety патроните, не са стоп-патрони – начина на действие и предназначението им се различава.

  2. seny_seviorum
    31 март, 2011 в 17:35

    И аз все се надявам, уважаема госпожице, следващия път, когато прочета критика за нечий превод, който харесвам, тя да е аргументирана и подплатена със съответните примери, не само с неприязън към преводача и редактора, но уви. Хвърлянето на кал по другите е нашият най-масов национален спорт. Не знам къде си открила сгрешени времена, родове и прочее. Покажи с примери. Бъди убедителна. Защото, знам ли, може да си мислиш, че са сгрешени, а пък те да не са… Понаедряването на бюста показва, че си от женски пол, а не от женски род, както пишеш. Характеристиките на „женския род“ са други, не телесни, а чисто граматически. Не си мисли, че се заяждам. Просто се съмнявам в способността ти компетентно и убедително да критикуваш художествен превод. Всичко хубаво!

  3. 4 април, 2011 в 16:36

    Добре де, защо се заяждате – адиктед рийдъра е просто читател, която разбира и от англисйки – ВСЕКИ читател, дал пари за книга-продукт, има цялото право на света , когато не получава пари за това, да дава изключително непрофесионалното си и пристрастно мнение за читателските качества на даден продукт. ЗА хората с малко повече акъл в главата – било то преводачи, автори или издатели – читателската критика трябва да се вземе под внимание. Аз лично не съм чела английския текст и не мога да реша дали е адекватен или не, но само мога да кажа, че темпото на книгата се промени в лоша посока в сравнение с темпото наложено от Елена Павлова в изданията на Инфодар.Преводачите са един вид съавтори на писателите, и трябва да подхождат изследователски и творчески – вложената любов и внимание във всеки текст не остават неоценени, уверявам ви

  4. 9 юли, 2013 в 15:05

    Поредната вълнуваща и интересна книга за Анита Блейк. Въпреки че това е седмата книга, с удоволствие признавам, че „живият“ език и спиращото дъха действие са се запазили. Едно забавно и разтоварващо четиво с толкова колоритни персонажи като Анита, Ричард и Жан-Клод.
    Изборът рецензията на книгата да е концентрирана върху корицата и превода е доста адекватен, по мое мнение, и напълно закономерен след като върху това се е задържало вниманието на авторката на блога. Според мен както корицата, така и преводът имат нужда от редактор и промени.
    „Пренасянето“ на смисъл и съдържание от един език на друг е доста сложен процес и един „добър“ превод и един „точен“ превод, рядко са едно и също нещо. „Точният“ превод макар и верен, може просто да не отговаря на това, което автора иска да каже. „Добрият“ превод следва логическата последователност на фабулата и запазва уникалния характер на всеки персонаж.

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: