Начало > книги, на английски, прочетено > „Железният крал“ от Джули Кагава

„Железният крал“ от Джули Кагава


Iron King by Julie Kagawa

МЕГЪН ЧЕЙС ИМА ТАЙНСТВЕНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ – СЪДБА, КАКВАТО ДОРИ НЕ СИ Е ПРЕДСТАВЯЛА…

Нещо винаги е куцало в живота на Мегън, още откакто баща й изчезва пред очите й, когато е на шест. Тя никога не се е чувствала на място в училище… нито у дома.

Когато мрачен непознат започва да я наблюдава от далеч, а най-добрият й приятел – вечен майтапчия – става странно загрижен за нея, Мегън усеща, че всичко в живота й е на път да се промени.

Но тя не би могла дори да предположи истината – тя е дъщеря на митичен феически крал и е пешка в смъртоносна война. Сега Мегън ще узнае точно колко далеч би стигнала, за да спаси някого, когото обича, за да спре мистериозно зло, на което никое феическо същество не смее да се опълчи… и за да открие любовта в лицето на млад принц, който по-скоро би пожелал смъртта й, отколкото да й позволи да докосне леденото му сърце.

Това е дебютният роман на младата американска писателка и първа книга от поредицата й за железните феи. Напоследък прочетох много положителни отзиви за книгата. Според много от блогърите, тя се нарежда сред откритията на изминалата година. Но никога не трябва да се доверяваш единствено на мнения в интернет – вкусове всякакви.Затова реших да ги проверя от първа ръка.

Романът е YA urban fantasy и в ролята на свръхестествен елемент са феите. По принцип не съм голям фен на феите. От една страна, защото те са повече част от западната култура и в България митовете са тях са ни чужди и понякога дори непонятни. От друга страна, с малки изключения, повечето книги, разказващи се за феи са ми адски сладникави, неестествени, далеч от съвремието и, честно казано, напълно скучни. Нямам нищо против Толкин, но предпочитам Мери Джентри. В комбинация с възрастовата насоченост на книгата и издателите Harlequin Teen, се бях подготвила за нещо не особено четимо, безвъзвратно романтично и сияещо в бледи пастелни тонове.

Е, хубаво е да тръгнеш с малка кошничка – така трудно можеш да бъдеш разочарован, но „Железният крал“ многократно надскочи очакванията ми и приятно ме изненада. Книгата се оказа много интересна и увлекателно написана. И макар наистина да е за по-млада аудитория (според мен дори би могла да бъде четена от по-големи деца), я намирам за един от добрите представите на жанра и дори бих я сравнила с Хари Потър, с приятни заемки от филма „Лабиринт“.

Като цяло сюжета не е кой знае колко оригинален и следва утъпканите традиции на жанра и „Грозното патенце“: тийнейджърка аутсайдер, внезапно открива, че е вълшебна принцеса, надарена с магически способности и попада в света на феите, тръгнала на поход срещу невъобразимо зло, в компанията на прекрасен, доблестен и влюбен в нея (ами, не думай!) принц. Историята не блести с кой знае каква оригиналност, но пък е написана чудесно. Различните приключения следват непрекъснато и не ни оставят да бъдем отегчени. Мегън се среща с много различни същества и пътува непрекъснато, забърквайки се в нови и нови каши. Като цяло повествованието е много повече от размислите и страстите на тийнейджърката, което си е жива благословия. Обратите не са чак толкова неочаквани и изненадващи, но пък кривата на напрежение е напълно прилична и задоволителна. Краят ни оставя някои неразрешени въпроси и реално слага началото на следваща история, но определено не свършваме в нищото и дори и да нямах следващата част под ръка, можех спокойно да затворя книгата.

Изключително впечатление ми направи света на романа. Уникалната смесица от митове за феи, литературни и приказни герои и съвременна култура. Именно това модернизиране, цялата идея за железните феи (идеята за възникването на феите, определено не е нова и беше крайно време, да бъде направена следващата логическа стъпка) прави книгата така уникална и интересна. Това е похват, който винаги съм уважавала – да хванеш няколко до болка изтъркани същества/митове/герои, да ги изтупаш от прахта, да ги лъснеш, да ги изсипеш в един голям казан, да им добавиш добра доза модерна наука и съвременна култура, щипка романтика за аромат, и добре да ги разбъркаш. И всичкото това да ври и кипи в епичен екшън, спасявайки вселената/света/човечеството/малкото си братче. Доверете ми се – тази рецепта винаги се получава и Джули Кагава ни го доказва в „Железният крал“.

Авторката показва и страхотен талант за създаването на декора и ни разхожда из света си почти като във филм. Сцените са подробно и красиво описани. И под красиво нямам предвид само цветя и рози, сред тучни зелени пасища. Дори и описанието на бунището от стара техника е по свой начин красиво, изпипано и като живо. А определено героите ни пътуват на доста места, цялата книга си е едно безкрайно пътешествие, така че за мен беше пиршество на въображението. Тръгваме от дивната Луизианска провинция и местната гимназия, за да преминем през опасния Див лес към упойващата красота на топлите Летни владения. Попадаме сред пронизващата, студена красота на Зимното кралство,  профучаваме през космополитния Ню Олеанс, за да достигнем до модерното бунище и технологичните кули на кралството на Железните феи. И накрая отново се завръщаме в тихата провинция, само за миг, преди да поемем отново към приказните земи на феите.

В този изпълнен с вълнуващи приключения пътепис, можем да се насладим не само на брилянтно изписани пейзажи, но и на изключителното „местно население“ от свръхестествени същества и герои. Някои са красиви и ефирни, други – ужасяващи и грозни. Ще се срещнем и с мъдрите пазителки на дърветата – древните, уважавани от всички дриади, и с (моите любимци в книгата) пъплещите по бунището гротескни „прошляковци“, които събират отпадъци от модерните технологии и бърборят неразбираемо. Можем спокойно да наречем всичко това „National fantasygrafic“.

„Железният крал“ ме покори и с невероятното си превключване на атмосферата – люшкаше ме от тъга и меланхолия, през спокойствие към копнеж, чак до чист неподправен ужас. Малко автори, пишещи тийн романтично фентъзи си позволяват да добавят хорър елементи в книгите си, а още по-малко успяват наистина да го постигнат. Все по-рядко съществата в книгите са наистина страховити и успяват да ни уплашат, дори и ако изначале са опасни хищници. Авторката на книгата майсторски съумява да накара, дори заклет хорър фен като мен, да потръпне. Една от тези така харесвани сцени за мен е сблъсъкът с „двойничето“ и острите му зъбки, но да не ви развалям удоволствието. Всички, които обичат здравословна доза ужас, могат да я открият в книгата. За тези, които предпочитат друг вид тръпки – романтичното напрежение също не липсва.

Главната героиня е много приятно момиче. За разлика от повечето Мери-Сю-та, тя не е нито свръхнадарена магически, нито пък всички я харесват и желаят. Е, определено не е грозна, нито пък напълно безсилна, но най-силното й качество в книгата е упоритостта й. Целеустремеността й да направи всичко по силите си, за хората които обича. Безкрайната й отдаденост на всяка цена да постигне целта си. Мегън осъзнава, че в света на феите (и не само) всяко действие има своите последствия и всяка услуга се заплаща.  А цената винаги е повече отколкото сме склонни да дадем, а благодарността боли. И нашето момиче плаща тази цена – със сълзи в очите, но с гордо вдигната глава. Това е приятно разнообразие от множеството безкрайно мрънкащи героини. Мегън Чейс не изпада в депресантски настроения, а се бори до край с трудностите.

Главните мъжки герои от една страна са напълно очаквани и в добрите традиции на жанра. Красиви, млади, предани на Мегън и готови да дадат живота си за нея. От друга страна са феи, и като такива са нелогични и в крайна сметка нечовешки. Рязко сменят настроенията си, реагират странно, моралните им принципи са… различни. Честно казано, аз лично очаквах малко повече от тях, но и така съм склонна да ги преглътна. Не са напълно дразнещи и не пречат на останалата част от книгата.  За мен Пък е по-интересният персонаж, ако щете дори само защото обикновено симпатизирам на отрязаният най-добър приятел. Разбира се Аш съвсем не е за изхвърляне, особено че тепърва още ще има да четем за него, но мисля, че дори за феически Зимен принц е прекалено затворен и студен. А говорейки за книга, е трудно да обикнеш някой герой, ако той е така скромен на реакции. По-добре мелодраматичен злодей, отколко герой – пън.

Реално погледнато и двамата гореизложени за мен бяха засенчени от второстепенният герой на Грималкин. И не само защото обичам котки. Неговите реакции са така подробно описани – всяко протягане, сънливото примижаване, прозявките и просъскванията – всички те карат тази говоряща феическа котка направо да мърка от страниците. Героят е много по-интересен за мен именно заради маргиналността си, любопитството и типичните си котешки непукизъм и своеволност. Всъщност като цяло второстепенните герои в романа са пълнокръвни и ярки. И авторката съумява да изгради образа на различните феически същества много достоверно. Някои са наистина красиви, мили, приятелски настроени, други откровено искат да изядат Мегън за вечеря. А има и такива, които предпочитат да я изтезават просто за забавление. Едно е общото в света на Безникога – там понятията добро и лошо не съществуват. Има различни страни и гледни точки, сделки и войни, врагове и приятели. Но всички феи са опасни!

И не на последно място, трябва непременно да спомена корицата и оформлението на книгата. Корицата е наистина красива и много подходящя за феическата тема. Дори може би една идеята по-красива отколкото трябва, със всичките си заврънкулки и красоти. Дори граничи с кичозността, характерна за момиченцата в прогимназията. Но въпреки всичко ми харесва. Особено текстовото оформление, малките детайли и под текст на корицата. И съм доволна, че и останалите книги от поредицата са в същият стил. Това прави серията наистина привлекателна и е добър стимул да си купиш книгите. Единствената ми забележка би била към момичето на корицата. Бледо, ефирно, русо девойче, напълно вписващо се в традициите на феите и отговарящо на образа на Мегън. И всичко това напоено с енотска доза черна спирала за мигли! Йък! Това си е моден гаф дори за гимназистка, а в случая говорим за художествено оформление и критериите трябва да са много по-високи.

Като заключение мога само да си пожелая, книгата да бъде издадена и на българския пазар. „Железният крал“ е чудесна смесица от наивността и прямотата на детските приказки, многопластовостта и ужасът на свръхестествен трилър и безграничният романтизъм на юношеството. Определено ми хареса и нямам търпение да прочета и следващите книги от поредицата.

Advertisements
  1. Ваня Колева
    12 април, 2011 в 19:22

    Уау .. браво! Определено ще се чете и ти ще имаш голяма доза вина в това. Браво за таланта ти. Поклон ..

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: