„Синя луна“ от Лоръл К. Хамилтън

Добре дошли в света на Анита Блейк – некромант, съживител на зомбита и безстрашен екзекутор на вампири. Свят, в който свръхестествени създания, излезли от митове и легенди, живеят сред хората, а вампирите не са само сеещи смърт чудовища, но и прелъстителни любовници. Ричард, бившият приятел на Анита, е арестуван по обвинение в изнасилване в Майъртън, щата Тенеси. На карта са заложени не само неговата чест и професионалната му кариера, но и ревниво пазена тайна – след няколко дни ще настъпи пълнолуние и той ще се преобрази във върколак. Анита заминава при него с антураж от вампири, върколаци и леопардлаци, които да я охраняват с цената на живота си по заповед на Жан-Клод, вампир-господар и настоящ любовник на екзекуторката. Скоро Анита открива, че освобождаването на бившия й приятел ще бъде далеч по-трудно, отколкото е допускала. Някой прави черни магии… Някой, който е продал душата си на дявола.

издателство: ИК „Колибри“ превод: Иван Атанасов редактор: София Бранц художник на корица: Стефан Касъров ISBN: 978-954-529-834-9 2010

Ако трябваше да си купя тази книга, базирайки се на предходното издание от поредицата, издадено от това издателство, просто нямаше да го направя. Но купих книгата, преди да съм прочела предишната, а и бях прочела коментари на сайта на издателството, че този превод е по-добър от предишния. Е, това не е кой знае какво постижение, на фона на предишния провал, но купувайки книгата, аз не го знаех. Просто бях доволна, че една от любимите ми поредици продължава да бъде издавана на български, при това в съвсем прилични времеви темпове.

Определено се изненадах – превода се оказа приличен. Дори нещо повече. Естествено, като отдавнашен фен на поредицата имам своите забележки. Горещо препоръчвам на преводача и редактора да се запознаят малко повече с огнестрелните оръжия, муниции, кобури и употребата им. Много приятно впечатление ми направиха и бележките под линия, които така ми липсват в последно време. В тази книга бележки има, на място са и, струва ми се за пръв път в поредица, която чета, преводачът си е направил труда да пояснява ролята на герои и термини от предходни книги. Похвално!

Приятно съм изненадана и от художественото оформление на книгата. Корицата отново е дело на българското издателство, но този път си заслужава парите и труда. Отново има наподобяване на оригиналната корица, но тук не е така буквално, а резултатите са наистина добри. Смея да кажа, че тази корица за мен е най-добрата на този роман, сред всички издания, които съм виждала. Бих се зарадвала на леко ретуширане на снимката, но това клони към издребняване. С подобно стилно оформление най-голямото ми съжаление е за тъничките корици на книжката, защото определено си заслужава едни твърди корици!

Симпатично допълнение към книгата е и послесловът от 2008г. от авторката, в края на книгата. Макар и незадължителен за конкретния роман, това кимване към почитателите на Анита Блейк е поредния плюс за издателство „Колибри“. Това е начинът да привлечеш публиката и да покажеш сериозно отношение към читателите си и световноизвестната поредица.

Искрено се надявам от издателството да продължават в този дух, защото следващата книга в поредицата е именно любимата ми – „Обсидиановата пеперуда“.

Споменавайки следващата книга няма как да не се направи аналогия между двата романа. В „Синя луна“ авторката сякаш прави генерална репетиция за „пеперудата“. Действието и на двата романа се развива извън Сейнт Луис и далеч от Жан-Клод. И в двете истории имаме сблъсък с местната полиция; имаме активисти предпазващи дадено землище от богат, алчен злодей; имаме отвличане и малтретиране; имаме и вампири и ликантропи. Дори имаме съответствие м/у образите на много от героите. Подобно сходство няма сред други книги на авторката.

Разбира се, горното не бива да ви оставя с впечатлението, че „Синя луна“ е блед първообраз на „Обсидиановата пеперуда“. Нищо подобно. Книгата има собствените си обрати и достойнства и не бива да забравяме, че именно тук Анита и Ричард най-сетне правят секс. Който на всичкото отгоре, за моя изненада, е добре преведен! В този роман най-сетне нашите двама влюбени дискутират сериозно чувствата си и евентуалния ход на връзката си в светлината (или може би мракът) на обвързването им с Жан-Клод.

В тази книга много повече се запознаваме и с леопардлаците. Макар в светлините на прожектора да са върколаците, Анита за пръв път прекарва толкова време с прайда и особено с Натаниел, който се превръща във все по-важен герой. Бидейки в ролите едновременно на лупа и на Нимир-ра, убийцата на вампири открива все повече за динамиката на ликантропските общества. Жестове, церемониите, анималистичните сили. Но също така и приятелството, подкрепата, грижата за по-слабите и лоялността към алфите.

Историята добавя и нови щрихи и към отношенията между Анита и Деймиън. Героинята ни е поставена в ситуация, когато трябва да погледне с други очи на вампира и, в крайна сметка, да приеме последствията от своята некромантия. Дали Екзекуторката е готова да свърже съдбата си с още един вампир? Дали не е прекалено късно за този избор? Дали страхът да бъдеш обвързан с някого против волята си, би могъл да бъде фактор, ако вече веднъж си обвързан и изпитваш чувства към този някой?

Но най-важните уроци за Екзекуторката идват от Мериън, която се превръща в нещо като духовен водач за Анита. В тази книга вече няма как героинята да си затваря очите за сексуалните си желания, за последиците от приемането на мунина, сключването на триумвирата и приемането на вампирските белези. Силите на героинята растат, но с тях растат и проблемите й, защото необузданата сила е също толкова опасна, колкото и враговете й.

И не на последно място Анита се изправя срещу личните си демони. Срещу опасенията си, че губи себе си, душата си и поставя под въпрос християнския си морал. Дали насилието в живота й не би я отвело отвъд границата между доброто и злото? Дали наистина се превръща в социопат? Докъде е готова да стигне за да защити хората, които обича? И дали следващият ужас няма да изпрати героинята ни пищяща в бездната на лудостта?

„Синя луна“ е един от най-добрите романи в поредицата и според мен е една от най-добрите книги излизали на българския пазар за миналата година. Заслужава си да се прочете. Заслужава си и да се купи!