Начало > книги, на английски, прочетено > „Лични демони“ от Лиса Десроше

„Лични демони“ от Лиса Десроше


Personal Demons by Lisa Desrochers
Франи Каваноу винаги е била единак. От години тя се дистанцира от всички, дори и от най-близките си приятелки. Докато в училището й не постъпва Люк Кайн. Той е готин, саркастичен и опасен – и Франи сякаш не може да му устои.

Но тя не знае, че Люк е дошъл с мисия. Защото Франи не е точно обикновено момиче. Тя притежава толкова уникална дарба, че самият крал на Ада я е забелязал и е изпратил Люк да покори душата на Франи. Би трябвало да е лесно: само трябва да я накара да съгреши, а Люк е възможно най-съблазнителен.

За нещастие на Люк, Раят има собствени планове, и той тъкмо е започнал да напредва, когато се появява ангелът Гейбриел. Гейб би направил всичко, за да попречи на Люк да изпълни задачата си, а ангелското му обаяние може да се окаже това, което да задържи Франи в правия път.

Не след дълго Люк и Гейб се оказват в двубой за нещо повече от душата на Франи. Но ако Люк не успее да я спечели, последствията ще са адски… за всеки от тях.

„Лични демони“ е поредната дебютна книга от миналата година, чиито многобройни положителни рецензии прочетох. В последните години ангелите и демоните в модерното фентъзи гонят по популярност останалите „трационни“ свръхестествени същества. Обещаният любовен триъгълник само допълнително нагнетява очакванията. Така че смело се гмурнах в този горещ роман.

Но тази книга остави и мен, както и главната си героиня, люшкаща се между положителното и отрицателното. Рядко се случва да не мога да реша дали дадено произведение ми харесва или не. Но именно такъв е резултатът от сблъсъка ми с „Лични демони“.

Любовния триъгълник, при това между човешко момиче, демон и ангел напълно покрива очакванията. Горещи вълни ни заливат от всяка сцена. Наелектризиращи тръпки и неустоими свръхестествени пичове, борещи се за сърцето, пардон, за душата на главната героиня. Имайки предвид изначалния конфликт между доброто и злото, между Рая и Ада, подобно съревнование надхвърля границите на гимназиалните свалки. И това е без да броим мистериозните дарби на Франи, които остават неизяснени почти до края. И ако това не е достатъчно – имаме мрачните тайни от миналото на героинята. Чувството й за вина, бунтарското й поведение, отхвърлянето на религията и странното й (напълно необосновано) убеждение, че любовта не съществува. Всяка една от тези теми е достатъчна за самостоятелен роман. Смесването им е предпоставка за една многопластова, модерна, изпълнена с обрати история.

Да, ама не! В крайна сметка, в книгата няма почти нищо освен любовната история. Има много проблясъци на горните теми, но никоя не е достатъчно развита. Повечето са едва загатнати, набързо нахвърляни и стоят като случайни хрумвания или просто пълнеж. Описанието на трудния избор на Франи е интересна до втората-третата врътка между обожателите й. Следващите размени на гаджета вече са повече досадни, отколкото каквото и да било друго. Екшън сцените са някак постни и за съжаление не са добре описани. Първо, те са крайно недостатъчни за подобен род книга, особено визирайки главните мъжки персонажи и отколешната им борба за надмощие. Второ, през голяма част от тях  се налагаше да препрочитам бавно всяко изречение, за да разбера какво точно се случва, какво правят героите.  На места в книгата цялостната хореография на движенията беше тотално сбъркана и оставяше въображението ми между Ешер и Пикасо.

Изборът на авторката да пише книгата, водейки разказа едновременно от гледните точки на Франи и на Люк е интересен. Но отново – хубава идея, но с лоша реализация. Цялото това взимане на библейските герои и ценности и пренасянето им в съвременната култура е много трудно. А писането от първо лице в ролята на демон е меко казано твърде голяма лъжица за устата на начинаещ писател. И резултатите не ме опровергават – героят на Люк е поредният тийнейджър. Саркастичен, нахакан, с повече знания от връстниците си, но все пак няма нищо общо с хилядолетният демон, какъвто би трябва да бъде. Реакциите му са напълно логични за момче на осемнайсет и това го прави дотолкова несполучлив за ролята на безсмъртното същество, създадено от грях.

Но най-голямата грешка на авторката е, че така и не съумява да представи наистина злото, демоничното, греховното. Главния ни герой демон още от начало е прекалено добър и човечен. И макар преобразяването му, благодарение на любовта на Франи да е сериозно застъпено в книгата, аз лично така и не намерих съществена личностна промяна в героя. Честно казано дори и второстепенните злодеи ми се струват разводнени и неубедителни. А имайки предвид, че става дума за демони – същества, които са сублимация на злото, очакваме повече. С случая мисля, че дори едно преувеличение на негативните качества би било уместно и логично.

Да водиш разказа през очите на „лошия“, за мен е висш пилотаж в писането и граничи с непосилната задача за профилиране на сериен убиец. Изисква се да успееш да мислиш като злодеят – да бъдеш зъл, аз да можеш достоверно да опишеш света през очите му. И тук Лиса Десроше (нямам идея дали така се произнася името й) се проваля напълно. До голяма степен, ако частите от името на Люк бяха писани от трето лице, биха били много по-силни и уместни, защото все пак авторката съумява достоверно да борави с езика на жестовете на героите си. Единственото, което ме радва е, че поне не получаваме и разказ от устата на ангела Гейб, защото гореизложените трудности в пълна сила важат и за божествените създания.

За съжаление, последното макар и да спасява от разводняване героя на Гейбриел, то го прави и недостатъчно развит. Загатнати са чувствата му към Франи и залитането му към греховното, но някак неговата душевна борба и промените в характера му остават на заден план, засенчени от любовната история на Люк. Аз лично с радост бих чела освен за „издигането“ на демона, така и паралелно на „падението“ на ангела. Но… Успокоява ме впечатлението, че ще имаме повече възможности да опознаем Гейбриел във втората книга – „Първороден грях“, която би трябвало да излезе през лятото.

Донякъде е хубаво, че Франи е далеч от непорочността. Излиза с момчета, целува се, натиска се. Но ако има нещо, което връзките й ни показват е как ако едно момиче и момче се натискат една вечер, а на другия ден момчето зареже момичето, то той несъмнено е мръсник, но ако момичето зареже момчето – момчето е досадна лепка. Хммм… Съжалявам, но не мисля че това е идеята, която трябва да прокламираме. Дори и главните героини трябва да мислят за последствията, преди да се натискат с някого, иначе са просто егоистични курви.

Книгата е изпълнена с референции и намигвания към съвременната поп култура. Коли, музика, дори „случайно вметнати“ фрази. От една страна подобни закачки са приятни и освежават един роман, от друга – в количествата, в които авторката ни ги налива, клонят повече към досадното. За пореден път в този анализ отбелязвам нуждата на Лиса Десроше да се саморедактира, да знае кога да спре.

Не че имах против в съвременен тийн роман да се споменава музика създадена преди последните няколко години. Напротив! Мед ми капеше на душата представяйки си Франи, карайки с бясна скорост припявайки си с Мик Джагър. Хареса ми, че героите ни се натискат на „Personal Jesus“ на Депеш Мод, вместо на поредното парче на Muse. Но в един момент ми се искаше да „чуя“ някое парче в книгата, в което по никакъв начин не се говори за ад, рай, демони, ангели… Как пък веднъж не чухме „Freedom“ на Джордж Майкъл. А песента би била подходяща, макар и да не е буквална.

Колкото до натякването за колите от 60-те години – ами ако ще си говорим клиширано имам само един отговор за авторката: „Lamborghni Diablo“!

Ето само малка част от идеите, които ми се сториха истински и ми харесаха:

  • момиче, отхвърлящо религията на голямото си много религиозно семейство, след загубата на братчето си
  • ангел, длъжен да бъде всичко, което едно човешко момиче поиска, а то желае плътска любов
  • описанията на ада през очите на демон и намирането на красота в страховитите гледки
  • архангел Михаил, развил божествен комплекс
  • целият въпрос със сексуалността и вписването му в религиозните догми
  • как един безсмъртен приема превръщането си в смъртен, за пръв път изпитва глад, жажда, болка…

За съжаление, всичко от горния списък е недостатъчно развито в книгата.

Като заключение – за първа книга, която авторката твърди, че е написала като подарък за дъщеря си, не е зле. Но не е и добре. Книгата става за четене, но не ме предизвиква да прочета продължението. С една дума – посредствена, освен ако търсите с какво да запълните времето си.

Advertisements
  1. 1 април, 2011 в 09:29

    Мда, още една книга, която ще пропусна. Мерси за обоснованото ревю.
    Апропо, един от най-добрите филми базирани на християнска митология: http://www.starlighter.info/br_16_2008/kino2.html

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: