„Грозните“ от Скот Уестърфийлд – Грозните #1

Една река разделя града на две. От едната й страна живеят обикновени хора, като нас. А отсреща е градът на Красивите. Окъпани в светлина блестящи кули, музика, съвършени хора и безкрайно забавление. Това е светът, за който си мечтаят тези, които в сравнение с красивите, се смятат за грозни. За да попаднеш в него трябва просто да станеш на 16 години и да се подложиш на малка козметична операция. После минаваш реката и безкрайния купон започва… Само че не всички искат да станат красиви. Някои се замислят – какво ли има извън този разделен на две високо технологичен свят. Някои вече са излизали тайно, носят се слухове за други градове и общества. Когато стават на 16, две приятелки трябва да изберат – да се подложат на операция, или да предпочетат бягството – към тайното, неизвестното и опасното. Натам, където може би ще разбулят тайната на красивите. „Грозните” е изпълнен с напрежение роман за приятелството и предателството, за свободния избор на човека, за ценностите в живота. Това е от тези книги, за които казваме, че стават „култови” за читателите. Не случайно приключенията на героите продължават и в романа „Красивите”.

издателство: ИК „ПАН“ превод: Анелия Янева редактор: Любомир Русанов корица: Иван Домузчиев ISBN: 978-954-660-013-4 2011

Ровейки се из интернет, в търсене на препоръки и рецензии за модерни свърхестествени романи, много пъти срещах името на автора. Повечето пъти заради друга негова поредица – „Peeps“, която по-точно отговаря на критериите, по които търсех. Но често в специализиратните сайтове и блогове срещах именно поредицата за „Грозните“. И прочитайки анотацията бързо я отхвърлях, заради това че е научна фантастика. А аз съм капризна по отношение на фантастиката – рядко намирам такава, която да не ми е скучна и чета най-вече „проверени автори“ или препоръчани книги. Но фактът, че съм запомнила името на фантаст, от кого не съм чела нищо, говори сам по себе си.

Когато видях книгата, издадена на български от издателство, ориентирано към предимно детска литературна класика, съвсем се зачудих. Малко са причините едно печелившо издателство да вмести подобна книга между „Пипи Дългото чорапче“ и „Атлас на животните по света“. И така, щом видях книгата на рафта в супермаркета (да, аз обичам заедно с картофите, млякото и пилешкото, да си щипвам и по някоя книжка), заложих своите 11 лева, че книгата сигурно е добра.

Познайте…

Небето на ранното лято имаше цвят на котешко повръщано.

Няма как подобно начало да не ме грабне – силно, оригинално и дръзко. За мен има два вида книги, които започват така. Първите са претенциозни до нечетимост – модерни и шокиращи, ала с дълбочината на кална локва, в която се оглежда авторското его. Вторите са като необятни океани от въбражение – книги, в които можеш да се изгубиш с дни, подхвърлян от вълните на авторовото въображение, засмукан от сюжетните подводни течения.

Смело се гмурнах в света на почти шестнайсетгодишната Толи Янгблъд, преплувах романа на един дъх и накрая не исках да изплувам. Защото книгата се оказа водовъртеж от емоции и приключения, с дълбочина надхвърляща стандартните тийнейджърски бестселъри. „Грозните“ ми харесаха!

Винаги са ме очаровали добре написаните книги с главни герои жени от автори мъже. Има нещо много интересно в начина, по който един мъж описва външния вид, мислите и чувствата на едно момиче. Гледната точка често е напълно различна от тази на дамите писателки. Четейки подобни книги е като да се оглеждаш в очите на противоположния пол. Виждаш черти и ракурси, които обикновено са пренебрегвани. Героини като Толи, нямат нищо общо със стандартната Мери-Сю – те са простички, не блестят с невероятни качества и умения, но очите на този един мъж те са необикновени и специални. Скот Уестърфийлд с лекота съумява да предаде именно тази уникалност на героинята си. Което прави романа още по-искрен и докосващ читателите.

Темата за красотата, като социален признак и обществените виждания за външния вид отдавна са наболели, особено сред подрастващите. Напълно сериозен е въпросът докъде сме готови да стигнем за да сме красиви? Защото и книгата, а и в съвремието ни красотата винаги има цена. По един или друг начин всеки заплаща за това да бъде харесван, някои дори жертват здравето, душата, дори живота си.

А авторът съвсем не се спира до тук – романът изобилства от многожество други въпроси и теми. От една страна имаме постапокалиптичният момент, разпадът на съвременната цивилизация и промените довели до обществото на „красивите“. От друга страна изследваме тънката граница, разделяща духовния водач и лидер от диктаторът. Къде свършват добросъвестните опити да се предпази човечеството от грешките му и къде започва тираничната намеса в човешката природа? Кое е по-важното – нравствеността или свободата? До каква степен личността може да изпъкне над обществото и може ли един човек да решава съдбата на всички останали? Доколко да бъдеш различен те прави свободен и доколко – сам?

Много ми хареса романтичната история книгата. Простичкото „момиче среща момче…“, но в една по-разчупена ситуация. Ситуация, където независимо от изборът, някой няма да остане доволен. Когато се налага да избираш между приятелството и любовта, между чувствата и разума, между свободата и отговорностите. И въпреки привидната обреченост, отношенията между героите са описани без кой знае какви драми и истерии. Уестърфийлд майсторски успя да погали тънките струни на душата ми, без да ме удави в сополи.

Но за мен доминираща тема бе приятелството. Приятелството без оглед на възраст, пол и външност. Какво си готов да направиш за приятел? Как да направиш избор, когато трябва да решиш да подкрепиш един приятел и да предадеш друг? И дали не идва момент, когато трябва да бъдеш егоист, за да бъдеш себе си? Романът задава много въпроси, някои от които хората – и тийнейджъри и възрастни – рядко си задават, не смеят да си задават. Защото отговори няма – нито в книгата, нито в живота. Всеки сам трябва да направи своя изобор, а решенията на проблемите не са никак красиви. Грозни въпроси, но много, много човешки.

Бих искала да искажа и задоволството си от българското издание на книгата. Художественото оформление на корицата е страхотно! Едно от нещата, които веднага те карат да посегнеш към нея. Преводът и редакцията са добри нямам забележки. Чудесно е, че в края на книгата има бележки за автора и първа глава от следващата книга от поредицата „Красивите“. Искрено се надявам да я издадат скоро и да е на същото ниво.