„Звяр“ от Алекс Флин

Аз съм звяр. Звяр. Не точно вълк, нито мечка, горила или куче, а ужасяващо ново създание, ходещо на два крака – същество с остри зъби и нокти и козина по цялото тяло. Аз съм чудовище. Мислите, че ви разказвам приказки? Нищо подобно. Действието се развива в град Ню Йорк. В наши дни. Не става дума за деформация, нито за заболяване. И ще си остана така завинаги – съсипан – освен ако не разруша заклинанието. Да, заклинанието – онова, което ми постави вещицата от часовете ми по литература. Защо ме превърна тя в звяр, който се крие през деня и излиза нощем? Ще ви разкажа. Ще ви разкажа как бях Кайл Кингсбъри – пичът, който искате да бъдете – с пари, идеална визия и идеален живот. А после ще ви разкажа, как се превърнах в идеалния… звяр.

В очакване на поредната филмова боза с участието на изваяният торс и русата грива на Алекс Петифър, а именно „Beastly“, този път реших предварително да си напиша домашното. Иначе казано – да прочета едноименната книга, по която е направен филма и на тази база да си правя сметка, в какъв формат и дали изобщо да гледам филма.

Е, книгата е всичко, което обещава популярната авторка – модерна версия на известната приказка „Красавицата и Звярът“, разказана през погледа на чудовището. Чудесен младежки роман, засягащ едновременно вечни и злободневни теми, завихрени в свръхестествено проклятие и много романтична драма. И разбира се всичко завършва с прословутият щастлив край…

Книжарница в Пловдив

Този уикенд се поразходих до Пловдив. И естествено направих и задължителната врътка на Главната. И колко приятно се изненадах, когато открих, че там – между изконните магазини за парцалки, офуфки и дрънкулки – е изникнала книжарница. Голяма книжарница. Гоооооооляяяяяяяяяяяма книжарница!

Е, може и да е само 2 етажа, но изпълнени с книги. И с достатъчно място за купувачите – за да могат и да минават, но и да се заглеждат. Дори с големи меки кресла за четене. С детски кът. С аквариум с костенурки!

Абе, хареса ми! Единственото, което може да се желае е малко повече осведоменост на продавачките. Но все пак са учтиви и готови да помогнат, но без да досаждат и да ти дишат във врата.

Винаги съм обичала книжарниците, а тази е много приятно допълнение към останалите приказни местенца в любимия ми Пловдив. С много завист бих казала „Густо, майна!“

Влязох вътре случайно, с обречената надежда да си намеря калъфче за Kindle-a (уви и там няма), а се застоях. Всъщност, направо се забравих. Естествено не устоях, въпреки изричната забрана да си купувам книги, докато не си „изплатя“ Kindle-a, и си взех няколко под предлог, че „са с картинки“ (поне 2 от тях):

• „Sin City #4: Жълтото копеле“ от Франк Милър
• „Годината на върколака“ от Стивън Кинг
• „Страхотии – ужасии: Най-страшните български приказки“ от Стоян Вълев

Надявам се четенето на тези книги да ми донесе поне такова удоволствие, както обикалянето в тази чудесна книжарница…

„Паранормалност“ от Кирстин Уайт

Еви иска само да е нормална… вместо това, тя е прикована насред мрачно феическо пророчество, обещаващо смърт и разруха на паранормалния свят. Еви винаги се е мислела за нормална тийнейджърка, макар да работи за Международната агенция за ограничение на паранормалното (МАОП), да може да вижда през илюзията на паранормалните същества, най-добрата й приятелка да е русалка, а бившето й гадже да е откачен и фея. В свят където паранормалните са наблюдавани и контролирани, Еви поне може да се успокоява с факта, че е човек… Докато не разбира, че не е. Макар всичко, в което тя вярва, да е поставено под въпрос, Еви е привлечена към най-новият затворник на МАОП – превръщач на име Ленд. За нещастие, приятелството и флиртът между тях са сложни, заради информацията, която донася той: феическо предсказание за смърт и разруха, което сякаш се отнася за самата Еви. Дотук с нормалността.

Поредната YA книга от миналата година, хит сред ревюиращите и почитателите на свръхестествената тийн литература. Но нещо ме отблъскваше. Може би фееричната розовост на корицата (определено е красива и страшно добре направена, 6+ за буреносните облаци). Може би феическото пророчество…

Което само иде да покаже за пореден път, че явно не притежавам шесто чувство за книги. Или просто, че не можеш да съдиш за книгите по корицата. Или по анотацията: поредната анотация, която не съумява по достойнство да опише книгата и да привлече вниманието ми.

Но добре, че беше ревюто на Шанара, иначе така и щях да си пропусна книгата покрай… покрай мен. А романът е просто чудесен! Приятно, свежо четиво, оригинална и добре написана история!

Не просто чудесен, ами направо *бийп!*-но страхотен!

„Изкушение“ от Синтия Лийтик Смит

Куинси Морис никога не се е чувствала така сама. Нейната първа любов, върколак-хибрид, заплашва да се впусне в ритуал на съзряване, който би ги разделил завинаги. А тъкмо когато с чичо й са пред дебюта на новия си супер модерен ресторант, с вампирска тематика в Остин, брутално убийство ги оставя в търсене на главен готвач. Способна ли е Куинси, да трансформира новия служител в кулинарен господар на мрака? Ще успее ли Хенри Джоунс да смая тълпата с изкуствени кучешки зъби, евтина пелерина и червени контактни лещи? Или в това честно, ново лице има повече отколкото личи на пръв поглед? Докато се сблъскват човешки и свръхестествени сили, се образува смъртоносен любовен триъгълник, а границата между хищник и жертва започва да се размива. Кой на какъв се прави? И докога може Куинси са играе, преди да загуби всичко?

Последните две книги, които прочетох бяха огромно разочарование, макар да ги бях открила, чрез положителни ревюта. Така че, когато Amazon ми препоръчаха тази книга заедно с още няколко, след покупката на въпросните две, доста се замислих дали да не им тегля една.

И все пак, след като пиша това ревю, явно нещо ме е накарало да прочета книгата. Е, това нещо беше самата тя и невероятно приятният стил на авторката.

Малкото голямо – втори опит на същата височина

Минаха 10 дни от сблъсъка ми с Малкото голямо четене…

Все съм си мислела, че живеем в нормална държава, с културни и морални стойности. Убедена бях, че БНТ са все още някакъв бастион на традиционните ценности и не се поддават на масовата вълна от комерсиализъм заливаща ефира. Естествено си мислех, че след като „сезирам“ организаторите на конкурса, то грешката ще бъде поправена.

Колко наивно!

„Лунен сърп“ от Джордан Дийн

Понякога любовта е равносилна на смърт… На седемнайсетгодишната Лейси Куин и през ум не и минава да се превърне във върколак, но смъртта може да бъде доста силен мотиватор. Лейси е така съсредоточена в бъдещето си, че подминава ежедневните неща в живота. Броейки дните до осемнайсетия си рожден ден, тя е почти свободна от дома си. Но когато се влюбва в мистериозния Алекс Морис, тя се озовава по средата на древна война между две враждуващи глутници вълци. Съблазнителни сънища, изкушаващи лъжи и се образува опасен любовен триъгълник, оставяйки Лейси объркана и с разбито сърце. Съдбата на Лейси е в ръцете на Алекс и Брандън, но и двамата я манипулират заради собствените си интереси. Дори и нагазвайки все по-навътре в мрачния свят на върколаците, Лейси се мъчи да открие истината и да спаси единственото семейство, което някога е имала.

Поредната книга, която открих чрез положителни рецензии на сайтове. Имах толкова надежди в нея, че дадох своите $12.64 за kindle edition (мама му, изданието с меки корици е по-евтино!!! да бяха искали и кило кръв…). И за съжаление, отново се убедих, че пари на случаен принцип не трябва да се дават! Ако не си сигурен в качествата на дадения продукт, в повечето случаи само подхранваш чудовищната машина, бълваща комерсиална сволоч, заливаща капиталистическия пазар…

„Даровита“от Кристин Кашор – Седемте кралства #1

Катса може да убие човек с голи ръце още от осемгодишна – тя е „даровита“, една от рядкосрещаните по нейните земи хора, родени с изключителни качества. Като племенница на краля, тя би трябвало да води привилегирован живот, но понеже притежава дарбата да убива, тя е принудена да работи като кралски главорез. Когато за пръв път среща принц По – даровит боец, Катса няма идея как ще се промени живота й. Тя не подозира, че ще се сприятели с По. Тя не подозира, че ще осъзнае по нов начин собствената си дарба, нито подозира за ужасната тайна, която се крие надалеч… тайна, която може да унищожи всичките седем кралства само с думи. С елегантната си, емоционална проза и незабравими персонажи, младата авторка Кристин Кашор създава запленяващ свят, приключение на живот и смърт и ускоряващ пулса романс, които ще ви грабнат, увлекат и накрая ще искате още.

Много рядко чета чисто фентъзи книги. Предпочитам ърбън фентъзито, а в повечето случаи подминавам разните книги за рицари, принцеси, магьосници, джуджета, елфи и цялата останала пасмина. Намирам ги за детински, стереотипни и откровено скучни. Което навярно звучи лицемерно, визирайки страстта ми към юношеската/YA литература. Но ми е трудно да се обоснова накратко, а и сега не му е момента. Да речем, че страдам от предразсъдъци спрямо класическото фентъзи.

Честно казано, се реших да чета „Даровита“ (дори не вярвах, че ще я дочета), само заради положителните ревюта на книгата в сайтове за YA книги. А и тайничко си падам по истории за kick-ass грозни патенца, които накрая спасяват принца. Романът всъщност се оказа още по-интересен и приятен.

Възмутена съм от Малкото голямо четене!

Възмутена съм!

Възмутена и огорчена!

Най-сетне реших да надникна на сайта на „Малкото голямо четене“. Рекламата му по телевизията всеки път ме просълзява и дори мислех да гласувам за книжките, които дъщеря ми харесва, да го направим заедно.

Е, първото което ме изненада беше, че попаднах на линка към класацията от българския сайт на „Дневниците на вампира“, подканвайки ме да гласувам за любимата им поредица. Доколко тази поредица е подходяща за конкурса е доста спорно, поне аз съм чела само първата книга и не мога да изкажа компетентно мнение. В конкурсът би трябвало да могат да участват и юношески книги все пак. Поне така се твърди тук на официалния сайт

Кои заглавия мога да номинирам в „Малкото голямо четене”?

Можеш да предлагаш художествени произведения, специално написани за млади читатели. Можеш да предлагаш и книги „за възрастни”, ако са подходящи и за деца. Нищо, което не би дал на малката си сестричка! Можеш например да номинираш книжки с приказки, митове и легенди, разкази, романи, художествени биографии и автобиографии (като „Автобиография” от Бранислав Нушич).

Кои заглавия не мога да номинирам?

НЕ можеш да предлагаш книги с пословици, поговорки, гатанки, загадки, задачи и др. под., комикси, книги-игри, книги-пъзели, книги без текст, учебници, учебни помагала, христоматии, научнопопулярни издания, речници и справочни издания.

НЕ можеш да предлагаш книги, които не са преведени на български.

 

Такаааааа… и почвам аз да си разглеждам и веднага е видно, че всички „вампирски“ книжки от последните години явно са в списъка с възможност за гласуване. Някои от тях са YA, но други определено не са. Не съм проверявала целия списък. Стигайки до „Братството на черния кинжал“ вече съвсем се опулих, едновременно ми се догади и ми се качи кръвното.

Аз така залагах на този конкурс. Мислех, че е едно от малкото смислени неща правени от БНТ в последно време. А то се оказа място за реклама на някои български издателства без оглед на аудиторията.

Сега сигурно ви звуча като някаква лелка-моралистка. Може пък и да съм, но ще подкрепя мнението си, за това колко е неподходяща гореспоменатата поредица. Аз лично съм „горд собственик“ на първа книга от нея.

Следват няколко цитата, които според мен не са подходящи за не пълнолетни. Продължайте да четете на собствена отговорност!

„Среднощните #1: Тайният час“ от Скот Уестърфийлд

В тайния час никой не е в безопасност. В полунощ странни неща се случват в градчето Биксби, Оклахома. Времето спира. Никой не помръдва. За един таен час всяка нощ градът принадлежи на обитаващите сенките същества на мрака. Само малка група хора знаят за тайния час – само те са способни да се движат след полунощ. Тези хора се наричат помежду си „Среднощните“. Всеки има различни способности, които са най-силни в полунощ: Ясновидец, Мислодържец, Акробат, Полимат. От  години Среднощните и създанията на мрака споделят тайния час, неохотно избягвайки се. Всичко това се променя, когато в Гимназия Биксби пристига новото момиче с несъмнено среднощна аура. Джесика Дей не е аутсайдер като останалите Среднощни. Във всяка ситуация тя се държи напълно нормално. Но скоро става ясно, че създанията на мрака усещат скрита сила в Джесика… и са твърдорешени да не й позволят да я използва. История за кураж, призрачни опасности и неочаквана съдба – „Тайният час“ е книга първа от завладяващата трилогия „Среднощните“ на прославения автор Скот Уестърфийлд.

Романът „Грозните“ бързо ме превърна в почитател на Скот Уестърфийлд. След като на един дъх прочетох следващите книги „Красивите“ и „Специалните“ нямаше как веднага да не посегна към „Среднощните“. И не останах разочарована.

„Призоваването“ от Кели Армстронг – Тъмните сили #1

Клоуи Сондърс вижда мъртъвци. Да, като във филмите. Проблемът е, че ако в истинския живот кажеш, че виждаш призраци, печелиш еднопосочен билет до психиатрията. А на 15 всичко, което Клоуи желае, е да се впише в обстановката в училище и може би някое момче да я забележи. Но когато особено сприхав призрак я погва, тя бива забелязана, но в лошия смисъл. Привидно побърканото й държание и спечелва пътуване до „Лайл Хаус“ – център за емоционално неуравновесени тийнейджъри. В началото Клоуи е решена да следва правилата. Но после съквартирантката й по стая изчезва, след като споделя с нея, че си има полтъргайст, а някои от другите пациенти също сякаш проявяват свръхестествени способности. Възможно ли е да е съвпадение? Или „Лайл Хаус“ не е точно каквото изглежда…? Клоуи осъзнава, че ако не разкрие истината, може да бъде осъдена да прекара остатъка от живота си в психиатрична болница. А дали съдбата й не е още по-лоша…? Може ли да се довери на съучениците си и дали ще посмее да разкрие мрачната си тайна?

Тийнейджърка преживява ужасен и необясним инцидент, след което бива изпратена в пансион за проблемни тийнейджъри. И после откриваме, че не всичко е такова каквото изглежда. Имаме две момчета, приятелки, злобно момиче… Сценарият е доста сходен с този на „Паднали ангели“, но не знам кой от кого е преписвал. Шегувам се за последното, разбира се. Но в действителност открих и двете поредици едновременно по едни и същи параметри на търсенето, така че явно има достатъчно прилики и не само откъм жанрова принадлежност. Но между двете поредици Кели Армстронг доказва, че е по-опитната (и по-добрата според мен) писателка.