Начало > книги, на английски, прочетено > „От тази страна на гроба“ от Джанин Фрост

„От тази страна на гроба“ от Джанин Фрост


"От тази страна на гроба" от Джанийн Фрост
Опасността дебне и от двете страни на гроба…

Полувампирът Кат Кроуфийлд и нейния съпруг вампирът Боунс се пребориха за живота си, както и за връзката си. Но тъкмо когато триумфират след последната битка, новите и неочаквани възможности на Кат, заплашват да застрашат отколешен баланс…

Заедно с мистериозните изчезвания на вампири, плъзват и слуховете за назряваща междувидова война. Фанатик подклажда напрежение между вампирите и гулите, а ако тези две могъщи фракции се сблъскат, невинните смъртни ще се превърнат в косвени жертви. Сега Кат и Боунс са принудени да потърсят помощта на опасен „съюзник“ – самата гулската кралица на Ню Орлеанс. Но отплатата за съдействието й, може да се окаже по-опасна от заплахата за свърхестествена война. …и без дори да броим последствията, каквито Кат дори не може да си представи.

Очаквах доста дълго време тази пета книга от поредицата. След динамичните и сърцераздирателни обрати в предишната книга и превръщането на Кат във вампир, определено очаквах наистина напълно нови приключения. Да, ама не! За съжаление в „От тази страна на гроба“ не отрих почти нищо неочаквано и ново за света и героите, дори напротив – авторката, макар и с добри намерения, някак направо съсипа част от нещата, които харесвах в поредицата.

Историята в книгата се развива около заплахите на Аполион и подклаждането на война между гулите и вампирите. За съжаление, макар да има хляб за неочаквани обрати, авторката някак не успява да се възползва. Вместо това ни води по най-директния път от началото до края (е, с това признавам ме изненада) и мизерните опити да се изгради напрежение не успяват. Загадката, която Кат трябваше да разплете, за се пребори с Аполион, всъщност за мен лично беше като огромен неонов надпис и нямаше нищо неочаквано в развитието и развръзката. Честно каза, дори си бях измислила малко по-заплетено решение на проблема с войната.

Освен с непоносимата си праволинейност и, да си го кажем направо, скучност, романът не блести и с кой знае какво от гледна точка на свръхестествените същества и сили. Очаквах много повече относно новите вампирски проблеми на Кат, за които не остана много време в предишната книга. За съжаление те бяха попретупани, а вместо това Катрин буквално полетя към Мери-Сю Таун. Отново и подариха нови способности, тя отново мрънкаше (не много ясно защо), уж се жертва като ги използва, всички се изненадаха (за разлика от читателите) и накрая добрите спечелиха. Честно! Да си призная май бих предпочела финал в стил deus ex machina в сравнение с това развитие на книгата. Да не говорим за липсата на обяснения за някои от свърхестествените „новости“ в поредицата.

Друго, което ме подразни е непрекъснатото преразказване на предишните книги. Нямам против в една поредица от време на време да ми напомнят за някоя и друга случка. От една страна читателите забравят, от друга – предизвиква меланхолични усмивки. Но все пак да ми преразкажат целите 4 предишни книги, плюс двете книги от същия свят, вече е просто прекалено. Така или иначе бях скептична към двете допълните книги, а в момента вече нямам никаква нужда да ги чета – в този роман всичко по-важно ми беше разказано. И може и авторката и издателите й да си мислят, че са успели майсторски да преразкажат останали книги, чрез срещи и сцени с герои, разговори за миналото и шеговити вметвания, но аз не мисля така. Книгата изобилстваше от ненужни сцени с ненужни герои, които бяха там само за да се саморекламират. Инфодъмповете изобилстваха, а хумористичните вметвания бяха малко в повече. И дори без да броя чистия преразказ, които до такава степен накъсваше и малкото екшън, че ми се наложи да прескачам параграфи и страници, което почти никога не си позволявам. Книгата до голяма степен мина като reunion епизод на сериалче или като планирана последна книга, но без драматичен финал.

И сякаш горното не беше достатъчно, ами се наложи и да преглътна една „пълна промяна“ за любимите ми герои. В тази част от поредицата почти никой не се държи като себе си, повечето характери са силно разводнени и порозовени. Изключение прави може би само Влад. Но останалите герои сякаш са преминали ускорен курс при психоаналитик и са станали по-мъдри, по-добри и по-скучни. Винаги е добре, когато наблюдаваме израстване в характера на главните герои. Кат определено имаше нужда от доста осъзнаване и приемане на личността и характера си, но да реши всичките си психологични проблеми наведнъж в една книга вече беше прекалено. Да не говорим, че „решението“ се състоеше изцяло в „аз вече няма да правя така“ – без сълзи, без драми, без скандали… Да, всичките тези неща сме ги чели в предишните книги, до степен да ни иде да шамаросаме Катрин. Но пък новия похват ми наподоби Степфордска съпруга.

И като казах „съпруга“, тези наблюдение важат в пълна сила и относно отношенията между героите. И определено между Кат и Боунс. За съжаление скуката определено ги е ударила най-силно и освен малко приличен секс никакви други искри не се усетиха. В реалния живот двойка като тях със сигурност би имала нужда от помощта на психолог. Напрежението между характерите често объркваше всички планове и причиняваше кървави сълзи. Но именно такъв антагонизъм работи в литературните двойки. Борбата на характерите е това, което прави техните взаимоотношения достатъчно интересни, за да ги четем вече пет книги. За съжаление липсата на конфликти, направи Кат и Боунс скучни и безинтересни. А в тази книга напълно липсват и обекти и случки, които да предизвикат евентуална ревност или раздяла. Очаквах мистър и мисис Смит, а получих Барби и Кен с кучешки зъби.

Книгата се оказа разочарование и единственото и добро качество бе сантименталната нотка и чувството за заключителност. За съжаление обаче, са планирани още 4 книги от поредицата! Аз лично не съм сигурна, че искам да прочета следващите… В това издание е включена сцена от следващата книга, която все пак звучи леко обнадеждаващо, но вече съм предубедена.

Но пък покрай този роман открих интересен линк на сайта на авторката:

Изрязани сцени

Аз лично изпитах много по-голямо удоволствие, четейки тези малки парченца отпаднали от оригиналните романи. Беше като надникване в алтернативна реалност и макар и да са отпаднали, за мен тези истории и сцени съдържат много повече от Кат и Боунс от „От тази страна на гроба“.

И още една изненада открих на сайта на издателство „ИБИС“, които най-сетне са на път да издадат поредицата. Не съм особено съгласна, че „Night Huntress“ е „Среднощен ловец“. Аз лично не виждам нищо лошо в българската дума „ловджийка“, имайки предвид оригиналното натвърждаване върху пола на ловеца. Възразявам и срещу заглавието – „halfway“ не е случайно използван израз, а е аналогия с „half vampire“, но това издателство винаги успява да издава едни от най-любимите ми книги с най-смотаните преводи. Дори не ми се замисля, колко ли калпаво ще преведат характерния диалект на Боунс.

Night Huntress

И все пак поредицата поне до тази книга си заслужава! Очаквайте на 15.03.2011…

Advertisements
  1. Жени
    2 юли, 2011 в 00:32

    обожава тази книга и чакам с нетърпение втората когато и да излезе

    • 2 юли, 2011 в 17:03

      Коя книга точно обожаваш – „От тази страна на гроба“ или „На половината път до гроба“? 🙂 Щото ревюто ми е за 5-та книга от поредицата „Нощната ловджийка“ 🙂

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: