„Среднощните #1: Тайният час“ от Скот Уестърфийлд
Романът „Грозните“ бързо ме превърна в почитател на Скот Уестърфийлд. След като на един дъх прочетох следващите книги „Красивите“ и „Специалните“ нямаше как веднага да не посегна към „Среднощните“. И не останах разочарована.
Макар това модерно фентъзи да е определено за по-млада аудитория, идеята която автора разнищва, шантавите му герои и уникалният свят правят романа привлекателен и за възрастни читатели.
На пръв поглед изтърканата идея за новото момиче в гимназията в забутаното градче звучи като поредният „Здрач“. Но аналогиите свършват дотук. Свръхестественият свят на Уестърфийлд е напълно нов и оригинален и в типичния му стил – подлежащ на логически закони и обяснения. И макар книгата да разказва за свръхестествени сили и чудовища, за магически сили и фантастични преживявания, авторът умело вмъква научни обяснения, създава достоверна история на света, а героите му се възползват от всяко преимущество, което им дава модерната технология и съвременната наука.
Героите в романа са страшно интересни и забавни, а разказът се развива около всеки един от тях, макар и да се води от трето лице. За пореден път Скот Уестърфийлд успява да изгради ярки образи на съвременни тийнейджъри, без да изпада в крайности или клишета. Характерите му са многопластови, оригинални и за разлика от много други книги, определено се усеща влиянието на суперсилите върху личността на героите.
„Чудовищата“ в историята също не страдат от липса на оригиналност. Историята изобилства от повече или по-малко страховити същества, някои определено уродливи и ужасяващи, обитаващи чудесно описан свят. Атмосферата на тайния час остро се усеща във всяка сцена и е едновременно плашеща и привлекателна.
Сюжетът е забързан, изпълнен с приключения, премеждия. Героите прелитат от емоционални сблъсъци към напълно физически такива, а авторът и в тази поредица създава екшън сцени с достойни за хонгконгски шедьовър хореография и напрежение. Романът не ме остави да си поема дъх, а отношенията между героите и вътрешните им конфликти правят историята още по-загадъчна и интригуваща.
Единственото ми съжаление ми след като прочетох книгата е, че би било адски трудно да бъде преведена на български, без да се загубят многобройните еквилибристики с думите и така важните за историята тридекалогизми. До такава степен бях повлияна от магията им, че към края на романа несъзнателно броях буквите в думите.
В заключение мога само да ви пожелая приятно среднощно четене и да ви дам малко тридекалогизми за всеки случай!