Начало > книги, на английски, прочетено > „Призоваването“ от Кели Армстронг – Тъмните сили #1

„Призоваването“ от Кели Армстронг – Тъмните сили #1


"Призоваване" от Кели АрмстронгКлоуи Сондърс вижда мъртъвци. Да, като във филмите. Проблемът е, че ако в истинския живот кажеш, че виждаш призраци, печелиш еднопосочен билет до психиатрията. А на 15 всичко, което Клоуи желае, е да се впише в обстановката в училище и може би някое момче да я забележи. Но когато особено сприхав призрак я погва, тя бива забелязана, но в лошия смисъл. Привидно побърканото й държание и спечелва пътуване до „Лайл Хаус“ – център за емоционално неуравновесени тийнейджъри.

В началото Клоуи е решена да следва правилата. Но после съквартирантката й по стая изчезва, след като споделя с нея, че си има полтъргайст, а някои от другите пациенти също сякаш проявяват свръхестествени способности. Възможно ли е да е съвпадение? Или „Лайл Хаус“ не е точно каквото изглежда…? Клоуи осъзнава, че ако не разкрие истината, може да бъде осъдена да прекара остатъка от живота си в психиатрична болница. А дали съдбата й не е още по-лоша…? Може ли да се довери на съучениците си и дали ще посмее да разкрие мрачната си тайна?

Тийнейджърка преживява ужасен и необясним инцидент, след което бива изпратена в пансион за проблемни тийнейджъри. И после откриваме, че не всичко е такова каквото изглежда. Имаме две момчета, приятелки, злобно момиче… Сценарият е доста сходен с този на „Паднали ангели“, но не знам кой от кого е преписвал. Шегувам се за последното, разбира се. Но в действителност открих и двете поредици едновременно по едни и същи параметри на търсенето, така че явно има достатъчно прилики и не само откъм жанрова принадлежност. Но между двете поредици Кели Армстронг доказва, че е по-опитната (и по-добрата според мен) писателка.

Героинята ни – Клоуи Сондърс определено не е просто красавицата, чакаща някой героичен принц да я спаси. Тя е действащ персонаж и дори разпадащи се, страховити зомбита не могат я сломят. А диагнозата „шизофрения“ е може би още по-ужасяваща. Всъщност темата с психическите заболявания е доста смислено засегната, макар и да говорим за свръхестествено фентъзи. Колкото и да приемаме паранормалните способности на героите, се налага да разграничим суперсилите от емоционалните отклонения. И въпреки че Клоуи се опитва да решава проблемите си по пътя на логиката, дори и тя осъзнава, че всичко в света около нея може да е плод на въображението й. Нима и лудите не приемат лудостта си за логична? И можем ли да оправдаем всяка постъпка с болестта?

Сега, няма да си кривя душата да твърдя, че няма никакъв романс и разни любовни геометрични фигури. Напротив – има си в прилично количество, но са майсторски загатнати и описани по-скоро с езика на жестовете и недоизказаното, което в никакъв случай не ги умаловажава. Напротив, някои сцени в романа съдържат повече емоционално напрежение от доста секс сцени, които съм чела.

И все пак в книгата има много повече от тийнейджърска любов. Ето любимият ми цитат, който изразява повече отколкото бих могла да ви споделя:

„You really think I’m an idiot, don’t you?“ I said, then shot up my hand. „No, don’t
answer that. Please. News flash: getting a boyfriend is not at the top of every girl’s
priority list. Right now, it ranks about as low on mine as you can get—way below such
trivial concerns as getting my life back together.“

Което в превод звучи приблизително така:

– Наистина ме смяташ за идиотка, нали? – казах аз, после светкавично вдигнах ръка, да го спра. – Не, не ми отговаряй. Моля те. Извънредни новини: да си хване гадже не е топ приоритет за всяко момиче. Точно сега, за мен се котира възможно най-ниско – много по-ниско от подобни тривиални грижи, като например да подредя отново живота си.

Тук е мястото анти-здрач агитката дружно да изръкопляска. Макар книгата да предлага доста прилични предпоставки за касов тийн филм. Кели Армстронг умело ни води през сюжета и през по-голямата част от романа се чувствам като зрител на филм. Сцените са добре подбрани и режисирани. Има и драматични моменти и иронични подмятания. Определено авторката ме заплени с хорър сцените си – това бяха най-достоверните некромансърски преживявания, които съм чела след първите книги за Анита Блейк.

Имам известни възражения за прекалено честите подмятания „Така е само на кино, но в истинския живот….“. Идват ми малко в повече, дори в светлината на страстта на Клоуи към киното, мечтата й да бъде режисьор и уникалния й подход да пречупва всичко през обектива на въображаема камера. Многобройността на тези опити да се избяга от клишираността създава клише, сама по себе си. Караше ме тайничко да си мисля „…да, бе… ама в литературния ‘истински живот’!“

Другите ми забележки са към края на книгата, когато успя леко да ми досади, а финалът ме остави не напълно задоволена. По някаква причина очаквах малко по-изразена кулминация, така че отвореният край ми се стори леко снададен, самоцелен и преждевременен.

Но като цяло съм изключително доволна от книгата и смятам дори да дам шанс и на книгите за възрастни на Кели Армстронг, а именно популярната поредица „Otherworld“. Надявам се „Тъмните сили“ да получат и български превод, още повече че ИК „Колибри“ е закупило правата за първите 3 книги (поне според сайта на авторката).

Advertisements
  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: