Начало > книги, на английски, прочетено > „Лунен сърп“ от Джордан Дийн

„Лунен сърп“ от Джордан Дийн


"The Crescent" by Jordan DeenПонякога любовта е равносилна на смърт…

На седемнайсетгодишната Лейси Куин и през ум не и минава да се превърне във върколак, но смъртта може да бъде доста силен мотиватор.

Лейси е така съсредоточена в бъдещето си, че подминава ежедневните неща в живота. Броейки дните до осемнайсетия си рожден ден, тя е почти свободна от дома си. Но когато се влюбва в мистериозния Алекс Морис, тя се озовава по средата на древна война между две враждуващи глутници вълци. Съблазнителни сънища, изкушаващи лъжи и се образува опасен любовен триъгълник, оставяйки Лейси объркана и с разбито сърце.

Съдбата на Лейси е в ръцете на Алекс и Брандън, но и двамата я манипулират заради собствените си интереси. Дори и нагазвайки все по-навътре в мрачния свят на върколаците, Лейси се мъчи да открие истината и да спаси единственото семейство, което някога е имала.

Поредната книга, която открих чрез положителни рецензии на сайтове. Имах толкова надежди в нея, че дадох своите $12.64 за kindle edition (мама му, изданието с меки корици е по-евтино!!! да бяха искали и кило кръв…). И за съжаление, отново се убедих, че пари на случаен принцип не трябва да се дават! Ако не си сигурен в качествата на дадения продукт, в повечето случаи само подхранваш чудовищната машина, бълваща комерсиална сволоч, заливаща капиталистическия пазар…

Както вече става ясно: не съм доволна! НИКАК НЕ СЪМ ДОВОЛНА! Скапаното издание, което ми продадоха от Amazon, няма корица, нито съдържание, но за сметка на това има жестоки проблеми с подравняването на параграфите. Да ме извиняват, но в Читанката книгите са по-професионално оформени! И това без дори да засягам литературната стойност на „продукта“…

А предполагам се досещате, че едва ли съм доволна от историята, която прочетох. Обмислях как мога да я опиша с една дума. Искаше ми да мога да кажа „оригинална“ или поне „приятна“. „Нетрадиционна“ – ммммм, мне! За съжаление „драматична“ и „разчустваща“ също не пасват. За съжаление книгата не може да се опише само с една дума. Необходими ми бяха цели 4:

Пълна липса на консистенция!

И това важи в пълна сила за сюжета, характерите на героите, отношенията между тях, дребните детайли и дори граматичните времена и – аз пак да се оплача – оформлението на книгата. Книгата е дебют за авторката, но не мисля, че дори и Ерин Брокович може да бъде оправдана за такова произведение. Направо се чудя, имало ли е редактор изобщо, и ако е така – как е оцелял след първия драфт?!

Историята се върти около любовния триъгълник на Лейси и Алекс и Брандън (гадже А и гадже Б, ако бяха в БГ можеха да са Х-ристо и У-..). Очаквах доста от тийн страсти и честно да си призная, напълно съзнателно си избрах книгата заради триъгълника в нея. Обаче… Всъщност великата любовна история се оказа от типа „магическо влюбване“ и няма никакво рационално оправдание героинята ни да си пада по момчетата (а да си признаем и те по нея), освен „съдбата“ и „предопределената й истинска любов“… И това не е достатъчно разочароващо, само почакайте.

Нали се сещате как се развива сценарият в порно филмите и някои книги с подобно съдържание (Мери Факин Джентри) – имаме множество секс сцени, навързани с елементарни преходи помежду им. Е, „Лунен сърп“ спазва изискванията на жанра, така че нямаме секс сцени. Но пък имаме любовно-драматични такива. Много от тях! Всъщност цялата книга е изградена върху тях.

Мислех си, че в „Лични демони“ съм се начела на „ела си – иди си“, но горко ми, тази книга надхвърли всякакви граници. Лейси се люшка ту при единия, ту при другия. В повечето случай обясненията за смяната на настроенията й са меко казано нелогични и нелепи. Изобщо – авторката ни точи едни романтични локуми напълно самоцелно, без оглед на история, сюжет и характери. Просто си върти триъгълника. Чиято острота все повече се губи, разбира се, докато накрая не заприлича на… кръгче. Логично, при липса на градация и ясна посока на сюжета, в един момент драматизмът се изтърква, читателят претръпва и оттам нататък му е все тая.

Ако направя още една аналогия с порното, книгата може да се използва по аналогичен начин. Ако имате нужда от малко романтично-драматична тийн-лигня, отваряте на произволна глава, начесвате си крастата, забърсвате се (очите от сълзите) и си заспивате като бебче. Но не препоръчвам да четете книгата като мен – наведнъж. Макар да се чете много бързо, особено като схванете гореизложеното и не се задълбочавате. Но продължителното четене на този алогичен и противоречащ на здравия разум роман, води до главоболие на сутринта и лош вкус в устата.

Колкото до свръхестествения елемент – ами той се събира в капачка от лимонада. Колкото и да й се е искало на авторката да е оригинална – не е успяла ни най-малко. Първо върколаците й са тотално неправдоподобни. До такава степен липсват елементарни обяснения относно ликантропията и магическия характер (вечният въпрос: какво, аджеба, правим с дрехите?!), че започвам да се замислям, дали върколаците не са добавени в последствие към иначе плосичкия романс.

Ех, поне главната героиня да беше Мери Сю. Да, ама Лейси Куин и това не е. В общи линии тя няма никакви качества, с които да ме накара да я харесам. Не притежава никакви свръхестествени способности. Не притежава и кой знае какви личностни качества. Поне да беше невероятно красива. Но честно да си призная, ми се губи да има някъде по-подробно нейно описание. В общи линии е момиче недоволно от живота си, попаднало насред свръхестествен романс, с непреодолима склонност за повръщане. Толкова повръщаше, че вече получавах флашбаци от „Екзорцистът“.

И останалите герои бяха също толкова плоски. Нито Алекс, нито Брандън успяха да ме накарат да си избера „отбор“. Честно казано, бих ги пратила двамата, да идат да се напият казашки, заради нещастната им съдба и смотаната им дама. А Лейси бих пратила на гастроентеролог. От останалите второстепенни герои може би единствено родителите на героинята имат малко повече потенциал, но пълното извъртане на характерите и отношенията им към средата на книгата го съсипва. Като се замисля героят, който ми хареса най-много от романа се казва Грант. Нищо, че е куче. Друг е въпросът как според авторката можеш да сбъркаш вълк с овчарка…

И само да добавя последни щрихи към гореизложеното: авторката наистина, ама наистина, не трябва да си въобразява, че може да пише екшън сцени. Дори и във филмите на Бени Хил има по-смислена хореография. А непрестанните размисли и страсти на многострадална Лейси, убиват и малкото останало действие.

„Миши фантазии в розово“ – друг опит да опиша книгата. Но сериозно, може би ако чак толкова й се е искало на пишман-писателката любовни трепети до дупка, би било по-лесно просто да направи героинята кучка (обикновена кучка, не върколачка). Защото въпреки несполучливите си опити да завърти що-годе смислено оправдание за непрекъсната смяна на гаджета, Лейси Куин си остава егоцентрична тийнейджърка, която не осъзнава курвенското си поведение.

Плюсът от прочитането на книгата: няма как да оцениш доброто, без да имаш лошото за сравнение. След това ми литературно преживяване, „Нощна сянка“ блести още по-ярко.

Минусът (последният): $12.64 за продължението „Полумесец“… но това е тема за друг пост, още по-негативен!

И ако все пак някой се интересува: любителски превод на откъс от книгата

Advertisements
  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: