„Паранормалност“ от Кирстин Уайт

Еви иска само да е нормална… вместо това, тя е прикована насред мрачно феическо пророчество, обещаващо смърт и разруха на паранормалния свят. Еви винаги се е мислела за нормална тийнейджърка, макар да работи за Международната агенция за ограничение на паранормалното (МАОП), да може да вижда през илюзията на паранормалните същества, най-добрата й приятелка да е русалка, а бившето й гадже да е откачен и фея. В свят където паранормалните са наблюдавани и контролирани, Еви поне може да се успокоява с факта, че е човек… Докато не разбира, че не е. Макар всичко, в което тя вярва, да е поставено под въпрос, Еви е привлечена към най-новият затворник на МАОП – превръщач на име Ленд. За нещастие, приятелството и флиртът между тях са сложни, заради информацията, която донася той: феическо предсказание за смърт и разруха, което сякаш се отнася за самата Еви. Дотук с нормалността.

Поредната YA книга от миналата година, хит сред ревюиращите и почитателите на свръхестествената тийн литература. Но нещо ме отблъскваше. Може би фееричната розовост на корицата (определено е красива и страшно добре направена, 6+ за буреносните облаци). Може би феическото пророчество…

Което само иде да покаже за пореден път, че явно не притежавам шесто чувство за книги. Или просто, че не можеш да съдиш за книгите по корицата. Или по анотацията: поредната анотация, която не съумява по достойнство да опише книгата и да привлече вниманието ми.

Но добре, че беше ревюто на Шанара, иначе така и щях да си пропусна книгата покрай… покрай мен. А романът е просто чудесен! Приятно, свежо четиво, оригинална и добре написана история!

Не просто чудесен, ами направо *бийп!*-но страхотен!

За мен книгата се доближаваше по-скоро до супергеройска история, отколкото до традиционното ърбън фентъзи. Може би заради МАОП (X-MEN, Avengers, ГОРСВЕТ, ХЕИ), може би заради оригиналните свръхестествени способности на някои от героите, може би заради непоклатимата логичност на света, който авторката изгражда. А най-вероятно заради всичко това, в комбинация с неподправеният хумор. И понеже аз съм си нърд, обожаващ супергероите, „Паранормалност“ ме уцели в десетката.

Като започнем, че е много добре написана книга – не успя да ме отегчи, не прескочих дори един параграф и усещах всяка дума напълно на място. С всичките игри на думи, поп-клишета и тийн-жаргон. Браво, г-жо Уайт!

Невъзможно е да не обикнеш главната героиня Евелин. Тя съумява да бъде едновременно модерна, руса фенка на гимназиална сапунка и безстрашен държавен агент, осъзнаваш отговорността и нуждата от контрол върху свръхестественото. Джейн Бонд с розов тазер – розов с кристалчета, наречен Таси! Но най-очарователното в Еви е мечтата й да бъде нормална. Да ходи на училище, да има шкафче, да има гадже…

Но темата с първото гадже, макар и да присъства в книгата не е толкова ярко доминираща. И макар да са на лице двама расови мъжки екземпляри, любовен триъгълник няма. Вместо това има едно изпълнено с приключения, смях и малко тъга търсене на обичта. Не непременно тази между момче и момиче, а простичката, човешка, нормална обич…

Всички герои и главни и второстепенни ми харесаха много. И положителните, и злодеите… Авторката полага основите на един много интересен свят с многопластови (дори буквално) герои, които определено имат какво още да покажат. Определено намирам храна за повече от една книга и очаквам с нетърпение края на юли, когато трябва да излезе следващата книга от обявената трилогия – „Свръхестествено“.

Заинтригува ме и липсата на депресантски моменти в книгата. Да – определено не всичко е цветя и рози. Имаше не малко страховити, а и тъжни сцени. Но героите (и авторката) съумяха да не ме удавят в сълзи и сополи, а черно-розовият хумор не секна и в най-напечените ситуации.

Книгата наистина си заслужава – макар и да е типично леко четиво, поднася и достатъчно въпроси, които да заинтригуват по-задълбочен читател. И наистина бих се радвала, поредицата да бъде издадена и в България (откъс). А особено много бих ме зарадвало да видя книгата филмирана (да видим кой на кого ще се смее). Но дотогава мога само да ви пожелая:

Have a *bleep* day!