Начало > книги, на английски, прочетено > „Паранормалност“ от Кирстин Уайт

„Паранормалност“ от Кирстин Уайт


"Паранормалност" от Кирстин УайтЕви иска само да е нормална… вместо това, тя е прикована насред мрачно феическо пророчество, обещаващо смърт и разруха на паранормалния свят.

Еви винаги се е мислела за нормална тийнейджърка, макар да работи за Международната агенция за ограничение на паранормалното (МАОП), да може да вижда през илюзията на паранормалните същества, най-добрата й приятелка да е русалка, а бившето й гадже да е откачен и фея.

В свят където паранормалните са наблюдавани и контролирани, Еви поне може да се успокоява с факта, че е човек… Докато не разбира, че не е. Макар всичко, в което тя вярва, да е поставено под въпрос, Еви е привлечена към най-новият затворник на МАОП – превръщач на име Ленд. За нещастие, приятелството и флиртът между тях са сложни, заради информацията, която донася той: феическо предсказание за смърт и разруха, което сякаш се отнася за самата Еви.

Дотук с нормалността.

Поредната YA книга от миналата година, хит сред ревюиращите и почитателите на свръхестествената тийн литература. Но нещо ме отблъскваше. Може би фееричната розовост на корицата (определено е красива и страшно добре направена, 6+ за буреносните облаци). Може би феическото пророчество…

Което само иде да покаже за пореден път, че явно не притежавам шесто чувство за книги. Или просто, че не можеш да съдиш за книгите по корицата. Или по анотацията: поредната анотация, която не съумява по достойнство да опише книгата и да привлече вниманието ми.

Но добре, че беше ревюто на Шанара, иначе така и щях да си пропусна книгата покрай… покрай мен. А романът е просто чудесен! Приятно, свежо четиво, оригинална и добре написана история!

Не просто чудесен, ами направо *бийп!*-но страхотен!

За мен книгата се доближаваше по-скоро до супергеройска история, отколкото до традиционното ърбън фентъзи. Може би заради МАОП (X-MEN, Avengers, ГОРСВЕТ, ХЕИ), може би заради оригиналните свръхестествени способности на някои от героите, може би заради непоклатимата логичност на света, който авторката изгражда. А най-вероятно заради всичко това, в комбинация с неподправеният хумор. И понеже аз съм си нърд, обожаващ супергероите, „Паранормалност“ ме уцели в десетката.

Като започнем, че е много добре написана книга – не успя да ме отегчи, не прескочих дори един параграф и усещах всяка дума напълно на място. С всичките игри на думи, поп-клишета и тийн-жаргон. Браво, г-жо Уайт!

Невъзможно е да не обикнеш главната героиня Евелин. Тя съумява да бъде едновременно модерна, руса фенка на гимназиална сапунка и безстрашен държавен агент, осъзнаваш отговорността и нуждата от контрол върху свръхестественото. Джейн Бонд с розов тазер – розов с кристалчета, наречен Таси! Но най-очарователното в Еви е мечтата й да бъде нормална. Да ходи на училище, да има шкафче, да има гадже…

Но темата с първото гадже, макар и да присъства в книгата не е толкова ярко доминираща. И макар да са на лице двама расови мъжки екземпляри, любовен триъгълник няма. Вместо това има едно изпълнено с приключения, смях и малко тъга търсене на обичта. Не непременно тази между момче и момиче, а простичката, човешка, нормална обич…

Всички герои и главни и второстепенни ми харесаха много. И положителните, и злодеите… Авторката полага основите на един много интересен свят с многопластови (дори буквално) герои, които определено имат какво още да покажат. Определено намирам храна за повече от една книга и очаквам с нетърпение края на юли, когато трябва да излезе следващата книга от обявената трилогия – „Свръхестествено“.

Заинтригува ме и липсата на депресантски моменти в книгата. Да – определено не всичко е цветя и рози. Имаше не малко страховити, а и тъжни сцени. Но героите (и авторката) съумяха да не ме удавят в сълзи и сополи, а черно-розовият хумор не секна и в най-напечените ситуации.

Книгата наистина си заслужава – макар и да е типично леко четиво, поднася и достатъчно въпроси, които да заинтригуват по-задълбочен читател. И наистина бих се радвала, поредицата да бъде издадена и в България (откъс). А особено много бих ме зарадвало да видя книгата филмирана (да видим кой на кого ще се смее). Но дотогава мога само да ви пожелая:

Have a *bleep* day!

Advertisements
  1. 22 март, 2011 в 16:36

    Много добро ревю. Радвам се, че романът е харесал и на теб. 🙂

    • 29 март, 2011 в 22:04

      🙂 Е, дано успея някой ден да върна услугата и ти да си харесаш нещо…

  2. 1 април, 2011 в 10:04

    Aaa, ти вече ми я върна. Колебаех се за „Железния крал“ на Джули Кагава и твоето ревю наклонита везните в полза на четенето.

  3. 10 юли, 2011 в 06:55

    Аз открих фен-превод на книгата на този адрес – http://www.the-uni.eu
    Искат само регистрация, без да правиш мнения и т.н. както е в други форуми.
    Дано не е проблем, че пускам линка така, но аз я зачетох там и наистина е много интересна.

    • 10 юли, 2011 в 11:18

      Ами като цяло рекламирането на разни знайни и незнайни форуми не ми е цел 🙂 Но айде ще го оставя.

      Колкото до фен-превода… Да речем, че има какво да се желае в него – не е сред най-смотаните, но е далеч от моите стандарти!
      И хубаво има фен-превод там, но щеше да е добре да се пусне малко инфо/линкове за книгата, за авторката… Трябва да се отдава поне минималното на авторите, коите създават тези чудесни книги!

  4. 11 юли, 2011 в 14:48

    И инфо има, сигурно не си го видяла. Както и да е, нямах за цел да рекламирам нещо, а просто да помогна на хората, които смятат, че книгата е интересна и искат да я прочетат на български. Обикновенно уважавам труда на всички преводачи, които губят ценно време, за да правят фен-преводи и не бих ги критикувала, по начина, по който го правиш ти, защото хора като теб и тях заслужават труда им да бъде признат. Но това са други разговори по други теми, тук въпросът беше за самата книга. 🙂

    • 11 юли, 2011 в 16:23

      Моят блог – моята дума да е последна 🙂

      Похвали от мен само, защото някой нещо е направил – не! Ако някой търси просто похвала, че се е решил да създаде нещичко в свободното си време – няма да я намери тук. Както няма да я намерят и книгите, които не са ми харесали, нито българските издания, които не са били на нивото, което съм очаквала.

      Иначе – оценявам труда на хората, със сигурност е по-добре отколко нищо да не се прави, или – не дай боже – да се руши вече създадено. Но не смятам, че ще направя услуга на някого, ако не си кажа откровено мнението за труда му. Както не очаквам някой да си мълчи и за моя труд. Аз съм от тези, които вярват че искрената критика е по-ценна от куртоазната похвала.

      И отново за книгата: щом съм оставила линка, значи смятам че хората, четящи блога ми могат да го намерят за полезен 🙂 Искрено се надявам повече хораи най-вече юноши да съумеят да прочетат именно такива книги. За съжаление се оказва, че интернет обществото в България е по-далновидно от издателите.

      А аз вече чакам с нетърпение следващата книга от поредицата! 🙂

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: