Начало > книги, на английски, прочетено > „Звяр“ от Алекс Флин

„Звяр“ от Алекс Флин


"Beastly" by Alex FlinnАз съм звяр.

Звяр. Не точно вълк, нито мечка, горила или куче, а ужасяващо ново създание, ходещо на два крака – същество с остри зъби и нокти и козина по цялото тяло. Аз съм чудовище.

Мислите, че ви разказвам приказки? Нищо подобно. Действието се развива в град Ню Йорк. В наши дни. Не става дума за деформация, нито за заболяване. И ще си остана така завинаги – съсипан – освен ако не разруша заклинанието.

Да, заклинанието – онова, което ми постави вещицата от часовете ми по литература. Защо ме превърна тя в звяр, който се крие през деня и излиза нощем? Ще ви разкажа. Ще ви разкажа как бях Кайл Кингсбъри – пичът, който искате да бъдете – с пари, идеална визия и идеален живот. А после ще ви разкажа, как се превърнах в идеалния… звяр.

В очакване на поредната филмова боза с участието на изваяният торс и русата грива на Алекс Петифър, а именно „Beastly“, този път реших предварително да си напиша домашното. Иначе казано – да прочета едноименната книга, по която е направен филма и на тази база да си правя сметка, в какъв формат и дали изобщо да гледам филма.

Е, книгата е всичко, което обещава популярната авторка – модерна версия на известната приказка „Красавицата и Звярът“, разказана през погледа на чудовището. Чудесен младежки роман, засягащ едновременно вечни и злободневни теми, завихрени в свръхестествено проклятие и много романтична драма. И разбира се всичко завършва с прословутият щастлив край…

Останах доволна от книгата – много добре е балансирана откъм модерна визия и класическа история. Характерите са също толкова добра смесица от добре познати герои и оригинален авторски поглед. Много близо до наивността и преувеличението на детските книжки, но достатъчно земно, за да грабне интересът ми за повече от час-два. Граничещо със сладникавостта на Дисни, но и с някои закачливо кисели нотки. И макар да осъзнавам, че чисто вкусово, току що описах не друго, а традиционна боза, в никакъв случай не бих нарекла „Звяр“ така.

Като всяка друга класическа приказка, и тази е напълно актуална в днешни дни. Красотата, външният вид, модерните дрехи и аксесоари – всичко, което да ви направи популярни и съответно желани. Обществото ни все още предпочита първосигналните, повърхностни качества. Малък пример дава именно Петифър, който в свое интервю отговаря колко му е приятно да снима филма в Монреал, „сред толкова красиви жени“. Иронично, нали?

Харесва ми идеята на Алекс Флин да направи своята „красавица“ малко по-обикновена, дори леко грозновата. Намирам за интересен и похватът да хвърли повече светлина върху родителите и влиянието им върху историята и характерите на главните герои. Опитът на авторката да разкаже световноизвестната приказка, пречупена през призмата на тийнейджъри, пренебрегвани и изоставени от родителите си, за мен е успешен и придава повече зрялост на романа.

Но любимият ми герой е не друг, а Кендра – „злата“ вещица, отговорна за целия проблем с проклятието и преобразяването. Не искам да издавам подробности, но според мен тя е най-оригинално развитият персонаж в книгата, и макар и с второстепенна роля, има много повече участие в сюжета, от познатото от класическата приказка.

Останах леко недоволна от прекаленото придържане на книгата към доста по-млада от очакванията ми аудитория. За мен книгата, с съвсем леки изключения, е подходяща дори за деца. Аз лично се надявах на малко повече сцени „за по-възрастни“, визирайки все пак чудовищния образ на главния герой. Но това е по-скоро забележка, отколкото истинско разочарование.

Разбира се, както напоследък е модерно, в книгата има изобилие от референции към литературни класики, на подобна тема. От една страна – добре е да се насърчават тийнейджърите да четат, от друга – ама чак толкова очевидно да им се навира в носа литературата не бива, а и според мен няма да подейства. Но пък някои от репликите по повод книгите, които чете „звярът“, наистина си заслужават.

„So, what did you think of Inspector Javert?“
„I think he’d be great as a character in a Broadway musical,“…

– И така, какво мислиш за инспектор Жавер?
– Мисля, че би бил страхотен персонаж за Бродуейски мюзикъл…

„That Oscar Wilde guy—was he gay?“
„See? I knew you’d have some keen insights, something clever to contribute to—“…

– Този тип, Оскар Уайлд – гей ли е бил?
– Виждаш ли? Знаех си, че ще имаш някое будно проникновение, нещо мъдро, с което да допринесеш…

И не на последно място, трябва да отбележа невероятно оригиналните интерлюдии между главите на книгата. Напълно реалистично пресъздадените (евала за автентичния правопис и пунктуация, тежко им на преводачите) виртуални разговори на чат-групата за Преживели Неочаквани Промени, водена от г-н Крис Андерсън. Те бяха едновременно най-сюрреалистичното и най-земното в книгата и макар и като акцент, допринасят много за целия роман.

Ако обичате приказките, но вече сте пораснали; ако търсите класика, но с модерен фасон; ако сте романтичка, носеща кубинки – „Звяр“ е точната книга за вас.

Advertisements
  1. 1 април, 2011 в 10:54

    Ще е чете. „Красавицата и звяра“ винаги е била една от любимите ми приказки.

  2. 30 май, 2011 в 15:50

    Как ти се стори филма?

    • 30 май, 2011 в 19:08

      Въх! Ми явно изоставам и още не съм го гледала… Ноооо, честно, така като съм гледала промо-материалите… Не съм сигурна има ли смисъл да го гледам. Най-малкото чисто визуално няма общо с книгата, да не търсим нататък в сценария… Така като изключим тийн-порното с кадрите на неозверелия Петифър, май единствената причина евентуално да му дам шанс би била Мери-Кейт Олсен – все пак от „Пълна къща“ до пълна вещица си е доста път 🙂
      Филмът, който бих гледала заради книгата е „La belle et la bête“
      Твоето мнение за филма?

  3. 31 май, 2011 в 21:50

    Зле. Половината ми мозъчни клетки умряха в агония. Както се досещаш интерлюдиите ги нямаше изобщо. Кендра имаше около десет реплики, а моралното израстване на Кайл беше претупано. Накратко – премахнали са всички стойностни неща от романа и са създали дъвка за мозъка, която дори няма да стане летен хит.

    • 31 май, 2011 в 22:12

      Моите съболезнования за загубеното време…
      Иначе за хита – не е ясно, като гледам хората са му са се анточили, съдейки по търсените кийуорди и попаденията в блога.
      Виж интересно какво става с книгата в БГ? Не откривам достатъчно достоверна информация засега 😦

  4. 1 юни, 2011 в 13:03

    Нямам никаква идея. Пергамент Прес май бяха тези, които са споменали, че ще я издават, но аз това издателство в мрежата не мога да го намеря – нямат никакъв сайт.

  5. desi pavlova
    2 септември, 2011 в 10:54

    Та филма е скучен.Едва го догледах до края без да заспя,просто защото мразя да изоставям започнати неща.И стоически го изгледах с голям зор.Наистина са претупани нещата.Да си призная,на анимационната версия на Дисни,съм плакала накрая,когато Звяра умира.Мисля,че филмчето е 1000 пъти по-добро.Гледала съм го 10-15 пъти и всеки път ми харесва.Така,че според мен версията за игрален тинейджърски филм-приказка е пълен провал.

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: