Архив
„Паранормалност“ от Кирстин Уайт – откъс
О, да ми засмучеш…
Я, чакай… ти да не би да… Ти се прозя! – ръцете на вампира, вдигнати над главата му в класическата поза на Дракула, се отпуснаха до тялото му. Той прибра прекалено удължените си кучешки зъби зад устните си. – Какво, неминуемата смърт не ти е достатъчна?
– О, стига си се цупил. Ама сериозно – високото чело? Бледата кожа? Черната пелерина? Откъде изобщо го намери това чудо, от магазин за маскарадни костюми?
Той се изправи в цял ръст и ледено се втренчи в мен:
– Ще изсмуча живота от прекрасната ти бяла шия.
„Малкото голямо четене“ – заключение
Ако някой се интересува, как се разви сблъсъкът ми с „Малкото голямо четене„… Ами никак. Предишния път се отказах да продължавам комуникацията с организаторите и реших, като един буден гражданин да се обърна към Господари на ефира.
Блажени са верующите.
„Яснота“ от Ким Харингтън – откъс
ПЪРВА ГЛАВА
НЕ ИСКАШ ДА МЕ УБИЕШ – КАЗАХ АЗ.
– Разбира се, че не искам, Клеър. Но се налага.
Ако вече не кървях, а стаята не се кривеше и люлееше, щях да се зашлевя. Станалото ме бе заварило неподготвена. Бях позволила на личното отношение, да замъгли преценката ми. А сега пред очите ми имаше дуло на пистолет.
Не съм си и помисляла, че всичко ще свърши така – аз, на покрития с паркет под на къщата ми, подпряна на лакти, молеща се за живота си. В дясно от мен лежеше сгърченото тяло на мъж, за когото не бях осъзнавала дълбочината на чувствата си, докато не видях куршума да се врязва в него.
Отново опитах да използвам убеждение. Да си издействам само още минута живот.
– Това не си ти – казах аз, умолително. – Ти не си убиец.
– До преди няколко седмици и аз бих казал същото. Но ти по-добре от всеки друг знаеш, как хората могат да те изненадат. Хората могат да направя неща, каквито а не си и сънувала. Мислиш си, че познаваш някой, а се оказва…
Бъдещият ми убиец сви рамене и дръпна петлето на оръжието.
Света почерня.
източник: официален сайт на издателите
превод: моя милост
„Яснота“ от Ким Харингтън
 Кларити* „Клеър“ Фърн има поглед над нещата. Неща, които никой друг не вижда. Неща като тайни целувки и дълбокопазени тайни. Тя само трябва да докосне даден предмет и получава видения. Това е дарба.
И бреме. Когато тийнеджърка е открита мъртва, бившето гадже на Клеър търси помощта й за разкриването на престъплението – но Клеър е все още бясна на неверния мръсник. Но после братът на Клеър, който си има собствени свръхестествени дарби, се превръща в главен заподозрян и Клеър не може да продължи да си затваря очите. В сътрудничество с Гейбриъл – готиният син на новият детектив – Клеър трябва да се впусне в дебрите на страха, отмъщението и страстта, за да открие убиеца. Но дали дарбата няма да й изневери, тъкмо когато най-много се нуждае от нея? * – Кларити – Clarity – яснота |
Открих тази книга напълно случайно и неволно. Просто я изрових от купчина книги – е, по-точно от директория с електронни книги. Дебютен роман от непозната авторка. С много красива корица. Но не особено привлекателна анотация… Това е един от онези моменти, в които си мисля, че имам лека ръка и е крайно време да забогатея от хазарт 🙂
С мечти за звездите
Честит празник!Днес е световният ден на авиацията и космонавтиката.
Навършват се 50 години от полета на Юрий Гагарин с Восток.
Продължавайте да протягате ръце към звездите.
Да мечтаете за космоса.
Да заспивате с поглед към небето.
Ако не спираме да го желаем, някой ден ще полетим.
А успеем ли – космоса е необятен…
„Събуждане“ от Лиса Макман
 На седемнайсетгодишната Джейни й е писнало да бъде засмуквана в чуждите сънища. Особено сънищата с пропадане, тези, в които си гол, но никой не забелязва, както и онези с разюзданият секс. Джейни се е нагледала на измислено клатене, достатъчно за цял живот.Тя не може да сподели с никой какво може – никога не биха й повярвали, или по-зле – ще я помислят за изрод. И така, Джейни си живее в покрайнините, прокълната с дарба, която не желае и не може да контролира. И тогава тя попада сред отвратителен кошмар, който я смразява до кости. За пръв път Джейни е повече от наблюдател на нечие извратено съзнание. Тя е участник… |
За излизането на книгата ме насочи Шанара. Видях книгата в книжарница, но я подминах. И все пак, отново Шанара (трябва някой ден да й науча оригиналното заглавие) ме подтикна да прочета книжката. Е, впечатленията за книгите са много лично нещо. В случая със „Събуждане“, аз останах разочарована.
„Лунен сърп“ от Джордан Дийн – откъс
Глава 1
Blink 182 забиваха на iPod-а ми докато крачех по тротоара до къщата ми, оставяйки глупостта зад мен. Домашните ми чехли, мокри заради росата по предната ни морава, оставяха странни следи докато вървях. Опитах се да заглуша звука от крясъците на родителите ми в главата ми, последната им свада отекваше в ушите ми. Да съм единствено дете значеше да ме забъркват в караниците си, всяка страна използвайки ме като пешка в собствената си егоистична и безчувствена партия шах.
„Евърнайт“ от Клаудия Грей – Евърнайт #1
 Бианка иска да избяга.
Тя е отведена от малкото си родно градче и е записана в академия „Евърнайт“ – зловещо готическо частно училище, където учениците са прекалено перфектни: умни, готини и подобни на хищници. Бианка знае, че не се вписва сред тях. Тогава се запознава с Лукас. Той също не е „Евърнайтски“ типаж и е доволен от това. Лукас нарушава правилата, изправя се срещу снобите и предупреждава Бианка, да бъде внимателна – дори и когато става дума за чувствата й към него. „Не бих могъл да понеса, ако си го изкарат на теб,“ – казва той на Бианка. – „а, рано или късно, те ще го направят.“ Но връзката между Бианка и Лукас е неоспорима. Бианка ще рискува всичко, за да бъде с Лукас, но още от начало, мрачни тайни ги разделят… и кара Бианка да се съмнява във всичко, в което вярва. |
Романът „Евърнайт“ е още една яко хвалена по блоговете книга, която се престраших да прочета. Напоследък ми залипсваха „любимите“ ми вампири и реших да дам шанс на – както си мислех – поредната вампирска академия.
Останах наистина приятно изненадана – действително оригинален поглед на вече изтърканата YA тема с гимназиите за тийн-вампири. От анотацията очаквах поредната смесица от „Хари Потър“ и „Здрач“, но съвсем скоро се убедих, че чета нещо различно.
„Евърнайт“ от Клаудия Грей – откъс
Пролог
Горящата стрела се заби в стената.
Огън. Старото, сухо дърво на молитвения дом се възпламени на секундата. Тъмен, мазен пушек изпълни въздуха, дращейки дробовете ми и карайки ме да се давя. Около мен новите ми приятели изкрещяха от изненада, преди да грабнат оръжия, приготвяйки се да се сражават на живот и смърт.
Това е по моя вина.
Стрела след стрела разсичаха въздуха, разпалвайки все повече пламъците. Сред мъглата от пепел отчаяно търсех погледа на Лукас. Знаех, че той ще ме защитава на всяка цена, но той също беше в опасност. Никога не бих си простила, ако нещо се случи с Лукас, докато се опитва да ме спаси.
Кашляйки от изпълнения със сажди въздух, сграбчих ръката на Лукас и хукнахме към вратата. Но те вече ни чакаха.
Очертани на фона на пламъците – тъмна, застрашителна линия от тела се изправяше точно на входа на молитвения дом. Никой от тях не размахваше оръжие: нямаше нужда да го правят, за да подсилят заплахата си. Бяха дошли за мен. Бяха дошли, за да накажат Лукас, че наруши правилата им. Бяха дошли, за да убиват.
Всичко това е по моя вина. Аз ще съм виновна, ако Лукас загине.
Нямаше къде да се скрием, къде да избягаме. Не можехме да останем тук – не и сред бушуващите около нас пламъци, вече така горещи, че пареха кожата ми. Скоро таванът щеше да се срути и да смаже всички ни.
Навън вампирите чакаха.
източник: официален сайт на авторката
превод: моя милост
„Оптимален подбор“ от Али Конди
|
ПРИКОВАНА ОТ ПРАВИЛАТА ОСВОБОДЕНА ОТ ЛЮБОВТА? В Обществото решенията се взимат от Отговорниците. Кого да обичаш. Къде да работиш. Кога да умреш. |
Посегнах към книгата с известна доза недоверие: дистопична история за тийнейджърски любовен триъгълник, или поне така си мислех на база корица и анотация. И за пореден път се убедих, че анотациите на някои книги са пълна фира!
Напук на цялото ми предубеждение, на очакванията за тийн боза и всички противоречиви мнения в мрежата, „Оптимален подбор“ успя да ме докосне. Да докосне съзнанието ми, както само стиховете съумяват…
The diary of an addicted reader 