Начало > любителски превод, откъс > „Лунен сърп“ от Джордан Дийн – откъс

„Лунен сърп“ от Джордан Дийн – откъс


„Лунен сърп“
Джордан Дийн

 

Глава 1


Blink 182 забиваха на iPod-а ми докато крачех по тротоара до къщата ми, оставяйки глупостта зад мен. Домашните ми чехли, мокри заради росата по предната ни морава, оставяха странни следи докато вървях. Опитах се да заглуша звука от крясъците на родителите ми в главата ми, последната им свада отекваше в ушите ми. Да съм единствено дете значеше да ме забъркват в караниците си, всяка страна използвайки ме като пешка в собствената си егоистична и безчувствена партия шах.

Войната, която се разгаряше в дневната ни не беше заради религиозни свободи или конституционни права; не беше дори заради лъжи или изневяра. Не, беше посред нощ и темата тази вечер беше кой е използвал дебитната си карта на бензиностанцията. Аха. Точно така. Хора умиха от СПИН, деца бяха малтретирани и изоставяни, но родителите ми смятаха за нужно да спорят за $25.42. О, забравих 50-те цента такса за използване на дебит вместо кредит. Така че технически, спорът се вихреше заради $25.92 (с ДДС, разбира се). Но ако питате баща ми, въпросът беше принципен.

Заради нощи като тази не се занимавах с момчета, заради това съм така вглъбена в уроците и винаги съм със слушалки. Колкото повече се караха, толкова повече губех търпение да се махна от тях. Догодина ще се наслаждавам плажовете и вълните в Сан Диего – домът лелината ми Алма Матер и мой бъдещ колеж. Да не говорим, че е на 500 мили от този ад. Родителите ми са се обичали в някакъв момент. но беше болезнено видно, че е било преди години, може би дори преди да се родя.

Докато минавах покрай къщата на Джонсънови, се чудех дали те знаят, че баща ми беше неосъзнат алкохолик, а майка ми напоследък бе започнала да зоби хапчета – амфетки сутрин, успокоителни вечер. Но от друга страна, винаги съм смятала г-н Джонсън за педофил, защото наблюдаваше малките момиченца играещи на дама с бинокъл от прозореца на спалнята си. Тайните на моето семейство вероятно никак не биха го притеснили.

Стоях под светлината на уличното осветление на края на пресечката с протегнати ръце. Светлината караше кожата ми да изглежда с тен, като да бях прекарала цяло лято на плажа, но не бях. Погледнах към къщата ми, ако се върнех сега, рискувах да ме въвлекат в караницата. Но вече беше късно, а нямах къде другаде да ида. Можех да ида до къщата на приятелката ми Джилиън, но с моят късмет, брат й сигурно щеше да пуши навън и да ме изпее. Рики ме сваляше преди няколко години и това ме шашна, защото той беше с пет години по-голям от мен и го познавах от втори клас. Подритвайки няколко камъчета по асфалта, аз пресякох улицата и се запътих обратно към къщи. Беглите сенки на родителите ми, преминаващи пред предния прозорец на къщата ни, ми подсказваха, че те все още се карат. Замислих се дали да не направя още една обиколка, когато тревожен повей премина по тялото ми, разтрепервайки ме до кости. Пижама и чехли вероятно не бяха най-добрата идея за разходки през нощта. Не бяхме опасен квартал, но откъде можех да зная, дали г-н Джонсън не се спотайва в храстите, чакайки да ми се нахвърли.

Забързах крачка, а чувството в дълбините на стомаха ми, че ме наблюдават, се засили, не исках да поглеждам назад, но когато го направих, там нямаше никой. Обмислих дали да не си събуя чехлите и да се затичам боса, но реших че ще бъде прекалено, ако не бях в опасност. Вероятно котаракът на Карсънови ме следеше, очаквайки среднощно похапване. Мразех тъпият котарак: винаги събаряше кофите ни за боклук и осираше двора ни.

Погледнах зад мен и все така нямаше нищо. Сърцето ми биеше в ушите ми и пот изби в сгъвките на ръцете ми и по дланите ми. Храстите на отсрещната страна на улицата ме изплашиха, когато прошумоляха от вятъра. Побягнах, краят на суичъра ми се развяваше зад мен като наметалото на Супермен, но не се чувствах много супер точно в този момент. Всички къщи на улицата бяха тъмни, с изключение на нашата и се чувствах, сякаш тичам на каданс към къщата; само да можех да летя или да имах нерви от стомана.

Пътят към къщата ми се беше разтегнал или може би бях запецнала на адска бягаща пътечка, защото ми отне цяла вечност да стигна до вкъщи. Кожата ми се разширяваше от силата на кръвта нахлуваща в мен, докато сърцето ми биеше в ритъм с краката ми по паважа. Чудех се дали това, което ме преследваше, харесваше да тормози тийнейджърки посред нощ.

Най-накрая стигнах края на тротоара пред къщата ми и полетях нагоре по стълбите към предната врата. Ръцете ми трепереха докато завъртах дръжката;  невидимата заплаха, която се спотайваше в двора, разчиташе да не успея, само чакайки да ме направи своя следваща жертва. Замислих се дали да потропам по вратата, но това щеше да извести родителите ми, че съм излизала от къщи и тогава щях наистина да загазя. Хвърлих бърз поглед през рамо, тъкмо когато храстите на моравата се разклатиха от вятъра, завихряйки пряснопаднали листа във вихрушка. Бих постояла да погледам красивата гледка по-дълго – ако не треперех толкова зле.

Усещах вратата, докато я отварях, сякаш бе направена от цимент. Хвърлих се назад с тяло, затваряйки я, уплашена, че тежестта ми яма да бъде достатъчна да спре онова, което щеше да започне да блъска по нея. Завъртях секретната заключалка, докато щракна, не че мислех, че малката заключалка или вратата щяха да се опрат на това, за което въображението ми знаеше, че ме преследва до вкъщи. Гърдите ми се издуваха, докато се мъчех да си поема въздух, с гръб плътно опрян във вратата, чакайки нещо, както и да било.

Спорът на родителите ми се вихреше с пълна сила и беше очевидно, че никой от тях не е забелязал малката ми екскурзийка в махалата. Преглъщайки на сухо надзърнах през предните прозорци към моравата, без да съм убедена, че съм готова да срещна в очи това, което ме очаква. Бях разочарована и облекчена, откривайки моравата пуста, а живият плет – призрачно неподвижен: никакви чудовища, никакви демони и – слава богу – никакъв г-н Джонсън. Бях тичала през целия път до нас за нищо; дано никой от съседите не ме е видял. Може би с Джил бяхме гледали прекалено много психарски филми това лято.

Присмивайки се на себе си, вдишах дълбоко няколко пъти, давайки възможност на сърцето ми да догони останалото от тялото ми. Дишането ми се бе почти нормализирало, когато осъзнах, че гласовете, идващи от кухнята, бяха различни от всеки друг дребнав скандал, който бяха вдигали. Втурнах се към вратата тъкмо навреме, за да видя как юмрука на баща ми удря централно челюстта на майка ми. Времето спря, докато гледах как майка ми, с всичките си 55 кг, как полита назад и се приземява върху кухненската маса. Тя се претърколи на пода и се опита да запази
присъствие на духа. Съсредоточих се върху стиснатите юмруци на баща ми и изпъкващите вени по врата му. През целия ми живот не бях виждала баща си толкова ядосан, така вбесен.

– Татко, НЕ! – изкрещях, когато той пристъпи напред.

Майка ми се изправи помежду ни и се опита с тежестта си да ме изблъска извън кухнята.

– Спри. Какво направи? – изкрещях аз, пренебрегвайки здравата хватка на майка ми. Бях 7 см по-висока от нея и няколко килограма по-тежка. С лекота можех да я поместя.

Баща ми се свлече върху един от плотовете, докато майка ми ми прошепна да отида в стаята си. Засрамена, че не й бях позволила да ме изведе от кухнята, не смеех да я погледна, но когато накрая се осмелих – и двете плачехме. Бузата под лявото й око вече беше порозовяла и подута от удара; посегнах и нежно докоснах с пръсти мястото, сякаш не беше истина.

– Ш-ш-ш… – гласът на майка ми беше почти въздишка, щом понечих отново да проговоря. – Отивай… отивай си в стаята.

Тя се обърна към баща ми: плота беше единственото, което го държеше да не падне. Преборих се с желанието да го ударя и вместо това го изгледах бясно: ако го ударех, нямаше да съм по-добра от него.

– Той да не е пиян? – не си правех труда да говоря по-тихо. Исках да го унижа.
– Върви в стаята си, веднага. – Сините очи на майка ми бяха непреклонни. Тази нощ не искаше да се правя на Жана д’Арк.

Мръщейки се на баща ми, натъпках обратно слушалките в ушите си и заподскачах по стълбите към стаята ми. Пуснах музиката, но не и преди баща ми и майка ми отново да започнат да си крещят. Тежките им стъпки по стълбите разтресоха стъклата на прозорците ми, а после вратата на спалнята им се затръшна. В момента ми се искаше да не бях в стаята точно до тяхната. iPod-ът ми беше усилен, но не достатъчно за да заглуши пронизителните крясъци на майка ми.

Не можех да изтърпя още един рунд от това. Отново се запътих надолу и хвърлих поглед към предната врата. Не беше безопасно отново да се разхождам навън, не и след случилото се. Вместо това излязох в задния двор. Настаних се на една от люлките от старите ми площадка за игра и се отблъснах назад с пръстите на краката ми. Ръждясалия метал на веригата изпука и изскърца, когато полетях напред. Къщите и от двете страни бяха все така тъмни, а слабата дворна лампа хвърляше зловещи сенки по тревата. Студен полъх разклати розовите храсти на майка ми и живия плет, обграждащ двора от едната страна.

Но храстите не замряха, заедно с вятъра. Вцепених се, загледана в тъмнината, опитвайки се да видя заплахата, спотайваща се току до дома ми. Затаих дъх, опитвайки се да реша дали да не побегна. Не можех да се колебая още дълго. Бавно надигайки се от люлката, отново зачаках, опитвайки се да преценя разстоянието между люлките и безопасността на вратата към кухнята. Можех ли да я достигна преди то да ме стигне? ТО! Да изляза отново навън тази нощ беше лоша идея.

Тогава ги видях. Две чудовищни златистокафяви очи се взираха в мен откъм живия плет. Не си въобразях тези очи. Бе изглеждаха заплашителни, докато се превърнаха от пълни луни, през полумесеци до сърпчета. Сърцето ми забърза, когато поех може би последния дъх в живота ми и се затичах към вратата.

източник: официален сайт на Джордан Дийн
преводач: моя милост

Advertisements
  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: