Начало > книги, на английски, прочетено > „Яснота“ от Ким Харингтън

„Яснота“ от Ким Харингтън


"Яснота" от Ким ХарингтънКларити* „Клеър“ Фърн има поглед над нещата. Неща, които никой друг не вижда. Неща като тайни целувки и дълбокопазени тайни. Тя само трябва да докосне даден предмет и получава видения. Това е дарба.

И бреме.

Когато тийнеджърка е открита мъртва, бившето гадже на Клеър търси помощта й за разкриването на престъплението – но Клеър е все още бясна на неверния мръсник. Но после братът на Клеър, който си има собствени свръхестествени дарби, се превръща в главен заподозрян и Клеър не може да продължи да си затваря очите. В сътрудничество с Гейбриъл – готиният син на новият детектив – Клеър трябва да се впусне в дебрите на страха, отмъщението и страстта, за да открие убиеца. Но дали дарбата няма да й изневери, тъкмо когато най-много се нуждае от нея?

* – Кларити – Clarity – яснота

Открих тази книга напълно случайно и неволно. Просто я изрових от купчина книги – е, по-точно от директория с електронни книги. Дебютен роман от непозната авторка. С много красива корица. Но не особено привлекателна анотация… Това е един от онези моменти, в които си мисля, че имам лека ръка и е крайно време да забогатея от хазарт 🙂

Макар телевизията отдавна да е открила свръхестествените тийнейджърски детективски истории, то в YA литературата те като че ли не са толкова популярни. Или поне аз за пръв път се сблъсквам с такъв роман за юноши.

Книгата е класическо разследване на убийство, с елементи на свръхестествени способности и тийн романс. Главните герои са достатъчно млади, но все пак не става дума за детски приключения. Има достатъчно мрачни детайли – все пак говорим за убийство, засегната е сексуалната тематика (по много достоверен начин според мен). Книгата напомня за разследванията на Нанси Дрю, но със заемки от Суки Стакхаус (без вампирите и южняшката селяния).

Клеър Фърн действително напомня за Суки – в романа освен с криминалния случай, се разкрива и драмата на героинята, да бъде момиче със свръхестествени способности в малко американско градче. Клеър е също толкова здраво стъпила на земята и вярна на семейството и прятелите си. Имаме и братът на героинята – Периуинкъл „Пери“ Фърн, който си е легнал на грешното място с грешното момиче. Но Пери не е егоистичният селски бек Джейсън Стакхаус. По-скоро е напълно оправданият крайморски гларус, който обаче има много повече разум и загриженост за семейството си.

В книгата има не малко хумористични моменти (Рик Джеймс!), хапливи фрази и диалози. В това отношение, Клеър доста ми напомни за Еви от „Паранормалност“. И в крайна сметка и тя като нея търси своето място под слънцето, своите приятели, своето парченце любов.

Което ни отвежда до романтичната история, която е приятно развита, но без да бъде прекалено лигава или драматична – достатъчно количество въздишки, тръпки, целувки и скандали, без да става нужда да вадим носните кърпички. Добре балансиран любовен триъгълник, с макар и леко стандартни за жанра мъжки представители.

И сюжета и атмосферата за мен бяха доста добре развити. Като във всяка класическа „худънит“ история скачаме от следа към следа, от заподозрян към заподозрян, а развръзката е логично и достоверно подплатена с дребни и не толкова улики, фрази и случки, пръснати из цялото действие. Авторката съумя да накара и мен – и Клеър – да подозирам доста персонажи и да използвам „малки(о)то си сиви клетки“. Дори имаше и малко екшън.

Най-приятното беше добре описаното малко курортно градче. Почти усетих топлината на лятното слънце, отблясъците по морските вълни, пясъка между пръстите на краката, миризмата на сол, водорасли, захарен памук и пица. Видях както тълпите доволни, търсещи развлечения туристи, така и местните жители, за които лятото е сезон на усилена работа. И все пак на крайбрежната улица място има за всички, а един от тях беше убиец…

В Холивуд има филми, които наричат „летен блокбастър“ – лековати, забавни филми, пускани по кината през лятото – непретенциозни, но достатъчно привлекателни за зрителите, за да си ги вземат по-късно на DVD, за да се развеселят през някоя студена зимна вечер. Е, „Яснота“ за мен представляваше именно това – „летен литературен блокбастър“. Приятна, интересна, ненатоварваща книга с аромат на море и романтика. Бихте могли да я четете на плажа – със сигурност няма да ви остави да заспите и да се препечете. Но няма и да ви спре да излезете вечерта с приятели – любовната история в книгата дори може да ви подтикне към някоя лятна свалка. А можете да четете книжката в студен зимен ден, завити в одеяло, мечтаейки за милувките на слънцето, прегръдките на вълните и тръпките от безброй пясъчни целувки…

P.S. Макар и да завърших така поетично, не мога да не постна и малък поздрав за всички, които ще прочетат книгата – това е песента, с която тя започва. Много ретро, много фънки, много откачено. Защото тя е откачалка! Супер откачалка!!!

P. P. S. Ето и откъс от книжката – малко, но от сърце 🙂

Advertisements
  1. 16 юли, 2012 в 17:48

    Много обстоен преглед над произведението! Поздравления! По български книжарници я няма или се лъжа?

    • 16 юли, 2012 в 18:58

      Хм-м… Нямам идея. По времето, когато четох книгата и писах ревюто никой у нас не се и канеше да я издава книгата. Към момента силно подозирам е същото положението, но най-добре потърси отново по авторката. Иначе, аз препоръчвам и втора книга от поредицата. Дали ще има още – не знам.

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: