„Яснота“ от Ким Харингтън – откъс

„Яснота“
Ким Харингтън

 

ПЪРВА ГЛАВА

 

НЕ ИСКАШ ДА МЕ УБИЕШ – КАЗАХ АЗ.

– Разбира се, че не искам, Клеър. Но се налага.

Ако вече не кървях, а стаята не се кривеше и люлееше, щях да се зашлевя. Станалото ме бе заварило неподготвена. Бях позволила на личното отношение, да замъгли преценката ми. А сега пред очите ми имаше дуло на пистолет.

Не съм си и помисляла, че всичко  ще свърши така – аз, на покрития с паркет под на къщата ми, подпряна на лакти, молеща се за живота си. В дясно от мен лежеше сгърченото тяло на мъж, за когото не бях осъзнавала дълбочината на чувствата си, докато не видях куршума да се врязва в него.

Отново опитах да използвам убеждение. Да си издействам само още минута живот.

– Това не си ти – казах аз, умолително. – Ти не си убиец.
– До преди няколко седмици и аз бих казал същото. Но ти по-добре от всеки друг знаеш, как хората могат да те изненадат. Хората могат да направя неща, каквито а не си и сънувала. Мислиш си, че познаваш някой, а се оказва…

Бъдещият ми убиец сви рамене и дръпна петлето на оръжието.

Света почерня.

източник: официален сайт на издателите
превод: моя милост