Начало > любителски превод, откъс > „Паранормалност“ от Кирстин Уайт – откъс

„Паранормалност“ от Кирстин Уайт – откъс


„Паранормалност“
Кирстин Уайт

О, да ми засмучеш…

Я, чакай… ти да не би да… Ти се прозя! – ръцете на вампира, вдигнати над главата му в класическата поза на Дракула, се отпуснаха до тялото му. Той прибра прекалено удължените си кучешки зъби зад устните си. – Какво, неминуемата смърт не ти е достатъчна?

– О, стига си се цупил. Ама сериозно – високото чело? Бледата кожа? Черната пелерина? Откъде изобщо го намери това чудо, от магазин за маскарадни костюми?

Той се изправи в цял ръст и ледено се втренчи в мен:

– Ще изсмуча живота от прекрасната ти бяла шия.

Въздъхнах. Мразя вампирските задачи. Те се мислят за толкова отракани. На тях не им стига да ви разкъсат и изядат, както би направило някое зомби. Не, те искат всичко да е секси. А – вярвайте ми – относно вампирите? Няма. Нищо. Секси. Искам да кажа, съгласна съм, че илюзиите им могат да бъдат много сексапилни, но сухите като кости тела на трупове, проблясващи отдолу? Няма нищо привлекателно в тях. Не че някой друг може да ги види.

Той изсъска. Тъкмо посегна към врата ми, когато го електрошокирах. Бях там за да опаковам и бележа, не за да убивам. Освен това, ако се налагаше да нося отделните оръжия за всеки свръхестествен тип, с който исках да убия, щеше да се налага да нося пълен пътнически комплект. Тазерите са размазваща опция „ставащи за всички”. Моят беше розов с кристалчета. Таси и аз добре си прекарвахме заедно.

Вампирът потръпна на земята, в безсъзнание. Сега изглеждаше някак жалък – почти ми стана кофти заради него. Представете си дядо си. Сега си представете дядо си, с двайсет кила по-малко и двеста години повече. Ето кого електрошокирах.

Понеже Таси си свърши работата, я прибрах обратно в кобура и извадих гривната за глезен за вампири. Гривна е широко понятие, за относително сложен и масивен уред.

Поставих показалеца си по средата на гладката черна повърхност. След няколко секунди тя засвети в зелено. Сграбчих глезена на вампира и издърпах нагоре панталона, за да оголя кожата на крака му. Мразех да гледам тези типове и да виждам едновременно гладката им бяла кожа и съсухрените им мъртвешки тела.

Закопчах проследяващото устройство и то се саморегулира до обиколката на глезена му. Чуха се две тихи просъсквания, когато сензорите се активираха и се впиха в плътта му. Очите му се ококориха.

– Ох! – той сграбчи глезена си и се отдръпна няколко стъпки назад. – Какво е това?
– Ти си арестуван по параграф 3.7 на Международната спогодба за ограничение на паранормалното – протокол за вампири. Задължен си да се явиш в най-близкото поделение за обработка в Букурещ. Ако не се явиш в следващите дванайсет часа, ще бъдеш…

Той се спусна към мен. Пристъпих настрани и го оставих да се препъне в нисък надгробен камък.

– Ще те убия! – просъска той, опитвайки се да се надигне от земята.
– Ахам, наистина не ти трябва да го правиш. Това бляскаво ново бижу, което ти поставих? Има два малки сензора – представяй си ги като игли – забити в глезена ти. А ако температура на тялото ти внезапно се покачи, като например поради прием на човешка кръв, сензорите ще те инжектират със светена вода.

Очите му се опулиха от ужас, докато то се опитваше да свали с дърпане гривната, драскайки по повърхността й.

– И това недей да правиш. Ако пломбата се счупи – светена вода – пуф. Схвана ли? А и активирах таймера и маркера. Така че, те не само че знаят къде точно се намираш, но знаят и за колко време трябва да достигнеш до Букурещ. Закъсней и… налага ли се да ти обяснявам?

Раменете му увиснаха:

– Мога просто да ти прекърша врата – каза той, но си личеше, че е разколебан.
– Можеш да опиташ. А аз мога пак да те електрошокирам така силно, че да не се събудиш за шест часа, съкращавайки времето ти да стигнеш до Румъния. И така, може ли да продължа с прочитането на правата ти? – Той нищо не каза, така че продължих от където ме прекъсна. – Ако не се явиш в следващите дванайсет часа, ще бъдеш терминиран. Ако нападнеш хора, ще бъдеш терминиран. Ако се опиташ да свалиш проследяващото устройство, ще бъдеш терминиран. С радост очакваме сътрудничеството ни.

Винаги съм смятала последната реплика за чудесен акцент.

Вампирът изглеждаше унил, седнал на земята, осъзнавайки края на свободата си. Подадох му ръка:

– Имаш ли нужда от помощ? – попитах аз.

След миг той посегна и я прие. Издърпах го да се изправи, вампирите са изненадващо леки. Липсата на вътрешни течности има такъв ефект.

– Аз съм Еви.
– Стив. – Слава Богу, че не беше поредният Влад. Той изглеждаше смутен. – Хъм, значи, Букурещ? Случайно да ти се намират пари за билет за влака?

Свръхестествени същества, честно. Бръкнах в чантата си и му подадох шепа евро. Нямаше да му е лесно да стигне от Италия до Румъния, а му трябваха и резервации.

– Ще ти трябват карта и напътствия – провикнах се, докато той се заотстъпва назад между гробовете.

Горкичкият. Наистина се срамуваше. Подадох му лист с упътвания към букурещкото поделение за обработка и назначение.

– Няма проблем да използваш контрол върху съзнанието за да преминаваш границите – усмихнах му се окуражително.

Той кимна, все така навъсен, и замина.

Откриването на Стив не ми беше отнело толкова много време, отколкото се бях опасявала. Чудесно. Беше тъмно, замръзвах, а облеклото ми за привличане на вампири, включващо бяла блузка с широко деколте не ме грееше. Освен това се набивах на очи в латинските държави, с платиненорусата си коса, сплетена на плитка, падаща по гърба ми. Исках да се разкарам оттук. Набрах номера на Центъра на комуникатора ми. (Като мобилен телефон, но без камера. И ги произвеждат само в бяло. Тъпо.)

– Свърших. Трябва ми превоз до вкъщи.
– Обработваме заявката ви – произнесе монотонен глас от другата страна на връзката. Аз чаках, седнала на най-близката надгробна плоча. Комуникаторът проблесна пет минути по-късно. – Изпращаме транспорт.

източник: официален сайт на издателите
превод: моя милост

Advertisements
  1. Anita Metodieva
    20 април, 2011 в 22:32

    Zdrasti,
    bloga ti e mnogo hubav 🙂 bih iskala da se svyrja s teb, no nikyde ne namerih e-mail..??? Molq te, ako ti e udobno pishi mi na tozi e-mail (***@abv.bg), za da znam kyde da ti pisha 🙂 imam edno predlojenie za teb 🙂

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: