Архив

Archive for май, 2011

„Подборът“ от Али Конди – ъпдейт

Мислех тази информация да я пусна като ъпдейт в предишния пост за книгата, но нещо отвътре ме изчовърка и реших да кажа малко повече по въпроса.

Та конкурсът за заглавие на издателство „Кръгозор“ привърши. Като резултат от издателството обявиха, че най-оригиналното предложение за заглавие е, дръжте се!,  „Перфектно несъвпадение“… хммм… Доообре! Честно казано, аз все си мислех, че търсят заглавие за книгата… но може би просто са искали оригинални фрази. В този ред на мисли „Бабината ви трънкина“ също е едно много оригинално заглавие и има също толкова общо с книгата.

Хубавото е, че все пак от издателството проявиха здрав разум и решиха да кръстят книгата с не чак толкова „оригиналдъ“ заглавието „Подборът“. Лаконично, изчистено, лесно за помнене… но най-вече – точно. Браво! Така печеливши се оказаха още двама участници в конкурса.

За всички, които биха ме контрирали, че гроздето е кисело (да, аз също се пробвах с предложения) – ами да, яд ме е… на мен си, че така и не предложих очевидното 🙂 Но наистина се радвам за момчетата и това, че книгата не се сдоби с изсмукано от пръсти заглавие.

Всичко казано дотук, спокойно щеше се озове в дописка към ревюто ми, ако не беше следващия мъдър рекламен ход на издателството – „Конкурс за идеалната двойка“!

Прочетете повече…

Advertisements

30 въпроса за книгите

И понеже случайно попаднах тук и много си падам по лексикони и въпросници още от малка, и понеже страдам от излишна доза душевен ексхибиционизъм, и понеже както вече отбелязах е 24-ти май…

  1. Любима книга: трилогията „Небесните Господари“ на Джон Броснан
  2. Най-омразна книга: ненавиждам книгите от типа „Конспирацията на луминисцентите срещу консуматорите на млечна баница в България“ или „Дебърцинът – истинската история на босът на българската мафия“
  3. Книга, която ви кара да се смеете високо: „Автобиография“ на Бранислав Нушич, „Дневникът на Бриджит Джоунс“ на Хелън Филдинг, „Туфо рижият пират“ на Георги Константинов
  4. Книга, която ви кара да плачете: много са – явно съм прекалено ревлива, но бързо ми минава; последната книга, която наистина успя да ме натовари жестоко психически – трилогията „Игрите на глада“ на Сюзън Колинс
  5. Книга, в която бихте искали да живеете: в света на „Анита Блейк“„Дълбината“ на Лукяненко – и отвън и отвътре… с ръка на сърцето – „Пришълците“ от Алън Дийн Фостър – яко си падам по космически полети и маринки 🙂
  6. Любима книга от детството: „Приказки“ на Оскар Уайлд – не че ги разбирах напълно, но пък толкова красив език… „Туфо рижият пират“ от Георги Константинов
  7. Книга, която може да цитирате: хм, май няма 😦 ако не се броят малкото стихове, които съм запаметила
  8. Книга, която ви плаши: „Увод в дискретната математика“ от Красимир Манев :), книгите на Кнут, японските хоръри
  9. Книга, която ви отвращава: виж т.2, „11 000 камшика“ на Гийом Аполинер
  10. Книга, която промени живота ви: „Лице в лице“ от Филип Финч
  11. Книга от любим автор: „Вещиците“ от Роалд Дал
  12. Книга, която описва живота ви: ами то в почти всяка биология си е описано; ако говорим за близост до реалността може би „Лабиринтът на отраженията“ на Лукяненко, „Опцията на Тюринг“ от Хари Харисън и Марвин Мински
  13. Книга, чийто герой наподобява вас: Ашли от „Небесните господари“ на Джон Броснан, Бриджит Джоунс
  14. Книга, в чийто главен герой искате да се ожените/омъжите: не съм искала да се омъжвам за никой от героите, виж за друго… аз чета доста романтична литература все пак, изборът на герои и героини е безкраен; да речем, че Вещерът на Сапковски е добър пример за такъв герой
  15. Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: трудно, подозирам „Български народни приказки“ от Николай Райнов
  16. Най-дебелата книга, която сте прочели: не водя такава статистика
  17. Най-кратката книга , която сте прочели: виж т.16
  18. Книга, от която ви е срам че я харесвате: може би някои от откровено порнографските…
  19. Книга, която ви възбуди: много са… добър пример е „Родена в бурята“ на Ришел Мийд
  20. Книга, която сте прочели най-много пъти: „Небесните господари“ от Джон Броснан
  21. Любима картинка на книга от детството: колекцията от списания PIF на баща ми; илюстрациите на руските книжки като цяло
  22. Книга, която планирате да прочете: много са; следващата в текущия to-do списък е „Играта на Ендър“ на Орсън Скот Кард
  23. Книга, която казвате че сте я прочел, а всъщност не сте: книгите на Кнут 🙂 комбинаториката на Липски, Библията
  24. Книга, съдържаща любимата ви сцена: от гледна точка на съдържание нямам любима сцена; от гледна точка на обстановка – „Лице в лице“ на Филип Финч
  25. Любима книга, прочетена в училище: разказите от „Старопланински легенди и митове“ на Йордан Йовков
  26. Любима нехудожествена книга: „Алгоритми на C++“ на Седжуик, „История – 10 клас“ на Милен Семков
  27. Любима художествена книга: т.1
  28. Последната книга, която прочетохте: „Afterlife“ на Клаудия Грей
  29. Книга , която в момента четете: „Hard Bitten“ на Клоуи Нийл
  30. Книга, която обичате да дискутирате на кафе: книгата, която аз ще напиша 🙂 на маса (кафе/бира/водка) обсъждам обикновено последните книги, които са ми харесали; чисто статистически, подозирам че най-често споменаваната на маса книга е „на Наков книгата“ или „дискретната на Манев“

Честит празник, славяни!

Честит 24-ти май!

Честит ден на славянската писменост и култура!

За мен това е един от най-обичаните български празници. Може би, защото не е свързан с битки, страдание и кръвопролития, а с любов, творчество и стремеж към духовното.

Някои свързват празника с буквите, други с книгите, а не малко са тези, които виждат в празника апотеоз на стремежа ни за национална идентичност и независимост.

Днес ми се иска да празнувам победата на духовното над материалното. Победа постигната с пера, вместо с пушки. Победа изписана с мастило, вместо с кръв. Ден, в който не поднасяме венци пред паметници на загинали, а подаряваме цветя на учители и книжки на децата.

Честит празник на всички, за които стремежът да оставят след себе си частица от душите си е понякога по-силен дори от стремежа за продължаване на рода. За всички вас, които с думи, с щрихи, с мелодия или танц описвате историята на живота си по страниците на вечността. За всички, които градят стълба към безсмъртието с парченца от душата си.

Честит празник, българи!

Честит празник, славяни!

Честит празник, хора!

„Перверзна игра“ от Джери Смит-Реди – Радио WVMP #1

"Перверзна игра" от Джери Смит-РедиРоман за кръв, секс и рокендрол

Реформиращата се професионална мошеничка Кийра Грифин се опитва да води праведен живот, дори и това да означава (потреперване!) истинска работа. Тя започва да работи като стажант в местна радиостанция, чиито нощни шоута включват блус от 40-те, психоделична музика от 60-те, гот метъл от 80-те и други, всички с ненадмината автентична атмосфера. Кийра скоро открива как DJ-ите поддържат автентизма си: те са вампири, вечно заседнали в ерата, в която са били създадени.

Първосигналният инстинкт на Кийра, както винаги, е да зареже всичко и да избяга. Но мастодонтът в комуникациите Скайуейв иска да закупи WMMP и да го превърне в поредният клонинг пускащ най-новите хитове. Без радиостанцията – и връзката с оригиналните им житейски епохи, която тя им предоставя – вампирите биха „избледнели“, превръщайки се в нищо повече от безумни призраци от миналото. Изведнъж рутинно корпоративно поглъщане се превръща в сделка на живот и смърт.

За да вдигне рейтинга и да спаси живота на странните си нови приятели, Кийра префасонира радиостанцията, превръщайки я в „WVMP – живителната кръв на рокендрола“. В ненадмината измама тя скрива DJ-ската вампирска въщност под погледите на всички, прикривайки кървавата истина като маркетингов трик. WVMP се превръща в най-горещата новина, заедно със сложната връзка на Кийра с гръндж вампира Шейн Макалистър. Но „маркетинговият трик“ разгневява група древни и силни вампири, които не са така склонни да бъдат извадени на светло. Скоро залозите се по-високи – и опасностите по-страшни – отколкото в която и друга предишна измама на Кийра.

Напоследък е много популярно авторите да споделят плейлисти за книгите си. Тенденцията е особено разпространена сред YA романс авторките. От една страна музиката е още едно изразно средство и няма нищо лошо, в това писателите да споделят (макар и чужди музикални творби) за да подплaтят още повече произведенията си. Само дето на мен лично ми писна от Мюз и всякакви други производни на тях. Като се замисля повечето плeйлисти звучат като да са правени от една и съща инфантилна, пъпчива и леко глуха тийнейджърка. Извинявам се на феновете на Мюз!

Добрата новина е, че тази книга няма нищо общо с горното. Първо не е тийнейджърска. Мне, баш adult роман си е. Второ – книгата сама по себе си е плейлиста – плейлиста на няколко поколения рокендрол фенове. Трето – ако горе говорех за музика, вдъхновила книга, то в „Перверзна игра“ имаме книга, в която основна тема е музиката – музиката като начин на живот, музиката като бягство от реалността, музиката като средство за връзка с реалността, музика – по-силна от смъртта и по-гъста от кръвта – Рок музиката!

Прочетете повече…

„Изоставена: Дъщерята на ловеца на демони“ от Жана Оливър – Ловците на демони #1

"Изоставена: Дъщерята на ловеца на демони" от Жана Оливър

Ритаме задника на Aда демон по демон.

Райли винаги е искала да бъде ловец на демони като баща си и вече върви по стъпките му, като една от най-добрите. Но е тежко да бъде единственото момиче в един мъжки свят, особено когато трима от тези мъже започнат да правят живота й още по-сложен: Саймън – ангелоподобният чирак, който има раят на своя страна; Бек – коравият ловец, който се мисли за дар божи; и Ори – поразително сексапилният непознат, който не спира да се появява и да спасява живота й.

Едно поне е сигурно – ако не си опича акъла, последиците ще бъдат адски…

Поредната книга, която открих напълно случайно. Търсех нещо в нета и се натъкнах на това място. И веднъж прочитайки резюмето на книгата, веднага се захванах да я намеря и прочета. Е, отне ми малко повече от денонощие – за YA книгата има малко повече страници от стандарта, но в същото време има страшно увлекателен и забързан сюжет, който просто не търпи почивка. Като добавя и оригиналността на света, който създава Жана Оливър, и бъдете готови за наистина приятно литературно изживяване.

Прочетете повече…

„Изгубено момиче“ – сезон 1

Изгубено момиче Днешното ревю за голяма изненада няма да е на книга, а на сериал. Спокойно! Не се превръщам в ТеВе Шунда – антипод на Cinema Scrotum. Просто в живота ми има и други неща освен книгите, които ме успяват да ме трогнат дотолкова, че да искам да ги споделя тук.

И така, става дума за едно от най-приятните нови сериалчета, които съм гледала напоследък – „Изгубено момиче„. Историята се върти около Бо – секси, самостоятелна, но и самотна сукуба, която открива, че далеч не е единственото свръхестествено същество на света. Бързичко ни запознават със света на феите (светли, тъмни, млечни, с бадеми…), поддържащите герои, противоположните лагери и на нашата мацка и се налага да премине през изпитание(!) и да избере на страна(!!), но Бо избира страната на хората(!!!), иначе казано – нищо не избира, остава независима и се захваща да си изкарва прехраната с частна свръхестествена детективска дейност. Оттам нататък всяка серия си е самостоятелна мини историйка, разказваща се поредният случай, който Бо разследва.  В (едва 😦 ) 13-те серии на първи сезон, разбира се тече и нишката на развитие на живота на Бо – тя търси истината за съществуването си, идентичността на родителите си, търси любовта, приятелството и лек за свръхестествените си способности. Защото бидейки сукуба, тя се храни от страстта и жизнената енергия на сексуалните си партньори. И макар да не и личи по стройната фигура, е осеяла миналото си със доволно усмихнати трупове.

Прочетете повече…