Начало > ТВ, сериал, филми > „Изгубено момиче“ – сезон 1

„Изгубено момиче“ – сезон 1


Изгубено момиче Днешното ревю за голяма изненада няма да е на книга, а на сериал. Спокойно! Не се превръщам в ТеВе Шунда – антипод на Cinema Scrotum. Просто в живота ми има и други неща освен книгите, които ме успяват да ме трогнат дотолкова, че да искам да ги споделя тук.

И така, става дума за едно от най-приятните нови сериалчета, които съм гледала напоследък – „Изгубено момиче„. Историята се върти около Бо – секси, самостоятелна, но и самотна сукуба, която открива, че далеч не е единственото свръхестествено същество на света. Бързичко ни запознават със света на феите (светли, тъмни, млечни, с бадеми…), поддържащите герои, противоположните лагери и на нашата мацка и се налага да премине през изпитание(!) и да избере на страна(!!), но Бо избира страната на хората(!!!), иначе казано – нищо не избира, остава независима и се захваща да си изкарва прехраната с частна свръхестествена детективска дейност. Оттам нататък всяка серия си е самостоятелна мини историйка, разказваща се поредният случай, който Бо разследва.  В (едва 😦 ) 13-те серии на първи сезон, разбира се тече и нишката на развитие на живота на Бо – тя търси истината за съществуването си, идентичността на родителите си, търси любовта, приятелството и лек за свръхестествените си способности. Защото бидейки сукуба, тя се храни от страстта и жизнената енергия на сексуалните си партньори. И макар да не и личи по стройната фигура, е осеяла миналото си със доволно усмихнати трупове.

Към момента повечето свръхестествени сериали биват доминирани от вампирите, върколаците и/или ангелите и демоните. Идеята за феически сериал освен че е оригинално, но също е и извънредно практична. Келтската митология и преданията за феи за толкова многообразни и разнообразни, че определено дават достатъчно храна за много повече от (едва! 😦 ) 13 серии. За разлика от гореспоменатите конкурентни сериали, „Изгубено момиче“ не успява да досади и печели със свеж сюжет във всяка следваща серия. По този начин, драмата на постоянните герои не успява да се изроди в паранормална сапунка, разчекната в какви ли не геометрични конфигурации, с плавни и не до там преливания една в друга.

God bless Canada TVКато споменах геометрията – и тук не липсва тръпката от любовен триъгълник. Споменавала ли съм колко си падам по такива?! Нищо, аз пак да си кажа. Та в случая имаме Бо по средата (разбира се) на борба за нежното й сукубско внимание. Предвидимо – да, но докато не стане ясно, че говорим за 2 жени и един мъж. Представихте ли си го? Най-сетне някой се сети, че е нормално изхранващите се благодарение на секс свръхестествени същества, да са бисексуални. Както повечето хора не проявяват претенции за пола на пържолата си. От една страна получаваме разнообразни (количествено и качествено) горещи сцени, които не липсват във филма, но не са и прекалено много. И за разлика от „Истинска кръв“ явно се взима в предвид фактът, че повечето мъже не биха се наслаждавали кой знае колко на голия задник на Алекс Скарсгард в хомо сцена, но пък с удоволствие биха оценили алтернативната сексуалност на две жени. Порно индустрията отдавна го е доказала. Естествено много хора биха оспорили наблюденията ми. Както и да е – лично за мен „Изгубено момиче“ предоставя повече естетическа наслада. И за да не си помислят гей активистите, че става дума за поредното порно с уж лесбийки, които само чакат мачото да влезе в кадър – сериалът предлага доста по-сериозна емоционална гледна точка.

Lost Girl - The love triangle

Нямам забележки и откъм актьорския състав. Лично за мен актьорите бяха неизвестни, но съм доволна от тях както визуално, така и от драматичните им способности. Ана Силк в ролята на Бо е просто очарователна, макар и леко в страни от класическите ми представи за женска и феическа красота. В всеки случай, тя притежава доста повече женственост, сексапил и увереност от повечето си конкурентни колежки към момента. В главната мъжка роля  – превръщащият се във вълк (не, не е върколак) детектив Дайсън – влиза Крис Холдън-Рийд. Изненада! Явно според Келтите (и Канадците) не е задължително животинският магнетизъм да върви ръка за ръка с латино/индиански шоколадово-маслинен чар. Нашият тип е висок, но е русоляв. Привлекателен е, но е далеч от перфектния холивудски типаж. Добре сложен е, мускулите му не крещят „Животно!“. Не ме разбирайте погрешно – определено участва в достатъчно разголени сцени, в които изглежда и се движи повече от чудесно. Просто е по-близо до английски благородник, отколкото до Тарзан. И именно като такъв е познат от ролята си в сериала „Тюдорите„, който аз лично засега избягвам, по съвсем различни причини. Но пък бих гледала „Бен Хур„.

Любимата и героиня обаче е Кензи – в ролята Ксения Соло. Младата звезда от прибалтийски произход опредено грабна сърцето ми. И не само с невероятните си очи. Освен, че изглежда перфектно с неспирните преобразявания на гот-лолитка (на моменти все едно буквално изскочила от кориците на манга списание), Ксения успява да даде на сериала и достатъчно свеж младежки комедиен заряд. Кензи е съквартирантката и човешкия спътник на Бо. Но за мен в доста сцени персоната й успяваше да засенчи не само главната героиня, но и целият останал състав. Кензи е неописуема емоционална вихрушка и дори само заради нея си заслужава да дадете шанс на сериала. Споменах ли очите? Ето ги:

Ksenia Solo

И изобщо целият актьорски състав ми хареса. Друг любимец ми е Трик. Аз лично извън „Уилоу“ не съм гледала друго джудже с толкова голяма роля. Също така съм особено доволна от музиката. Разнообразна във всяко едно отношение.  За съжаление за сега не мога да открия никаква информация относно саундтрака 😦 Но ще продължавам да търся.

Lost Girl - cast

Но най-любимото нещо в сериала ми е хуморът. Веселите диалози и монолози изобилстват. А голяма част от тях дори нямат общо със сюжета, а са просто част от характерите на героите. Мисля, че всеки себеуважаващ се свръхестествен сериал трябва да притежава поне половината от хуморът на „Изгубено момиче“. Да секси пичовете по без тениски са страхотни. Още повече в комбинация със знойни kick-ass мадами. Вярно трябва си кръв, черва, мозък, разни други карантии и ужасяващи същества, които да преследват жертвите си из нощните дъбрави или да ги дебнат докато са във ваната. С две ръце гласувам за паранормалните сапунки, където всеки срещнат не само може да се окаже твой баща, ами в някои случаи и твоя майка, а накрая почти всички герои се оказват баджанаци по знайни и незнайни линии. Но в основата си, за мен е много важно да можем да се смеем достатъчно над страховете и над обожествяването и над чистата похот, която предизвиква свръхестественото в нас.

Lost Girl - logoНакрая оставам с добрите новини за следващ сезон, който според информацията, която намирам, трябва да излезе на екран през септември. Финалът на този сезон остави не малко отворени вратички и въпроси без отговор. Но дотогава мога само да се държа за ръба и да стискам палци за повече епизоди.

Advertisements
  1. cinemascrotum
    11 май, 2011 в 08:27

    Сериалът не съм го гледал, но втората ти снимка ме спечели и ще си го дръпна довечера. 🙂

  2. 13 май, 2011 в 15:29

    🙂 Чудесно ревю. Изцяло съм съгласна с мнението ти за актьорите и хумора в сериала. Няма да забравя как Кензи танцуваше триумфално, когато свари Дайсън в банята след първата му нощ с Бо. Малката внася много свежест в цялата история и почти всички серии са прекрасни. Само се поиздразних с пророческата сюжетна линия към края на сезона – много е клиширана и не мисля, че имаше нужда от нея.

  3. Ваня Колева
    19 август, 2011 в 00:27

    И на мен е един от любимите ми сериали. Кензи беше неповторима и определено беше дозата ‘уникалност’, от която имаше нужда сериала, за да бъде нещо повече от конкуренцията си. А и лошия край беше нещо по-необичайно в този жанр.
    Аз също нямам търпение да разбера повече за втория сезон и само се моля да не използват любимия си банален похват: с всеки сезон, все по-зле.
    Отново браво за ревюто. Справила си се чудесно.

  4. 6 февруари, 2012 в 00:49

    Ааа, ето че има кой да оцени сериала и на българска територия!

    И аз съм фен, макар и само на Трик. Останалото все още не ме е грабнало… Някак всичко бледнее пред герой, който се нарича The Blood King… Не знам кой го е измислил това име, но го уважавам! Надявам се да видим Трик и като малко по-разядосан и по-могъщ образ, какъвто е бил някога… винаги съм имала слабост към герои, които са тихи и кротки, но в един момент се издигат до предишното си могъщество дори и само за един епизод. Но си знам че ще сложат Бо да го спасява, уви…

    Мечти…

    • 6 февруари, 2012 в 14:12

      Хм, е, аз също харесвам Трик. Макар и да ми напомня стария виц за джуджето, бара и фантата…
      Инак, поне доколкото съм изгледала от 2ри сезон, има развитие с него и Бо и целия сюжет. При това с реален конфликт, а не сладникава мелодрама. Но да видим, не мога засега да кажа какво и как ще стане.

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: