Начало > книги, на английски, прочетено > „Перверзна игра“ от Джери Смит-Реди – Радио WVMP #1

„Перверзна игра“ от Джери Смит-Реди – Радио WVMP #1


"Перверзна игра" от Джери Смит-РедиРоман за кръв, секс и рокендрол

Реформиращата се професионална мошеничка Кийра Грифин се опитва да води праведен живот, дори и това да означава (потреперване!) истинска работа. Тя започва да работи като стажант в местна радиостанция, чиито нощни шоута включват блус от 40-те, психоделична музика от 60-те, гот метъл от 80-те и други, всички с ненадмината автентична атмосфера. Кийра скоро открива как DJ-ите поддържат автентизма си: те са вампири, вечно заседнали в ерата, в която са били създадени.

Първосигналният инстинкт на Кийра, както винаги, е да зареже всичко и да избяга. Но мастодонтът в комуникациите Скайуейв иска да закупи WMMP и да го превърне в поредният клонинг пускащ най-новите хитове. Без радиостанцията – и връзката с оригиналните им житейски епохи, която тя им предоставя – вампирите биха „избледнели“, превръщайки се в нищо повече от безумни призраци от миналото. Изведнъж рутинно корпоративно поглъщане се превръща в сделка на живот и смърт.

За да вдигне рейтинга и да спаси живота на странните си нови приятели, Кийра префасонира радиостанцията, превръщайки я в „WVMP – живителната кръв на рокендрола“. В ненадмината измама тя скрива DJ-ската вампирска въщност под погледите на всички, прикривайки кървавата истина като маркетингов трик. WVMP се превръща в най-горещата новина, заедно със сложната връзка на Кийра с гръндж вампира Шейн Макалистър. Но „маркетинговият трик“ разгневява група древни и силни вампири, които не са така склонни да бъдат извадени на светло. Скоро залозите се по-високи – и опасностите по-страшни – отколкото в която и друга предишна измама на Кийра.

Напоследък е много популярно авторите да споделят плейлисти за книгите си. Тенденцията е особено разпространена сред YA романс авторките. От една страна музиката е още едно изразно средство и няма нищо лошо, в това писателите да споделят (макар и чужди музикални творби) за да подплaтят още повече произведенията си. Само дето на мен лично ми писна от Мюз и всякакви други производни на тях. Като се замисля повечето плeйлисти звучат като да са правени от една и съща инфантилна, пъпчива и леко глуха тийнейджърка. Извинявам се на феновете на Мюз!

Добрата новина е, че тази книга няма нищо общо с горното. Първо не е тийнейджърска. Мне, баш adult роман си е. Второ – книгата сама по себе си е плейлиста – плейлиста на няколко поколения рокендрол фенове. Трето – ако горе говорех за музика, вдъхновила книга, то в „Перверзна игра“ имаме книга, в която основна тема е музиката – музиката като начин на живот, музиката като бягство от реалността, музиката като средство за връзка с реалността, музика – по-силна от смъртта и по-гъста от кръвта – Рок музиката!

Вампирите на Джери Смит-Реди ме очароваха с оригиналността си. От една страна притежаваха всички необходими, смразяващи кръвта качества и поведение на всяко себеуважаващо се чудовище, но най-вече първичният плашещ фактор – мироглед и нужди напълно различни от човешките. Представете си Ханибал Лектър, но много по-силен, по-бърз и на всичкото отгоре безсмъртен. От друга страна обаче, нашите DJ-и вампири съумяват да бъдат едновременно раними, чувствителни, загубени в безвремието на безсмъртното си съществуване деца на един студен свят. Борещи се да запазят същността си, която изтича между пръстите като песъчинки в огромният пясъчен часовник на вечността. Объркани и обезверени, потискани от обсесивно-компулсивни разстройства, които им дават макар и крехка връзка със света на материалното, който все повече ги изпреварва. И музиката – музиката, която им дава едничкият шанс да оцелеят като личности. Музиката, с която са живели. Музиката, заради която са умрели. Всичко, което имат е музиката на отдавна отишли си творци, които продължават да живеят – вечно, като вампири – на вълните на радиостанция WMMP.

Бъркотията от сувенири в малкия офис можеше да засрами Хард Рок Кафе. До един от залостените прозорци, картонена фигура в цял ръст на Джон Ленън се взираше в душата ми; до другия прозорец Джери Лий Луис надзираше в деколтето ми.

И понеже прекалено се отнесох да се върна към сюжета. Действието следва добро темпо, без прекалено много забавяния. С прилична доза екшън, но все пак това не е книга за вампирски убийци и някакви други супер екшън герои. Не очаквайте битки, престрелки или кланета. Аз лично останах малко разочарована от развръзката, стори ми се леко прибързана, а някои обрати ми бяха напълно изсмукани от пръсти. Но както във всеки един музикален албум – има добри попадения, страхотни хитове, но и комерс, кавъри и честно казано – ушна кал. При всички случаи съм на мнение, че добрите парчета в романа преобладават и е приятна за четене/слушане книга.

Всичката музика звучи еднакво, защото големите корпорации превземат радиостанциите и карат всички да пускат едни и същи боклуци, с аромат на ванилия. Няма на откриеш боклуци, с какъвто и да е аромат по WMMP. Тук DJ-ите пускат, каквото те искат, не каквото някое CEО или звукозаписен промотър им нареди. Знаеш ли колко рядко е това?

Авторката успява да изгради едни пълнокръвни герои – нито прекалено добри, нито прекалено лоши. С много и различни странности, досадни навици, алогично поведение и объркани взаимоотношения. Главната героиня в общи линии е голяма досадница, но пък от друга страна е пич. Вампирите са дооооооооооста изляти по калъпа на стереотипа на съответните си музикални епохи – но това на мен ми добави по-скоро леко сладникав и комичен елемент, отколкото наистина да ме издразни. Интересно включване беше споменаването на клуб 27. Това не е по-добрата половина на Студио 54, а фиктивна група, към която се числят доста известни и талантливи творци, загубили живота си на 27-годишна възраст. „Членове“ са Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Джим Морисън, Кърт Кобейн и много други.

Мисля, че няма нужда да ви говоря и обяснявам повече. Както музиката, така и литературата е изкуство и трябва да се консумира лично и самостоятелно. Невъзможно е да се опише напълно, нито две преживявания да бъдат напълно еднакви. Приятно четене!

А и за последно: един поздрав… Не, няма да ви поздравя с песента на Крис Айзък, макар гласа му в комбинация със сините очи и опесъченото дупе на Хелена Кристенсен отдавна да са класика… Ето ви една другa… за едно момиче…

Advertisements
  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: