„Призоваването“ от Кели Армстронг – откъс – „Тъмните сили“ #1

„Призоваването“
Кели Армстронг

Дванайсет години по-рано…

МАМА ЗАБРАВИ ДА ПРЕДУПРЕДИ новата бавачка за мазето.

Клоуи се олюля на най-горното стъпало, посягайки с пухкави длани и към двете перила, ръцете й трепереха толкова много, че едвам се държеше. Краката й също трепереха, а главите на Скуби Ду върху пантофите й се поклащаха. Дори дъхът и трепереше, пуфтейки сякаш бе тичала.

– Клоуи? – приглушеният глас на Емили се извиси откъм тъмното мазе. – Майка то каза, че колата[1] е в зимника, но не мога да я намеря. Може ли да слезеш и да ми помогнеш?

Мама каза, че е казала на Емили за мазето. Клоуи беше сигурна. Тя затвори очи и усилено се замисли. Преди мама и татко да излязат за партито, тя си бе играла в дневната. Мама я бе повикала и Клоуи бе изтичала в предверието, където мама я грабна в прегръдка, смеейки се, когато куклата на Клоуи я убоде в окото.

– Виждам, че си играеш с принцеса…искам да кажа с пиратката Ясмин. Тя спаси ли вече бедничкия Аладин от злия джин?

Клоуи поклати глава, после промълви:

– Каза ли на Емили за мазето?

– Разбира се, че го направих. Никакви мазета за мис Клоуи. Тази врата няма да се отваря. – Когато тате се показа зад ъгъла, мама каза – Наистина трябва да обсъдим дали да не се преместим, Стив.

– Само кажи и ще изнеса табелата[2] – тате разроши косата на Клоуи. – Бъди послушна с Емили, дечко.

И после заминаха.

„Outsourced“ – сезон 1

Ако някога сте работили в ИТ бранша, със сигурност сте се сблъсквали с тях.

Аутсорсъри.

От индийски произход.

Хора, сякаш създадени единствено за да проверят докъде се простират границите на търпението ви.

Хора, които са способни да накарат будистки монах да изяде жива крава от яд.

Хора, които биха ви накарали да излъскате кубинките от ученическите си години, да навървите белите им връзки и бодро да подрипвате с напеви „Ой, ой“.

Хора….

Мисля, че схванахте за какво ви говоря. Та този филм е за тях. Аз като един изстрадал програмист имам опит от първа ръка с тях. В един момент омразата ми достигаше такива размери, че ми идеше да напиша писмо до Волен Сидеров, с молба да се възправи срещу индийския окупатор на майка България… Да, прекалената работа в ИТ индустрията оказва своите поражения върху централната нервна система. Но в най-тежките ми моменти имаше няколко зрънца надежда: Ръсел Питърс, Айшавария Раи и Падма Лакшми. „Аутсорснати“ е поредният светъл лъч, който измива лицето на Индия.

„Родена в полунощ“ от Си Си Хънтър – Шадоу Фолс #1

На Кайли Гейлън много й се е струпало напоследък. Родителите й се развеждат по незнайни причини. Гаджето й я зарязва, защото не иска да му пусне. А баба й умира, защото… е, защото така става със старите хора. Но сега Кайли се е сдобила с преследвач и си няма и идея какво иска той или как да се отърве от него… а тя наистина иска да се отърве от него, защото явно е единствената, която го вижда. Мислейки, че тя се побърква, родителите й я изпращат на психолог, който изпраща Кайли в лагер „Шадоу Фолс“*. Кайли и родителите й си мислят, че това е лагер за проблемни тийнейджъри. Сбъркали са. Кайли е обкръжена от вампири, върколаци, феи, вещици и превръщачи. И ако се вярва на думите им, тя е една от тях. Те просто не са напълно наясно къде се вписва тя. Докато Кайли се мъчи да се справи с осъзнаването, че тези същества изобщо съществуват, и с факта, че тя може би не е човешко същество, тя се сдобива с двама готини пича – върколак и полуфея, борейки се за вниманието й. И могат да си продължават да се надяват. Кайли е решена, че преди да позволи на сърцето си да се влюби, тя трябва да се докопа до истината. Какво иска призракът? На може и не може да се довери. И най-важното… Какво е тя? * Шадоу Фолс – Shadow Falls – буквално от английски – Водопадът на сенките

Това супер новичко книжле, издадено в края на март тази година е страшно нашумяло в нета. Естествено и аз се хванах на въдицата и търсих ли-търсих… Най-накрая го открих и прочетох. Няма идея какво очаквах. Може би нещо като „Паднали ангели“. Амиии… да речем, че го получих. И не само. „Родена в полунощ“ се оказа поредната книга в стил „на Иванчо колелото с цици“. Напоследък те са толкова много, че явно трябва да сложа отделна категория за тях. Да предупредя отсега: пазете се от летящи спойлери, джанти и шибидаси – прошка няма да има!

„Родена в бурята“ от Ришел Мийд – Черният лебед #1

Просто типично. С месеци да не можеш да се похвалиш с какъвто и да било любовен живот, а изведнъж всяко същество от Другия свят иска да ти се навре в гащите… Южени Маркъм е могъщ шаман, която върти добър бизнес с прогонване на духове и феи, които прекрачват границите на света на смъртните. Наемничка е, да, но момичетата трябва някак да си изкарват прехраната. Последният й случай, обаче, е достатъчен за да й развали апетита. Когато я наемат да открие тийнейджърка, отвлечена в Другия свят, Южени се сблъсква с ужасяващо пророчество – пророчество разкриващо мрачни тайни от миналото й и твърдящо, че първородният син на Южени ще застраши бъдещето на познатия й свят. Сега Южени е желана мишена за всеки амбициозен демон и пройдоха от Другия свят, а тези които не искат да я забременят, желаят смъртта й. Южени се справя с Глок така добре както и с магически жезъл, но с такава задача се нуждае от наистина забележителни съюзници. Открива ги в лицето на Дориан – изкусителен феически крал, който си пада по бондидж-а, и Кийо – прекрасен превръщач, който дава ново значение на израза „животински магнетизъм“. Но когато враговете й стават все по-дръзки, а времето й изтича, Южени осъзнава, че най-голямата опасност тепърва предстои и се крие в тъмните сили, които се пробуждат вътре в нея…

Попаднах на тази поредица преди няколко години. Бях се зарибила по Анита Блейк, и след като изчетох всичко, което открих за нея, последвано от Мери Джентри, се втурнах да търся в нета за подобни книги. Една от поредиците, които открих и наистина ми харесаха беше „Академия за вампири“. Книгите ми харесаха и съответно реших да прочета още от творчеството на Ришел Мийд. И не останах разочарована.

2-ри юни

Днес е Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Нека почетем паметта им и не забравяме саможертвата им. Да не забравяме величието на подвига им, но и това че са били хора. Хора обикновени, хора от народа. Обичащи и мразещи… Не светци, но хора свети. Хора будни, страстни, благочестиви, бунтовни, търпеливи, мрачни, искрени, грижовни, темпераментни… Различни хора и все пак едни – българи! Българи – както всички нас. И всеки един от нас може и трябва да бъде като тях – да не се предава, да не предава,  да обича родината, да бъде българин и човек!

Христо Ботев
НЕЙ

Питаш ме защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.

Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в тъмна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.

Нощ бе тъмна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам – всички спят,
спеше си и ти с мъжът.

Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох, той,
ще изпита гневът мой.

Гледам в къщи свещ гори,
вие спите – мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.

Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.

Славей песен си запя:
с радост среща той зора;
през прозорецът глава
се показа и засмя.

Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах;
„Друг път“, славею казах
и през плетът пак скокнах.

Ето защо идвах аз
в тъмна нощ и грозен час:
ще умре един от нас –
ил мъжът ти, ил аз!