2-ри юни

Днес е Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Нека почетем паметта им и не забравяме саможертвата им. Да не забравяме величието на подвига им, но и това че са били хора. Хора обикновени, хора от народа. Обичащи и мразещи… Не светци, но хора свети. Хора будни, страстни, благочестиви, бунтовни, търпеливи, мрачни, искрени, грижовни, темпераментни… Различни хора и все пак едни – българи! Българи – както всички нас. И всеки един от нас може и трябва да бъде като тях – да не се предава, да не предава,  да обича родината, да бъде българин и човек!

Христо Ботев
НЕЙ

Питаш ме защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.

Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в тъмна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.

Нощ бе тъмна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам – всички спят,
спеше си и ти с мъжът.

Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох, той,
ще изпита гневът мой.

Гледам в къщи свещ гори,
вие спите – мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.

Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.

Славей песен си запя:
с радост среща той зора;
през прозорецът глава
се показа и засмя.

Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах;
„Друг път“, славею казах
и през плетът пак скокнах.

Ето защо идвах аз
в тъмна нощ и грозен час:
ще умре един от нас –
ил мъжът ти, ил аз!