Начало > книги, на английски, препрочетено > „Родена в бурята“ от Ришел Мийд – Черният лебед #1

„Родена в бурята“ от Ришел Мийд – Черният лебед #1


"Родена в бурята" от Ришел Мийд
Просто типично. С месеци да не можеш да се похвалиш с какъвто и да било любовен живот, а изведнъж всяко същество от Другия свят иска да ти се навре в гащите…

Южени Маркъм е могъщ шаман, която върти добър бизнес с прогонване на духове и феи, които прекрачват границите на света на смъртните. Наемничка е, да, но момичетата трябва някак да си изкарват прехраната. Последният й случай, обаче, е достатъчен за да й развали апетита. Когато я наемат да открие тийнейджърка, отвлечена в Другия свят, Южени се сблъсква с ужасяващо пророчество – пророчество разкриващо мрачни тайни от миналото й и твърдящо, че първородният син на Южени ще застраши бъдещето на познатия й свят.

Сега Южени е желана мишена за всеки амбициозен демон и пройдоха от Другия свят, а тези които не искат да я забременят, желаят смъртта й. Южени се справя с Глок така добре както и с магически жезъл, но с такава задача се нуждае от наистина забележителни съюзници. Открива ги в лицето на Дориан – изкусителен феически крал, който си пада по бондидж-а, и Кийо – прекрасен превръщач, който дава ново значение на израза „животински магнетизъм“. Но когато враговете й стават все по-дръзки, а времето й изтича, Южени осъзнава, че най-голямата опасност тепърва предстои и се крие в тъмните сили, които се пробуждат вътре в нея…

Попаднах на тази поредица преди няколко години. Бях се зарибила по Анита Блейк, и след като изчетох всичко, което открих за нея, последвано от Мери Джентри, се втурнах да търся в нета за подобни книги. Една от поредиците, които открих и наистина ми харесаха беше „Академия за вампири“. Книгите ми харесаха и съответно реших да прочета още от творчеството на Ришел Мийд. И не останах разочарована.

На пръв поглед Южени Маркъм е буквално кръстоска между Анита и Мери – яка пичка, ритаща задниците на лошите, било то с магия или с груба сила. Не се свени да използва модерно огнестрелно оръжие. Изглежда чудесно, но е особнячка и аутсайдер и самотник. Нямаме вампири, но имаме феи… и какво ли още не. Жени е скромна като Анита, но не е чак такава моралистка, така че има секс в прилични количества. Но пък не стигаме чак до „Анита след 10-та книга“ и Мери Джентри.  Като цяло, книгата е доста приличен ърбън фентъзи буламач, притежаващ всички класически елементи на жанра.

И въпреки това, за мен поредицата е уникална. Това с което ме очарова, бе уникално драматичната история между героите, достойна за латиноамериканска сапунка. Заплетени отношения, интриги, тайни, объркани семейни връзки, горещ и не съвсем стандартен секс и за капак – пророчество, тегнещо над всички в историята…

Света, описан от Ришел Мийд е много приятен и интригуващ. Нашия свят, Другия свят и Отвъдния свят – и надарените със свръхестествени способности успяват да преминават между световете (понякога еднопосочно). Другия свят като цяло доста прилича на келтските митове за феи, но все пак е  достатъчно оригинален и красиво описан. Свръхестествените същества също не се изчерпват единствено с магически феи, а има и предостатъчно недотам хуманоидни екземпляри.

Романтичната и еротичната страни на книгата съвсем не са за пренебрегване. Ришел Мийд има талант да изгражда романтично напрежение между героите си, без да изпада в прекалена сладникавост. За това особено спомага, изграждането на повече от едно ниво на взаимоотношения между героите, освен стандартното сексуално привличане.

И тук, както в „Академия за вампири“, присъства връзката между ментор и ученик и наблюдаваме развитието на отношенията межди Одил и Дориан. От друга страна персонажът на Кийо влиза с гръм и трясък в сюжета (и в живота на Южени) и през цялата книга е източник на подобни експлозивни страсти от едно или друго естество. Има ярко противопоставяне на образите на двамата главни мъжки герои и съперници за сърцето на нашето момиче, което спомага за изграждането на един доста емоционален и преинтересен за читателя любовен триъгълник.

И както не веднъж съм отбелязвала – самоцелния дуализъм в един любовен триъгълник е скучен и неуместен, за да работи подобно емоционално раздвоение ни са необходими убедителни предпоставки и причини. Е, Ришел Мийд и в тази си поредица съумява да построи тази така сложна за повечето автори геометрична фигура достатъчно устойчиво, за да даде съществена храна за размисли и да направи избора на героинята и на читателите граничещ с невъзможното.

В тази посока на мисли трябва да спомена и за еротичните сцени в книгата, които определено доказват, че писателката пише така добре за възрастни както и за юноши. И ако в YA поредицата й сексуалните взаимоотношения са силно цензурирани и изкусно следват моралните стандарти, то в „Родена в бурята“ страстите се развихрят още от началото на книгата. Тук е мястото да отбележа, че в книгата са едни от моите all-time-favourites секс сцени. Е, може би сексът е съвсем леко в повече, но със сигурност не е доминиращ в историята и не преминава границите между романс и порно.

Секс сцените в голяма степен бяха още един инструмент (и то какъв! :P) за изграждането на характерите на героите в книгата. Държа да отбележа и нелеката задача на Мийд да предложи на читателите си поглед към по-алтернативни сексуални предпочитания, с която тя се справя чудесно. Още веднъж ми напомни за Мери Джентри и това, което за мен е едно от най-важните послания поредицата на Лоръл К. Хамилтън – за това че любовта и страстта идват в много форми и образи; за нуждата да осъзнаем и прегърнем желанията и нуждите си; за необходимостта да бъдем себе си, макар и различни.

А Южени Маркъм върви по трънливия път на себеопознаването и израстването през цялата книга. Не само в сексуално, но и в емоционално и чисто човешки план. На героинята й се налага да преосмисли отношенията в семейството си, житейските си убеждения и не на последно място да открие коя всъщност е тя, какво я кара да бъде себе си и какво иска от живота си.

А пътят към познанието съвсем не е скучен. Гарантирам ви достатъчна доза екшън, интрига и неочаквани обрати. Всъщност бях приятно изненадана именно от тези обрати в сюжета, които авторката ни поднася от началото, до самия край на историята. Някои от тях за мен бяха дотам емоционални и драматични, дотолкова необичайни, но все пак близки до реалния живот, че все още се чудя дали авторката не е описала лични преживявания. Което само показва силата написаното.

И след всичко това над историята тегне едно ефирно чувство на обреченост. Това е книга, която би ви накарала да въздишате малко повече от обикновено. Не, не е тежка или тъжна книга, нито накрая всички измират. Но след цялата плетеница от емоции, лъжи, интриги и предателства остава едно мрачно усещане. Усещане за незавършеност, недостатъчност. Сякаш не можеш да си поемеш напълно въздух. Сякаш, макар битката да е завършила, някъде там в периферията на зрението дебне незнайно зло. Сякаш Южени е извървяла едва първия етап от премеждията си, но я очаква още много, много път…

Страхотната част е, че историята продължава в поне още 3 книги, а вече има и комикс по първа книга. Аз лично съм доволна и от следващите книги и горещо ви препоръчвам цялата поредица.

оригинално заглавие Storm Born
автор Richelle Mead
издател Zebra Books
дата на публикуване  5 Август 2008
бг издател  няма
поредица  Черният лебед / Dark Swan
пореден номер  1
сходни книги
Advertisements
  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: