Архив

Archive for юли, 2011

„Куршум“ от Лоръл К. Хамилтън – Анита Блейк #19

Анита Блейк - "Куршум"Музиката отново зазвуча и следващата група момиченца, този път малко по-големи, излезе. Последва много от това същото, през следващият час и малко. Обичах танците, а децата не бяха виновни, но волята ми за живот започна да привършва, след някъде петата група обсипани с пайети деца…

 

Казвам се Анита Блейк и отново съм в Сейнт Луис, опитвайки се да водя нормален живот – колкото е възможно да бъде нормален за някой, който е легален екзекутор на вампири и щатски шериф. Имам любовниците си, приятелите ми и децата им, училищни представления, които да посещавам. Сред всичкото това обикновено щастие, вампир от миналото ми се пресяга към мен. Тя трябваше да е мъртва, убита в експлозия, но Майката на Мрака е първият вампир – създателят на мрака, а е трудно да убиеш бог. Тя посяга към мен – към Сейнт Луис, домът на най-любимите ми хора. Тя е решена да действа сега или никога, да ме контролира, заедно с всички вампири в Америка.

Майката на Мрака вярва, че триумвиратът, създаден от вампирът повелител Жан-Клод, заедно с мен и върколакът Ричард Зийман, притежава достатъчно сила, за да може тя да си възвърне тялото и да емигрира в Новия свят. Но тялото, което иска да превземе, е вече заето: на път съм да открия напълно ново значение на „споделянето на тялото ми“, което няма нищо общо със спалнята. А ако Майката на Мрака не успее да превземе тялото ми за себе си, тя смята да направи така, че никой повече да не го използва, никога. Дори Бел Морт, не винаги приятелски настроена към мен, изпраща послание: „Спасявай се, ако можеш…“

Доста дълго време чаках, преди да се престраша да взема в ръце тази поредна книга за Анита Блейк. Поредицата за убийцата на вампири ме зариби по ърбън фентъзито (заедно с „Патрулите“ на Лукяненко), но през годините, в които аз оставах вярна на Лоръл К. Хамилтън понесох не малко разочарования.

Първоначално от българските издатели, които се бавеха неимоверно с книгите, после и от самата авторка, която превърна страхотната, изпълнена с напрежение и страст поредица в нещо само на крачка от най-кичозната порнография. Не една и две бяха книгите, които чаках с месеци, само за захвърля ядосана веднага след прочитането им. И все пак, следваха по-добри книги. Не чак толкова добри като първите девет. В никакъв случай добри като „Обсидиановата пеперуда“ – моята любима книга за Анита. Ала все пак сносни.  Все още бе жива искрата, запалила ме по цял един необятен жанр и повела ме към други поредици и автори като Ришел Мийд, Кери Вон, Лилит Сейнткроу, Шарлейн Харис, Клоуи Нийл, Патриша Бригс, Кели Армстронг… Макар вече да съм изчела доста книги и поредици, талантът на г-жа Хамилтън си оставаше ненадминат в сърцето ми и безспорно се отличаваше сред многобройните последвали я автори.

За съжаление, „Куршум“ се оказа може би сребърният куршум в творчеството на американската писателка. Поредната „слаба“ книга. Поредната „изсмукана от пръсти“ история. Поредната гавра с изстрадалата героиня и още по-изстрадалата ми душа на читател и почитал на Анита Блейк. Поредна капка горчилка в отдавна продънената каца, с вече захаросан, оплют от мухите мед. Дали ще бъде последната – предстои ми сериозен размисъл. А на вас ви представям – Падението на една велика героиня – Анита Блейк в „Куршум“…

Прочетете повече…

Адел и проклятието на пирамидите – мини ревю

Бях изключително приятно изненадана от кабелния си оператор, който реши да ми пусне филми без пари. Още по-приятно бях изненадана от именно този неизвестен за мен, но изключително приятен филм.

Люк Бесон остава верен на себе си – съчетава европейски финес и елегантна визия, с чудесен хумор – на моменти прекалено откровен, но никога дебелашки. Филмът е създаден по комикс, и е чудесен отговор на зачестилите напоследък американски недоразумения, наречени филм по комикс. Филмът предлага не по-малко зрелищност, но доста повече смисъл, оригиналност и не на последно място – полезни дози ирония.

Филмът се развива в много любимо на мен време – началото на миналия век. Време белязано със световни войни и гениален научен прогрес, време на археологически разкрития и преобръщащи схващанията нови теории, време на изискани кавалери и еманципирани дами. Главната героиня е именно такава една жена – красива, нежна, обожавана от мъжете, обожаваща приключенията, смело отхвърляща задръжките, независима, но и чувствителна. Една много приятна версия на Лара Крофт, ако бе написана от Жул Верн.

Препоръчвам филма на всички, търсещи нещо забавно и ненатоварващо. На всички, на които им е писнало от „американско“ чувство за хумор и прехвалени мултимилиардни екшъни. На всички, на които им липсва щипката наука във фантастиката и актьорската игра в киното.