Адел и проклятието на пирамидите – мини ревю

Бях изключително приятно изненадана от кабелния си оператор, който реши да ми пусне филми без пари. Още по-приятно бях изненадана от именно този неизвестен за мен, но изключително приятен филм.

Люк Бесон остава верен на себе си – съчетава европейски финес и елегантна визия, с чудесен хумор – на моменти прекалено откровен, но никога дебелашки. Филмът е създаден по комикс, и е чудесен отговор на зачестилите напоследък американски недоразумения, наречени филм по комикс. Филмът предлага не по-малко зрелищност, но доста повече смисъл, оригиналност и не на последно място – полезни дози ирония.

Филмът се развива в много любимо на мен време – началото на миналия век. Време белязано със световни войни и гениален научен прогрес, време на археологически разкрития и преобръщащи схващанията нови теории, време на изискани кавалери и еманципирани дами. Главната героиня е именно такава една жена – красива, нежна, обожавана от мъжете, обожаваща приключенията, смело отхвърляща задръжките, независима, но и чувствителна. Една много приятна версия на Лара Крофт, ако бе написана от Жул Верн.

Препоръчвам филма на всички, търсещи нещо забавно и ненатоварващо. На всички, на които им е писнало от „американско“ чувство за хумор и прехвалени мултимилиардни екшъни. На всички, на които им липсва щипката наука във фантастиката и актьорската игра в киното.