Архив

Archive for август, 2011

петък е…

"Warm Bodies" by Isaac Marionзаглавие: „Топли тела“ / „Warm Bodies“

автор: Айзък Мериън / Isaac Marion

издателство: Студио Арт Лайн

Advertisements

„Сойка-присмехулка“ от Сюзън Колинс – „Игрите на глада“ #3

25 август, 2011 14 Коментари
"Сойка-присмехулка" от Сюзън Колинс
Противно на всички очаквания, Катнис Евърдийн оцелява в „Игрите на глада“ – два пъти. Но макар да се е измъкнала жива от кървавата арена, тя все още не е в безопасност. Капитолия е бясна. Капитолия жадува отмъщение. Кого винят за бунта? Катнис. И най-лошото – президентът Сноу ясно показва, че никой друг не е в безопасност. Нито семейството на Катнис, нито приятелите й, нито жителите на Окръг 12.

Е, стигнах до ревюто и на третата, последна книга от трилогията „Игрите на глада“. Прочетох книгата веднага след втората – просто е невъзможно да не го направиш. Няма нужда да ви казвам, че беше също толкова добра, колкото и предшествалите я. Няма нужда и да обяснявам колко обичам поредицата, героите… Но ако мога да градирам книгите по тяхната сериозност и ефектът, който оказаха върху мен, то „Сойка-присмехулка“ се нарежда най-отгоре.

Прочетох тази трета книга вероятно най-трудно, от която и да било друга книга. Не, не защото не е била увлекателна или добре написана – напротив. Сюзън Колинс остава вярна на себе си и на героите си, и завършва брилянтно трилогията. Но този роман беше толкова тежък, угнетяващ, удрящ по невъзможно силен начин съзнанието и душата на читателя, че трийсетината часа, които ми бяха необходими да го прочета, ми се сториха безкрайни. Налагаше да правя почивки, да превъртам в главата си сцени и диалози от предишните книги. Налагаше да спирам, за да си поема дъх. Но не заради забързаността на действието, нито заради бруталния реализъм на военните действия. Не заради кръвта, болката, смъртта…

Авторката описва майсторски и най-дребните детайли на войната. Но най-силно ме жегна с емоционалния си реализъм – с начинът, по който различните герои преживят войната, усещат войната и в крайна сметка са част от тази война. Ако мога с една дума да опиша книгата, то най-точното определение би било „смачкваща“.

Отново ще ви предупредя, че в следващото ревю се съдържат някакъв вид спойлери. Не ми е възможно да ви опиша впечатленията си, без да засегна част от сюжета. Ако се колебаете, дали да си купите книгите – няма нужда да продължавате да четете моите думи. Просто го направете! Не ви трябват емоционални рецензии и есета, за да прецените сами силата на трилогията. Прозата на Сюзън Колинс е тази, които ще ви грабне и убеди.

Прочетете повече…

ЛитератуРеалити ТВ по български

23 август, 2011 5 Коментари

Тези дни този пост стана много популярен. Дори Ана Хелс го беше споделила. Е, съвсем честно – мислила съм си за подобен реалити формат. Не за България, разбира се, но представете си млади автори, борещи се за вниманието на издатели, опитващи се да продадат своята първа книга, получавайки ценни съвети и критики от литературни светила (не знам защо все си представях Стивън Кинг и Стефъни Майър на една маса 🙂 )

Е, понеже съм си родолюбец, реших да спретна някакъв вариант и за българските телевизионни зрители. Така че нагло окрадох идеята на поста и си пуснах фантазията да се гаври…

Прочетете повече…

петък е…

Обожавам да посещавам докера. Особено в петък, когато най-малко ми се работи, а съзнанието ми си проси нещо хубаво, нещо секси, нещо забавно…

Реших да открадна идеята и да си спретна петъчна рубрика. Но поради естеството на този блог, ще ви пускам корици на книги, които са ми направили впечатление.

"Pretties" by Scott Westerfeld - "Uglies" #2

заглавие: „Красивите“ / „Pretties“

автор: Скот Уестърфелд / Scott Westerfeld

поредица: „Грозните“ / „Uglies“

издателство: ИК „ПАН“

„Възпламеняване“ от Сюзън Колинс – Игрите на глада #2

"Възпламеняване" от Сюзън Колинс
Катнис Евърдийн, заедно със своя другар трибут от окръга си, Пийта Меларк, печелят ежегодните „Игри на глада“, на пук на всякаква логика. Но това е победа, извоювана чрез опълчване на Капитолия и жестоките й правила. Катнис и Пийта трябва да са щастливи. Все пак, току що са спечелили сигурен и охолен живот за себе си и семействата им. Но сред поданиците се носят слухове за бунт, а Катнис и Пийта – за техен ужас – са лицата на това въстание. Капитолия е яростна. Капитолия иска мъст!

Много рядко се случва „продължение“ да достигне качествата на „оригинала“. Още по-рядко да ги надмине. Имах огромни притеснения преди да прочета „Възпламеняване“. Трудно ми беше да повярвам, че след умопомрачителното начало на трилогията, авторката ще успее да достигне същият успех и с втората книга. Тогава все още не знаех, че всъщност трилогията не е просто поредната юношеска поредица, въпреки възпламеняващото си начало. Не знаех, че явно цялата история е добре обмислена от начало до край, а авторката няма да ме гъбарка с безкрайни локуми, след първоначалния си успех. Като един дългогодишен изстрадал читател, се бях подготвила за най-лошото – за книга, която да не ми хареса достатъчно. Е, някъде някой се е усмихнал над мен в този съдбоносен миг, когато реших да прочета „Игрите на глада“. Втората книга не само е на нивото на първата – тя е още по-добра! Не вярвате? Ха, ами прочетете я сами…

Както ви казах и в ревюто на предишната книга – наложи ми се да прочета книгите за втори път и да изчакам още време, за да събера смелост да ги коментирам. За мен преживяването е като да опитвам да ви опиша Сикстинската капела – „Игрите на глада“ всяват у мен такава възхита и страхопочитание, че ме е страх дали ще успея да ви запозная с тях подобаващо. Каквото и да напиша би бледнеело пред силата на историята, на героите и на майсторски сътворената проза. Най-добре би било просто да си купите книгите и да ги прочетете! А после да ги прочетете още веднъж! Това е най-важното и най-честното, което мога да ви споделя…

Прочетете повече…

„Доброволна жертва“ – Кара Мак Кена

11 август, 2011 2 Коментари
"Willing Victim" by Cara McKennaПрез последните няколко години Лоръл се носи по течението, криейки се на задната седалка, докато животът й продължава да тече. В един летен следобед висок, мускулест като бияч, мъж на име Флин, се появява и я насочва към увлечение, каквото не е очаквала.

 

Флин запознава Лоръл с неща, които не си е представяла дори – грубият, но вълнуващ свят на незаконни боксови мачове, груб секс и още по-грубата игра на превъплъщения, и копнеж, който я привлича, макар и да я плаши. Докато Флин я допуска все по-дълбоко в света и живота си, Лоръл трябва да направи избор – да се остави страховете й да я държат на сигурно място, или да рискува и да се бори за мъжа, който я кара да се чувства по-жива, отколко някога е мечтала.

 

Бележка към читателите: Макар всички секс сцени да са със стопроцентово съгласие от двете страни, „Доброволна жертва“ съдържа игри на превъплъщения, които могат да засегнат читатели, чувствителни на тема изнасилване, дори и симулирано.

Днес явно ми е ден за ревюта на порно… Какво пък, това също е литература със своите читатели и почитатели. Какво вече сте се убедили – аз също съм сред тях. Предполагам беше естествено след „Анита Блейк“ и „Мери Джентри“ да се обърна към „професионалистите“ в жанра. Ако сред читателите ми има непълнолетни или хора, нехаресващи този тип произведения: просто не четете това ревю и книгата, на която е посветено…

Прочетете повече…

„Кръвта на вещицата“ от Аня Баст – Магьосници на елементите #2

"Witch Blood" by Anya BastВодната вещица Изабел Новак винаги е водела хаотичен, скитнически живот. Но животът й излиза извън контрол, когато сестра й – и нейна единствена приятелка и емоционална поддръжка – е убита от демон. Водена от скръбта и желанието за отмъщение, тя обръща гръб на Сборището и свещеното им правило: не наранявай другиго…

Изабел за пръв път среща Томас Монахан, когато живее на чиста ярост и тъга, черпейки сила от болката си… и опитвайки се да замрази до смърт магьосника, когото държи отговорен за смъртта на сестра си. Заедно те сключват неудобно съглашение, за да издирят и унищожат демон с нечувана мощ. Като глава на Сборището, земният вещер Томас трябва да смекчи тъмните импулси на Изабел, но самото му присъствие разбужда скрити желания, каквито тя не е изпитвала дотогава…

Първо, държа да предупредя, че книгата е за лица над 16 години. Следователно, ако не сте над тази възраст, няма смисъл да четете това ревю, защото книгата не е за вас. Второ, ако трябва съкратено да изразя впечатленията си за книгата: посредствена, с интересни моменти, но като цяло скучна и не малко предвидима. С три думи: не съм доволна.

Прочетете повече…