„Доброволна жертва“ – Кара Мак Кена
Днес явно ми е ден за ревюта на порно… Какво пък, това също е литература със своите читатели и почитатели. Какво вече сте се убедили – аз също съм сред тях. Предполагам беше естествено след „Анита Блейк“ и „Мери Джентри“ да се обърна към „професионалистите“ в жанра. Ако сред читателите ми има непълнолетни или хора, нехаресващи този тип произведения: просто не четете това ревю и книгата, на която е посветено…
Стигнали сте до тук – е, сами сте си преценили… Първо искам да изкажа задоволството си от издателство „Ellora’s Cave“. Предлагат наистина богат асортимент от еротична литература, професионални автори и много и разнообразни поджанрове. Сайтът им е много удобно направен и можете с лекота да търсите своите предпочитани сюжети и автори, сред многобройните издания.
Сега да се спра на „Доброволна жертва“. Книгата е по-скоро новела – относително кратко четиво, но в никакъв случай по-слабо от „големите“ си съсестрими. Ако трябва да й определям някакви възрастови рестрикции, по-скоро бих я ограничила за над 18 години. Съдържа наистина по-грубички сцени и диалози, макар да е далеч от класическите BSDM произведения.
И не, тук няма да откриете черни лачени бюстиета, латексови дрешки, бичове и разни други играчки. В същността си книгата е „хард-кор“ единствено откъм превъплъщението в роли и по-характерните диалози. Именно това я направи така уникална и интересна за мен – близостта до „обикновените“ хора, реалните ситуации. Тук не става дума за просто секс сцена след секс сцена. Има си добре изграден сюжет, много приятно описани сцени и разговори, нямащи нищо общо нито със секс, нито с насилие. А героите на Кара Мак Кена са простички и откровени. И за това и толкова ми се харесаха.
Помните ли старият виц как бабата и дядото гледали телевизия, дядото заспал и като се събудил бабата гледала вече порното. Да, онзи виц с „Чакай, чакай да видя дали ще се оженят накрая…“. И аз се чувствах така, четейки тази книга. Порното обикновено не предразполага към някакви прекалено романтични изживявания, но „Доброволна жертва“ в случая постигна едва ли не невъзможното. Да ме накара да съпреживявам с героите, да се трогна от отношенията им и развитието на връзката им. Да въздишам след диалозите и да пробягвам през секс сцените, за да разбера какво ще се случи после.
Което не означава, че секс сцените са скучни или зле режисирани. Напротив – по-горещи са от много други, които съм изчела. И хореографията им и добре поставените диалози не биха ви оставили безчувствени. Стига да нямате против малко по-особеният поджанр, в еротично отношение авторката си е свършила чудесно работата и със сигурност няма да скучаете. В малкия обем на книгата има както разнообразие, така и качество, при това без да се стига до прекаляване.
Да, книгата предлага много странно противоречие между грубите секс-игри и лиричната, дори бих казала изключително романтична връзка между главните герои. Роматично хард порно? Е, явно е възможно. Кара Мак Кена съумява да го напише и може би, сблъсъкът на тези уж несъвместими жанрове, е очакван – погледнете само сайта на авторката. Нима е възможно сред тази розова женственост, да се крият толкова тъмни копнежи и страсти? Определено! Нямам търпение да прочета следващото си произведение от тази толкова талантлива авторка, от която могат да почерпят опит не малко автори на иначе „сериозни“ ърбън фентъзи книги.
И женят ли се накрая? 🙂
🙂 Е, ако ви кажа, как ще я прочетете? 🙂