Начало > книги, на английски, на български, препрочетено, прочетено > „Възпламеняване“ от Сюзън Колинс – Игрите на глада #2

„Възпламеняване“ от Сюзън Колинс – Игрите на глада #2


"Възпламеняване" от Сюзън Колинс
Катнис Евърдийн, заедно със своя другар трибут от окръга си, Пийта Меларк, печелят ежегодните „Игри на глада“, на пук на всякаква логика. Но това е победа, извоювана чрез опълчване на Капитолия и жестоките й правила. Катнис и Пийта трябва да са щастливи. Все пак, току що са спечелили сигурен и охолен живот за себе си и семействата им. Но сред поданиците се носят слухове за бунт, а Катнис и Пийта – за техен ужас – са лицата на това въстание. Капитолия е яростна. Капитолия иска мъст!

Много рядко се случва „продължение“ да достигне качествата на „оригинала“. Още по-рядко да ги надмине. Имах огромни притеснения преди да прочета „Възпламеняване“. Трудно ми беше да повярвам, че след умопомрачителното начало на трилогията, авторката ще успее да достигне същият успех и с втората книга. Тогава все още не знаех, че всъщност трилогията не е просто поредната юношеска поредица, въпреки възпламеняващото си начало. Не знаех, че явно цялата история е добре обмислена от начало до край, а авторката няма да ме гъбарка с безкрайни локуми, след първоначалния си успех. Като един дългогодишен изстрадал читател, се бях подготвила за най-лошото – за книга, която да не ми хареса достатъчно. Е, някъде някой се е усмихнал над мен в този съдбоносен миг, когато реших да прочета „Игрите на глада“. Втората книга не само е на нивото на първата – тя е още по-добра! Не вярвате? Ха, ами прочетете я сами…

Както ви казах и в ревюто на предишната книга – наложи ми се да прочета книгите за втори път и да изчакам още време, за да събера смелост да ги коментирам. За мен преживяването е като да опитвам да ви опиша Сикстинската капела – „Игрите на глада“ всяват у мен такава възхита и страхопочитание, че ме е страх дали ще успея да ви запозная с тях подобаващо. Каквото и да напиша би бледнеело пред силата на историята, на героите и на майсторски сътворената проза. Най-добре би било просто да си купите книгите и да ги прочетете! А после да ги прочетете още веднъж! Това е най-важното и най-честното, което мога да ви споделя…

Ако продължавате да четете това ревю – моля да ме извините за евентуалните спойлери, но е невъзможно да ги избегна напълно, описвайки впечатленията ми.

Очаквано за мен, книгата започва отново в Окръг 12. Катнис е оцеляла. Катнис е победител. Тя се е преборила за своя и на Пийта живот. Отново е със семейството си и Гейл. Но какъв е животът на победителите? Възможно ли е Капитолия да преглътне плесницата, която едно обикновено момиче зашлеви в лицата на всесилните създатели на игрите, и дори косвено на самия президент Сноу? Някой трябва да плати за това предизвикателство. Някой трябва да изкупи вината за това явно опълчване на властта. Някой трябва да понесе отговорността за този допълнителен спасен живот. А дали е само един? Колко всъщност съдби промени Катнис, в този случаен и безразсъден акт на протест срещу правилата? Какво се случва в дванайсетте окръзи, след тези поредни и изненадващи „Игри на глада“?

Катнис и Пийта се опитват да се върнат към нормалния живот, след докосването си до смъртта. Но нима е възможно да преминеш през ада и да останеш същият? Нима е възможно да убиваш, без да се превърнеш в убиец? Възможно ли е една любов изложена на показ пред милиони камери, разголена и разчекната за удоволствие на зрителите, да оцелее? Възможно ли е приятелство, подтикнато от борбата за оцеляване, да продължи, когато животът все пак надделее? Как може Катнис да бъде същата дъщеря, сестра, приятелка? С какви очи я гледат майка й, Прим, останалите жители на Окръг 12, останалите поданици на Панем? А Гейл? Гейл, който е бил опората й толкова дълго време. Гейл, когото Катнис можеше да обича, ако в този жесток свят имаше място за любов. Гейл, който е гледал всеки кадър от игрите. Гейл, когото Катнис загуби, отивайки на сигурна смърт… но после се завърна.

И все пак шоуто трябва да продължи. Капитолия обича своите победители и те трябва да участват в триумфалното турне през окръзите. Турне на победителите. Турне на оцелелите. Турне на тези, убили всички останали… Ще могат ли Катнис и Пийта да погледнат в очи семействата на загубилите, на загиналите? Какво всъщност се случва отвъд камерите, приветствията и гръмките речи? Време е да се запознаем с останалите окръзи, с жителите им, с недоволството и страха. Защото Капитолия управлява чрез страх. Страх, болка и смърт. Но когато две деца смеят да се опълчат на тази смърт, нещо в желязната хватка на властта се пречупва. Недоволството нараства, хората надигат глас. Как ще се справи президентът Сноу с този глас, с песента на сойката-присмехулка? И по-важното – какво могат да направят Катнис и Пийта? Възможно ли е тази искра на надежда да бъде потушена? Какво е нужно, за да се разгори един бунт? Дали любовта е способна да възпламени цяла една нация?

Ала времето за равносметка изтича. Отново е време за жътва. Време е да се определят участниците в поредните „Игри на глада“. И никой не е в безопасност. Освен победителите. Но този път игрите са юбилейни, а правилата са различни. Капитолия обича своите победители. И ги иска отново – обратно на арената…

Нямах идея как авторката ще съумее отново да прати Катнис в играта със смъртта. Как би могла отново да опише изборът на участници, тренировките, представянето, интервютата… Как можеш да повториш всичко от първата книга, без да се повториш, без да досадиш на читателите? Е, има как. Всичко е същото, но Катнис е различна. Катнис е безвъзвратно променена както и правилата. Този път на арената няма да излязат невръстни, неопитни деца. Този път един срещу друг ще се изправят хора, преминали през ужасите, хора оцелели на капаните на създателите на игрите, хора, които са победили и са се върнали към живота си. И отново: какъв е животът на победителите? Кои са те? Как ги е докоснала смъртта? Дали са победили наистина? Възможно ли е да победиш Капитолия?

Това за мен бе най-силната част от тази книга. Историите на „новите стари“ участници. А всеки един от тях е различен, всеки е преживял своето участие по свой собствен начин. Различни игри, различни обрати, различни травми… И едно название – победители! А сега още едно – участници в „75-ите юбилейни игри на глада“. Възможно ли е наистина, тези така различни характери и съдби да бъдат обединени? Да намерят общ език в смъртта, чрез смъртта, против смъртта? Какво може да накара хора, които трябва да се избият един друг да си подадат ръка? Страхът? Омразата – към Капитолия, към другите, към себе си? Надеждата за живот? Любовта?

Къде ще се озове Катнис? Какви нови ужаси са подготвили създателите на игрите? На какво е готова този път, за да постигне целта си? И каква е всъщност целта на това момиче, веднъж преминало през огъня, само за да се завърне отново в пламъците? На кого можеш да се довериш сред пожара? Чий живот си готов да спасиш, когато самият ти можеш да загинеш? Приятели, врагове, участници или просто хора?

Прозата на Сюзън Колинс наистина възпламенява. Невъзможно е да останеш безучастен и да не потърсиш отговорите на всичките тези въпроси. А тази втора книга задава още повече и нови такива. Това не е трилогия, която да седнеш да четеш, колкото да убиеш времето. Това са книги, които те карат да мислиш, да чувстваш. Да искаш да прочетеш още. Да обмисляш безкрайно всяка реплика, всеки обрат, да се питаш какво би направил ти и да търсиш безутешно отговорите на толкова трудни и философски въпроси, докато съзнанието ти не закрещи. Книгата не е за малодушните или прекалено чувствителните. Подобен емоционален пожар не може да бъде угасен нито с голи слова, нито с безразличие, нито със сълзи. Ако не сте готови да се опарите – не четете „Възпламеняване“, защото със сигурност ще бележи душата ви.

"Catching Fire" by Suzanne CollinsОтново да ви напомня, че книгите се издават от „Екслибрис“ и са най-добрият подарък, който можете да си направите от българския книжен пазар. Отново съм безкрайно доволна, че се намери издателство, достатъчно прозорливо, за да издаде наистина стойностна поредица за юноши. Забележките ми са същите, както за първата книга. Мога само да добавя, че специално в моето копие открих няколко дребни грешки – липсващи или сгрешени думи, които на пръв поглед ми се видяха, като по вина на редактор/коректор. Хубавото е, че не са много и в никакъв случай не вредят на страхотния роман.

Нямам идея как да завърша това ревю. Ако съм ви издала прекалено много от сюжета – извинявам се. Ако съм ви задала повече въпроси, отколкото отговори съм дала – не, не се извинявам. Стига да съм успяла да ви накарам да се замислите – значи съм предала поне частичка от оригиналния роман. „Игрите на глада“ е трилогия, която не отговаря на въпроси, а ни кара да ги задаваме. Защото всичко описано вече се е случвало, и все още се случва. И преди хиляди години, и днес – хората страдат, хората се бунтуват, хората се борят за живота, свободата и любовта си. А всяка борба започва от нещо мъничко. От един обикновен човек, от един глас, от шепа плодчета, от искрицата надежда, възпламеняваща пожара на войната.

Всичко това вече се е случвало. Дали ще се случва и утре? Дали децата ни ще участват в тези игри? Това е въпросът, който всеки един от нас трябва да си зададе…

оригинално заглавие Catching Fire
автор Suzanne Collins
издател Scholastic
дата на публикуване 1 Септември 2009
бг издател Екслибрис
поредица The Hunger Games
пореден номер 2
сходни книги
Advertisements
  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: