Архив

Archive for септември, 2011

петък е…

30 септември, 2011 6 Коментари

"Новолуние" от Стефъни Майър

заглавие: „Новолуние“ / „New Moon“

автор: Стефъни Майър / Stephenie Meyer

поредица: „Здрач“ / „Twilight“

издателство: ЕГМОНТ България, 2009 г.

снимка на корицата: Джон Грант

„Целувка от сенки“ от Лорък К. Хамилтън – Мери Джентри #1 – откъс

22 септември, 2011 Вашият коментар

"A Kiss of Shadows" by Laurell K. Hamilton - Merry Gentry #1

„Целувка от сенки“
Лоръл к. Хамилтън

– 1 –

Двайсет и три етажа над земята и всичко, което можех да видя през прозорците беше сива мъгла. Могат колкото си искат да го наричат „Града на ангелите”, но ако навън имаше ангели, сигурно летяха на сляпо.

Лос Анджелис[1] е място където хората – с крила или без – идват да се крият. Да се крият от други, да се крият от себе си. Аз бях дошла, за да се скрия и бях успяла, но взирайки се навън в плътния, мръсен въздух, поисках да си ида у дома. У дома, където въздухът бе син през повечето време и не трябваше да поливаш земята, за да накараш тревата да поникне. У дома беше Кахокия, щат Илинойс, но не можех да се завърна, защото роднините ми и техните съюзници биха ме убили, ако го направех. Всеки иска да израсне като принцеса на феите. Повярвайте ми. Надценяват го.

На вратата на кабинета се почука. Тя се отвори преди да мога да кажа нещо. Шефът ми, Джереми Грей[2], стоеше на прага. Той беше нисък, посивял мъж, висок метър и петдесет – с два сантиметра по-нисък от мен. Беше целият в сиво – от тъмния си костюм Армани до ризата и копринената вратовръзка. Единствено обувките му бяха черни и лъскави. Дори кожата му беше в еднообразно бледо сиво. Не от болест или напреднала възраст. Не, той бе в разцвета на силите си – съвсем малко над четиристотин годишен. Имаше леки бръчици около очите и покрай тънките си устни, които го караха да изглежда зрял, но никога нямаше да бъде стар. Без намесата на кръв от смъртен или доста сериозно заклинание, Джереми би могъл да живее вечно. На теория. Учените твърдят, че след пет милиарда години слънцето ще се разшири и ще погълне Земята. Феите няма да преживеят това. Ще умрат. Дали пет милиарда години могат да се броят за цяла вечност? Не мисля така. Но пък са достатъчно близо, за да накарат нас, останалите, да завиждаме.

Прочетете повече…

„Кръвта на вещицата“ от Аня Баст – Магьосници на елементите #2 – откъс

21 септември, 2011 Вашият коментар

"Witch Blood" by Anya Bast - Elemental Witches #2

„Кръвта на вещицата“
Аня Баст

– 1 –

„КАК ДА ЗАЛОВИМ МАГЬОСНИК“ ЗА НАЧИНАЕЩИ. ИЗАБЕЛ МОЖЕШЕ да преподава този предмет.

Клубната музика вибрираше през тялото на Изабел. Притворила очи, тя поклащаше бедра, танцувайки повече в такт с приливите и отливи на едва доловимите емоции, които я обкръжаваха, отколкото с ритъма. Опиянена от морето от еуфория и похот, тя позволи на изкусителната, първична плетеница да я накара да се почувства свободна за няколко благословени мига.

Капанът, който тя бе заложила за магьосника, улови и нея самата.

Мъжки ръце обгърнаха кръста й. Стройно, мускулесто тяло се притисна изотзад в нейното. Тя познаваше този допир, тези ръце и тънкия, дървесен аромат на скъпия му одеколон. Беше магьосникът, когото тя дебнеше. Онзи, който я мислеше за жена като всяка друга. Очите й се отвориха – мигът на спокойствие се стопи, заради присъствието му.

Всеки, който можеше да зърне лицето й, щеше да забележи отвращението преминало в изражението й, преди да извие устни в предизвикателна усмивка. Тя се облегна назад в прегръдката на Стефан Фушо. Той я поклащаше назад-напред, променяйки люлеенето на тялото й в такт с музиката. За щастие, Стефан не притежаваше емпатия. Не можеше да усети, ненавистта й към допира му.

Някъде наблизо проблесна фотоапарат, после още един. Папараци. Медиите обожаваха Стефан – ултрабогатият плейбой. Всяка жена, с която той излизаше, бе обект на особен интерес. Изабел бе съумяла да се задържи в обятията му по-дълго от повечето. Тя бе мистериозната, червенокоса, зеленоока жена, за която никой репортер не успяваше да намери достатъчно информация. Изабел бе платила доста пари, за да го постигне. Беше вложила също доста усилия, за да заинтригува Фушо за по-дълго време. С много планиране бе достигнала до тази нощ. Разбира се, фотографите не знаеха, че тя е вещица, а Стефан – магьосник. Това бяха тайни, които бяха по-добре да останат скрити от немагическото население. Това бе единственото, за което и Сборището, и контролираният от магьосници кабал Дъскоф бяха на едно мнение. Непритежаващите магия бяха в пъти по-многобройни от тези с магически способности, а – в исторически план – показваха голяма кръвожадност, спрямо тези, които сметнеха за различни.

Прочетете повече…

„На Ръба“ от Илона Андрюз – Хрониките на Ръба #1 – откъс

19 септември, 2011 12 Коментари

"On the Edge" by Ilona Andrews - The Edge Chronicles #1

„На Ръба“
Илона Андрюз

– 1 –

–  Роузи! – ревът на дядо разтърси къщата до основи.

–  Защо все на мен? – Роузи избърса сапунената пяната от чиниите от ръцете си с кухненска кърпа, грабна арбалета от закачалката и ядно излезе на верандата.

–  Ро-о-о-узи!

Тя отвори мрежестата врата с ритник. Той се извисяваше насред двора – огромен, подобен на рошава мечка мъж, с подивели, широкоотворени очи, оплетена брада, оплескана с кръв и полюшващи се сиви парчета. Насочи арбалета към него. Отново бе адски пиян.

–  Какво има?

–  Искам да сляза до кръчмата. Да пийна някоя халба. – Гласът му се изви в хленчене. – Дай ми малко пари!

–  Не.

Той й изсъска, поклащайки се нестабилно на краката си:

–  Роузи! Това е последния ти шанс да ми дадеш някой долар!

Тя въздъхна и го простреля. Стрелата се заби между очите му и дядо се влече по гръб като цепеница. Краката му изтрополиха в пръстта.

Прочетете повече…

„Удивително странно“ от Лесли Ливингстън – Удивително странно #1

17 септември, 2011 Вашият коментар
"Wondrous Strange" by Lesley Livingston

Кели Уинслоу изживява мечтата на живота си. На седемнайсет, тя се е премества да живее в Ню Йорк и започва работа в театрална трупа. Да, тя е стажантка при „Актьорите на Авалон“, треторазредна трупа, толкова далеч от Бродуей, че била могли да са в Каспичан, но ситуацията й започва да се подобрява – актрисата в главната роля счупва глезена си и Кели е на път да я замести в ролята на феическата кралица Титания в шекспировата пиеса „Сън в лятна нощ“. Феите са много по-истински, отколкото Кели предполага, обаче, а случайна среща в Сентръл Парк с привлекателен млад мъж, ще я забърка в приключение, каквото не си е представяла.

За Сони Фланъри – член на Стражата на Янус, натоварени от Оберон, Зимният Крал, със задачата да пазят прохода в Сентръл Парк, който води в земите на феите – хубавата млада актриса представлява загадка. Силна и своенравна, тя блести в съзнанието му като илюминация и той не може да спре да мисли за нея. С настъпването на Хелоуин и отварянето на проходът на Соуин, Сони и Кели се оказват привлечени един от друг… сред ужасен заговор, който заплашва както Ню Йорк, така и феите.

Открих тази книга преди няколко месеца, но дълго време отлагах прочитането й. Очаквах поредната тийн-гимназистка поредица, със задължителния любовен триъгълник и прекомерна употреба на розови краски. Онзи ден най-сетне й дойде времето. Останах много приятно изненадана. Книгата се оказа чудесна, добре балансирана и увлекателно написана – още един съвсем приличен юношески роман, който за съжаление не е достатъчно популярен и остава недооценен в сянката на медийното цунами от тийнейджърски сълзи и сополи.

Прочетете повече…

Честит 15-ти Септември!

15 септември, 2011 4 Коментари

Честит 15-ти септември!

Честит първи учебен ден на всички ученици и родители!

Тази година и аз съм от щастливите родители на първолаче. Детето порасна и вече е ученичка. Това е един от най-щастливите моменти в живота на едно семейство! Прекрасен миг на гордост, умиление, малко притеснение, въздишки, сълзи и усмивки! Пожелавам на всички ученици и техните родители успешна учебна години, повече поводи за радост, хубави оценки и много приятни моменти!

За съжаление не мога да пропусна да спомена и лошите страни от първия ми сблъсък с днешните училища. Аз не съм от родителите, които избират началното училище на детето си дълго и трудно. Най-вече се интересувах от местоположението му – да е близо до вкъщи, за да спестя и на детето и на себе си дългото пътуване, особено в по-студени дни. Е, училището, което избрахме е близо до дома ни, има голям двор, уеб сайт, обучение по чужди езици и компютри, не лоша база и изобщо – нямаше причина да търся нещо повече или по-специално…

Подадох необходимите документи и ни класираха и разпределиха в една от паралелките. Посетихме още лятото първата родителска среща, запознахме се с бъдещата класна, разказаха ни някои неща и подадохме още документи, този път за ЗИП, която за всеки клас е различна.

Изнанадата предстоеше, когато миналата седмица, отидох за втора родителска среща и се оказа, че е създадена още една нова паралелка за първи клас, и детето ми по незнайни причини е преместено в нея. Не протестирах – все пак паралелките не се избират при подаване на документите. Освен чисто новата паралелка, се сдобихме и с чисто нова класна – много симпатична жена, с опит и много приятно излъчване. Само дето не я бяха известили навреме, че ще поеме първи клас в това училище и както и за повечето родители, и тя се налагаше тепърва да се ориентира в училищната сграда. Заедно с новата паралелка вървеше и нова класна стая. Другите първи класове имаха спретнати, украсени, чисти и широки класни стаи. Оборудвани с шкафчета и всичко необходимо. Нашата „нова“ класна стая се оказа по-малка, задушна, с мухъл по стените и други петна, никаква украса (ако не броим изпочупеното и изпопадало пано в дъното на стаята), никакви шкафчета, от малкото осветителни тела на тавана светеха само 3 „пръчки“, за капаци на лампите дори не говорим – кабелите си висят, добре че са високо…

Е, на родителската среща не присъствахме всички родители, но се наложи набързо да се запознаем и организираме, за да внесем поне малко ред в стаята. Да, в училището все още течаха ремонти, но нашата стая не беше в дневния ред. Та с малко повече ентузиазъм и лични средства и сили мухълът бе почистен, стените и таванът боядисани, окачихме завеса пред паното – дотолкова може да се направи от „направи си сам“ майстори само дни преди 15-ти септември. Щяхме да подменим и осветителните тела, но ни беше казано, че това е работа на човека по поддръжката. Обещаха да ни закупят и шкафчета и някак да ги вместим в мъничката стая. Сблъскахме се и с най-близката тоалетна. Драги родители, проверявайте тоалетните, които вашите деца ще посещават! Задължително!!! Не се измъквайте с думите „гнус ме е“, защото децата ви няма да се погнусят, а хепатитът е още по-гнусен! Уведомиха ни, че дори в момента тече ремонт на някои от тоалетните в училището. По 17 хил. лв. излизал ремонтът на една тоалетна (цитирам, какво сподели директорката). За съжаление, именно най-близката тоалетна до стаите на първокласниците, не бе планирана за ремонт. Е, посещавала съм тоалетни на гари – тук ситуацията далеч не бе чак толкова трагична. Не беше и толкова мръсно. Но! Преставете си деца на 6-7 годинки, които се налага да ходя в тоалетна с тоалетна чиния, но без седалка! НИКАКВА СЕДАЛКА! Да не говорим за „лукс“ като тоалетна хартия, сапун… Естествено повдигнах въпроса. Нещо ми обясняваха как имало някъде ремонтирани, как така си ходели децата… ?!! В крайна сметка обещаха нещо?! да се оправи.

Е, днес вече открихме годината. Чудесен празник, знамето, попа, БТВ… Стаята, благодарение на родителския труд и усилията на класната, светеше чиста и украсена. На децата им хареса. Раздадоха ни безплатните учебници. Някъде някой по телевизията разправя, как щяло да има втори комплект, за да спестим тежестта на децата. Много хора, включително и майка ми са останали с впечатление, че ще има такива. Коплектът е един! Говори се и за безплатна закуска. Е, само три дни в седмицата щяла да бъде. А, и хайде още по 50 лева на дете за допълнителни учебници и помагала.

От шкафчета нямаше и следа. Лампите си бяха в същото състояние. Тоалетните седалки… мне, нямаше такива, а тоалетните са отворени, като да се предполага, че децата ще ги ползват. Попитах заместник директорката по тези въпроси. За какво ни били шкафчетата, това не било детската градина, в другите стаи имало, щото били стари, пък и нямало място къде да ги сложим?! Лампите не били ли достатъчно, тъмно ли било, хм, странно? Тоалетните – ама те така си ходели децата, а седалки – скоро ще сложат, дали утре, дали „друг път“, когато…

А, забравих да спомена, че именно тази злочеста паралелка съв стая, неподготвена от училището, което е длъжно да го направи, защото получава дотации за всяко дете, та именно там странно са събрани повечко деца с малко по-мургав тен. Не че не са българчета, същите като моето дете. Не че именно с родителите им не се хванахме да оправим стаята. Не мога на документи да докажа, че именно в тази паралелка някак са отделили някои деца. На теория – всичко е случайно. Само дето не съм сляпа, нито глупава. Нямам нищо против циганите. Имам много против завоалирания расизъм. Всички плащаме данъци в една държава, да разделяш децата на по-светли и по-тъмни е грозно, глупаво, нелогично… и незаконно. Мне, не мога да дам доказателства за последните си твърдения. Не търся и обяснение от учители, директори… Споделям ви обикновените си човешки наблюдения.

Добре дошли в първи клас! Добре дошли в училище! Добре дошли в България!

Едно време букварчето започваше с „Аз съм българче“. В учебниците на дъщеря ми не можах да го открия… Но в крайна сметка, за мен то си остава стихотворението, което всяко дете трябва да научи в първи клас, стихотворението, което да го научи да чете, да бъде ученик, човек и българин!

Аз съм българче
Иван Вазов

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

петък е… макар и в събота

10 септември, 2011 Вашият коментар