Честит 15-ти Септември!


Честит 15-ти септември!

Честит първи учебен ден на всички ученици и родители!

Тази година и аз съм от щастливите родители на първолаче. Детето порасна и вече е ученичка. Това е един от най-щастливите моменти в живота на едно семейство! Прекрасен миг на гордост, умиление, малко притеснение, въздишки, сълзи и усмивки! Пожелавам на всички ученици и техните родители успешна учебна години, повече поводи за радост, хубави оценки и много приятни моменти!

За съжаление не мога да пропусна да спомена и лошите страни от първия ми сблъсък с днешните училища. Аз не съм от родителите, които избират началното училище на детето си дълго и трудно. Най-вече се интересувах от местоположението му – да е близо до вкъщи, за да спестя и на детето и на себе си дългото пътуване, особено в по-студени дни. Е, училището, което избрахме е близо до дома ни, има голям двор, уеб сайт, обучение по чужди езици и компютри, не лоша база и изобщо – нямаше причина да търся нещо повече или по-специално…

Подадох необходимите документи и ни класираха и разпределиха в една от паралелките. Посетихме още лятото първата родителска среща, запознахме се с бъдещата класна, разказаха ни някои неща и подадохме още документи, този път за ЗИП, която за всеки клас е различна.

Изнанадата предстоеше, когато миналата седмица, отидох за втора родителска среща и се оказа, че е създадена още една нова паралелка за първи клас, и детето ми по незнайни причини е преместено в нея. Не протестирах – все пак паралелките не се избират при подаване на документите. Освен чисто новата паралелка, се сдобихме и с чисто нова класна – много симпатична жена, с опит и много приятно излъчване. Само дето не я бяха известили навреме, че ще поеме първи клас в това училище и както и за повечето родители, и тя се налагаше тепърва да се ориентира в училищната сграда. Заедно с новата паралелка вървеше и нова класна стая. Другите първи класове имаха спретнати, украсени, чисти и широки класни стаи. Оборудвани с шкафчета и всичко необходимо. Нашата „нова“ класна стая се оказа по-малка, задушна, с мухъл по стените и други петна, никаква украса (ако не броим изпочупеното и изпопадало пано в дъното на стаята), никакви шкафчета, от малкото осветителни тела на тавана светеха само 3 „пръчки“, за капаци на лампите дори не говорим – кабелите си висят, добре че са високо…

Е, на родителската среща не присъствахме всички родители, но се наложи набързо да се запознаем и организираме, за да внесем поне малко ред в стаята. Да, в училището все още течаха ремонти, но нашата стая не беше в дневния ред. Та с малко повече ентузиазъм и лични средства и сили мухълът бе почистен, стените и таванът боядисани, окачихме завеса пред паното – дотолкова може да се направи от „направи си сам“ майстори само дни преди 15-ти септември. Щяхме да подменим и осветителните тела, но ни беше казано, че това е работа на човека по поддръжката. Обещаха да ни закупят и шкафчета и някак да ги вместим в мъничката стая. Сблъскахме се и с най-близката тоалетна. Драги родители, проверявайте тоалетните, които вашите деца ще посещават! Задължително!!! Не се измъквайте с думите „гнус ме е“, защото децата ви няма да се погнусят, а хепатитът е още по-гнусен! Уведомиха ни, че дори в момента тече ремонт на някои от тоалетните в училището. По 17 хил. лв. излизал ремонтът на една тоалетна (цитирам, какво сподели директорката). За съжаление, именно най-близката тоалетна до стаите на първокласниците, не бе планирана за ремонт. Е, посещавала съм тоалетни на гари – тук ситуацията далеч не бе чак толкова трагична. Не беше и толкова мръсно. Но! Преставете си деца на 6-7 годинки, които се налага да ходя в тоалетна с тоалетна чиния, но без седалка! НИКАКВА СЕДАЛКА! Да не говорим за „лукс“ като тоалетна хартия, сапун… Естествено повдигнах въпроса. Нещо ми обясняваха как имало някъде ремонтирани, как така си ходели децата… ?!! В крайна сметка обещаха нещо?! да се оправи.

Е, днес вече открихме годината. Чудесен празник, знамето, попа, БТВ… Стаята, благодарение на родителския труд и усилията на класната, светеше чиста и украсена. На децата им хареса. Раздадоха ни безплатните учебници. Някъде някой по телевизията разправя, как щяло да има втори комплект, за да спестим тежестта на децата. Много хора, включително и майка ми са останали с впечатление, че ще има такива. Коплектът е един! Говори се и за безплатна закуска. Е, само три дни в седмицата щяла да бъде. А, и хайде още по 50 лева на дете за допълнителни учебници и помагала.

От шкафчета нямаше и следа. Лампите си бяха в същото състояние. Тоалетните седалки… мне, нямаше такива, а тоалетните са отворени, като да се предполага, че децата ще ги ползват. Попитах заместник директорката по тези въпроси. За какво ни били шкафчетата, това не било детската градина, в другите стаи имало, щото били стари, пък и нямало място къде да ги сложим?! Лампите не били ли достатъчно, тъмно ли било, хм, странно? Тоалетните – ама те така си ходели децата, а седалки – скоро ще сложат, дали утре, дали „друг път“, когато…

А, забравих да спомена, че именно тази злочеста паралелка съв стая, неподготвена от училището, което е длъжно да го направи, защото получава дотации за всяко дете, та именно там странно са събрани повечко деца с малко по-мургав тен. Не че не са българчета, същите като моето дете. Не че именно с родителите им не се хванахме да оправим стаята. Не мога на документи да докажа, че именно в тази паралелка някак са отделили някои деца. На теория – всичко е случайно. Само дето не съм сляпа, нито глупава. Нямам нищо против циганите. Имам много против завоалирания расизъм. Всички плащаме данъци в една държава, да разделяш децата на по-светли и по-тъмни е грозно, глупаво, нелогично… и незаконно. Мне, не мога да дам доказателства за последните си твърдения. Не търся и обяснение от учители, директори… Споделям ви обикновените си човешки наблюдения.

Добре дошли в първи клас! Добре дошли в училище! Добре дошли в България!

Едно време букварчето започваше с „Аз съм българче“. В учебниците на дъщеря ми не можах да го открия… Но в крайна сметка, за мен то си остава стихотворението, което всяко дете трябва да научи в първи клас, стихотворението, което да го научи да чете, да бъде ученик, човек и българин!

Аз съм българче
Иван Вазов

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

Advertisements
  1. 15 септември, 2011 в 14:50

    Не, че нещо , ама напоследък хич не пишеш за книги – само за празници, петъци, съботи, направо на живот и ремонт на класни стаи си го ударила, явно 🙂

    • 15 септември, 2011 в 16:19

      Много си права!
      Виновата!

      Но се надявам съвсем скоро да се поправя – не съм спряла да чета, просто „пропускам“ да описвам впечатленията си 😦 Но не ме винете твърде строго, понякога е добре да поживееш и истинския живот, онзи извън книгите…

  2. 16 септември, 2011 в 10:28

    Ей, Зори. Честито ти ученичка. Дано ти носи добри бележки и да се забавлява, докато го прави!

    Taка значи… поотбрали децата. Нали уж идеята е да можем да им дадем шанс на малцинствата за нормално образование, стартирайки от задължителната подготвителна група?! Идеята е чудесна и единствената правилна, но реализацията май не се взима присърце… 😦

    Когато се връщахме от Бургас във влака до нас имаше едно семейство цигани с момче на 5-6 години. Нормално облечени, говорещи единствено на доста по-чист български отколкото някои българи. Хлапето беше много будно, любопитно и общително. Много им се зарадвах на тези хора.

    • 17 септември, 2011 в 07:42

      Благодаря, Тери!

      Ами, да си призная, тези цигани в класа, аз ги различавам (много субективно), само по малко по-тъмния цвят на кожата. Съвсем нормални хора, говорят чист български, изглеждат интелигентни, спретнати и се включват активно в дейностите, свързани с благото на децата. Т.е. нямат никаква нужда от интегриране. Което прави „разделението“ още по-тъпо и странно.

      Но не ми се говори повече на темата, че излиза малко сякаш самата аз деля хората на по-бели и по-черни. А просто съм безкрайно изненадана, че в 21 век все още децата се делят на някакви странни принципи (не знам дали споменах, че по списък трябва да имаме и две китайчета 🙂 ). И най-вече, че не само има разделение, но не се предлагат и еднакви условия в училище. Това е по-големият проблем – как в училището приемат допълнително деца, а после се оказва, че нямат готовност за новата паралелка, при което винаги има деца, които получават малко по-лош старт, назряват конфликти, започват едни отписвания и т.н.

      Според мен е достатъчно трудно и за деца и за родители, да бъдат вече в училище. Никой няма нужда от допълнителен стрес, разходи и негативни емоции. Крайно време е министерството да престане да си прави медиен PR, а да се замисли за реалната ситуация в училищата. Защото аз говоря за квартално училище в столицата, но не ми се мисли каква ли е примерно материалната база в по-малките градове, в помощните училища… А образованието на децата е едно от най-важните неща за една държава. Много по-важно от магистралите, градинките, политическите конфликти… Ако сега се отнасяме с пренебрежение към бъдещето на нацията, след няколко години ще продължаваме да роним сълзи над увеличаването на неграмотността, над липсата на интерес у подрастващите към културата и недостигът на квалифицирани кадри.

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: