Начало > книги, на английски, препрочетено, прочетено > „На Ръба“ от Илона Андрюз – Хрониките на Ръба #1

„На Ръба“ от Илона Андрюз – Хрониките на Ръба #1


"On The Edge" by Ilona Andrews

Роуз Дрейтън живее на Ръба – между световете на Пречупеното (където хората карат автомобили, пазаруват в „Уол-Март“, а магията е само в приказките) и Чудатото(където са на власт синьокръвните аристократи, има превръщачи, а силата на магията ти може да промени съдбата ти). Само хора от Ръба като Роуз могат лесно да преминават от единия свят в другия, но в действителност не принадлежат на нито един от тях.

Роуз си мислеше, че ако упражнява достатъчно магията си, ще може да постигне по-добър живот. Но нещата не се развиха според плановете й и сега тя работи на минимална заплата, като наемен работник в Пречупеното, само за да свързва двата края. Тогава в живота й се появява Деклан Камарин – синьокръвен благородник направо от сърцето на Чудатото – решен да я притежава (заедно със силите й).

Но когато страховита заплаха от Чудатото нахлува в Ръба – пълчища от гадини гладни за магия, Деклан и Роуз трябва да се съюзят, за да ги унищожат или те ще погълнат Ръба и всички в него.

Хм, как да започна това ревю? Ами, не ме кефи корицата. Ако трябваше чисто визуално да подбирам четивата си, този роман нямаше да влезе в купчинката „за четене“. И това е всичко негативно, което мога да кажа по темата…

Обичам тази книга. Обичам света, героите, сюжета, стила. Обичам темите, които засяга. Обичам и интересната история, която Илона Андрюз (семейство Илона и Гордън Андрюз) ми разказват. Вече дори обичам и поредицата. Искрено се надявам да успея да убедя и вас да я обикнете.

И сега трябва да успея да систематизирам горните твърдения и да се обоснова. За съжаление, когато нещо те докосне толкова искрено и лично, е малко трудно да обясниш защо и как се е получило. Ще се наложи да проследя „заобичването“ хронологично. Първото, което ме грабна е началото на книгата. Още от първите параграфи, бях зарадвана с чудесен стил, много точно използвани думи и завръзка, която веднага те грабва. С вихреното си начало, поредицата веднага се подреди до други мои любимци, като „Патрулите“ на Лукяненко и „Свят на смъртта“ на Хари Харисън. Не че не харесвам и по-мудно започващи книги, някои дори мудно точещи се със стотици и стотици страници (шапка свалям на С. К., как не е заспал, пишейки някои от романите си), но винаги съм предпочитала сюжета да ме блъсне и отнесе. Като пикап на черен път от Ръба…

Светът на авторите е изключително оригинален и, както и Ръба, се простира на границата между фантастичното и прагматичната ни действителност. От една страна имаме чудесни и чудати същества, магия, чудовища и герои. От друга всичко е поставено с много мярка, с желязна логика и е достатъчно достоверно, за да ни потопи до степен, да не искаме да изплуваме от страниците на романа. Чисто емоционално, за мен Ръба бе място, което наистина бе на границата на световете. Смешен, романтичен, фееричен, мечтан, но и страховит и непредвидим както подобава на класическите фентъзита. Но и меланхоличен, болезнено реален, изпълнен с бедност, лудост, алчност и всички други човешки злини, прилежащи на съвременните романи. От страниците струи ирония и към фантазията и към действителността, а двете литературни плоскости се преплитат, създавайки свят, който е едновременно устойчив и убедителен, но и ефирно гали въображението ни. (Май леко почвам да се оливам?!)

Неразделна част от всичко гореизложено са и героите. И главни и второстепенни. И „от нашите“ и „лошите“. Обикнах всички тях до толкова, че не ми се искаше да почвам да чета втората книга, защото не исках нови – исках си ги тях и още много… Как да ви опиша с какво ме грабнаха без да ви разкрия целия сюжет? Трудно. И затова няма да го направя. Ще трябва да ми се доверите и да прочетете книгата. Вярвайте ми, абсолютно всеки герой е по-многопластов от кръстоска между лук и зелка. Има силен и неповторим характер. И всеки има своя история, разкрита майсторски дори и в силно съкратен обем. Няма Мери-Сю-та, няма излишна захаросаност, няма и прекалено очерняне. Чудесно описани характери и от двата пола, и старци, и деца и не съвсем човешки същества. И въпреки всичката фентъзийност, характерите са безкрайно реални и близки до всеки един обикновен читател.

Изключително впечатление ми направи, как наред с екшъна, магията и хумора, уж невинно са засегнати изключително тежки теми. За отговорността на управляващите, за анархията, за сексизма, расизма и другите изми. За обществото – като цяло и поединично за всеки един негов член. За упадъка на развитите цивилизации. За борбата за оцеляване и борбата да бъдеш човек. За бедността, амбициите, семейството, честта… Останах много доволна, че в книгата магическите способности не идват просто ей така – свише, а освен божията искра, си трябва здраво бачкане и упоритост, за да постигнеш съвършенството. По същия начин са представени и романтичните взаимоотношения. Авторите не ни гъделичкат с безсмъртна любов от пръв поглед, а по-скоро ни предоставят нов прочит на „Укротяването на опърничавата“. А що се отнася до конфликтите в романтичната линия – има, не са малко, достатъчно драматични са, но не са преекспонирани. Героите (и авторите) проявяват много здрав разум и човещина, разрешавайки ги почти мигновено. Тук няма да откриете безкрайни любовни драми, триъгълници и катарзиси, породени от грешки в комуникацията – вместо да се цупят и реват, героите си казват нещата в очи и достойно посрещат последствията.

Но да не се объркате, че ще ви се наложи да четете една тежка философска книга. След задъханото начало, следват още по-задъхани приключения, които няма да ви оставят да скучаете. Има достатъчно екшън и магически и физически схватки, достойни за Холивудска продукция. Не бива да забравям и чудовищата. В книгата те са чудесно описани, и макар да ми навяха спомени за Пришълците на Гигер и „Изгубени в Космоса“, бяха същевременно оригинални, интересни и – най-важното – наистина страховити.

Не знам какво още да кажа. Подозирам, че изпускам много от нещата, които ме развълнуваха, докато четях и препрочитах книгата. И все пак, това са голи думи. Единственият начин да съпреживеете с мен „На Ръба“ е сами да прочетете книгата. И тогава да си говорим. Мога да ви споделя някои откъси, които съм си отбелязала.

Едно изкукало от магия бабе си прави чаено парти с плюшени мечета:

Елзи чаровно се  усмихна, сядайки на мястото си на зелената пластмасова масичка:
– Г-н Пит, г-н Броснън, г-н Клуни, г-н Бийн, как сте днес? Какво ще кажете за чай и бисквити? Удоволствие е да ви видя, г-н Бана, както винаги.

Още едно парченце, което много точно да описва живота в Ръба:

– Знаел си, че съществата за заплаха за всички в Ръба. Знам, че за теб сме без значение, но не можа ли поне да опиташ да ни предупредиш, поне от благоприличие?
– Опитах – каза той. – Нямате нито сили на реда, нито централизирано управление, така че веднага щом преминах в Ръба, отидох в църквата ви. Пасторът ви изглеждаше разумен човек. Казах му, че Ръба трябва да бъде евакуиран. Той кимна, измъкна отнякъде пушка и изстреля по мен двайсет и два куршума. Щом осъзна, че куршумите му не ме нараняват, той ме замери с оръжието и ме нарече „агент на Луцифер“.
Роуз се смръщи:
– Това е, защото Джордж Фарел – местният пастор – е напълно побъркан. Всяка неделя проповядва за адския огън и вечните мъки, и претърсва църквата за скрити ангели под прикритие, вдигнали се заедно със Сатаната против Господ. Той е убеден, че те го преследват. Вероятно те е помислил за зъл ангел.

И нещо, което никой рицар в бляскави доспехи не споделя на дамата в беда, но то все пак си остава истина:

– Смисълът да бъдеш професионален войник е, за да не трябва мирното население да се сражава. Правим това, което е нужно, за да могат хората като теб да спят спокойно. И ето ме тук – разчитам на цивилна жена и способностите едно дете. Да, това ме притеснява. И би трябвало.

Ако всичко, което ви разказах, не ви е достатъчно, препоръчвам ви и ревюто на Шанара, която има не малка заслуга, за да се докосна до творчеството на невероятната Илона Андрюз. Дано някой ден видим поредицата и на нашия пазар. Защото това е ърбън фентъзито, каквото трябва да бъде. Ърбън фентъзи в най-добрия му вид и изпълнение. И заслужава да бъде прочетено, преведено и публикувано. С твърди корици! А после и втората книга, която – невероятно, но факт – е още по-добра!!!

оригинално заглавие On The Edge
автор Ilona Andrews (Ilona & Gordon Andrews)
издател Ace Books
дата на публикуване септември 2009
бг издател няма
поредица The Edge (Chronicles)
пореден номер 1
сходни книги Не мога да посоча книги с подобен сюжет. Бих могла да посоча единствено книги със сходна атмосфера и сложност на света и персонажите:

възрастова насоченост Откъм откровен изказ и някои по-хорър елементи, бих дала 14+. Има и една единствена 16+ сцена, която обаче е напълно необходима и неразделна част от сюжета и развитието на героите. Заслужава ли за една единствена по-гореща сцена да се лишите от тази чудесна книга – преценете сами.
тип поредица поредица от самостоятелни книги, развиващи се в един свят
оценка
откъс първа глава
Advertisements
  1. 2 октомври, 2011 в 23:03

    Чудесно ревю, както винаги. 🙂
    Точно този уикенд си препрочетох по диагоналния метод Magic Bleeds и Magic Slays…
    Направо вече гриза нокти в нетърпение на ми пристигне по пощата Fate’s Edge. Убедена съм, че ме очакват страшно много хумор и приключения.

    • 3 октомври, 2011 в 07:03

      Благодаря!

      Аз още събирам смелост за Кейт Даниелс… Но все някой ден 🙂

  2. Wayward daughter
    17 февруари, 2012 в 15:46

    Много добро и убедително ревю, определено те приканва да видиш какво става в тази книга, която така ти се е харесала. 😉

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: