Archive

Archive for декември, 2011

„Гонките Скорпио“ от Маги Стивотър

"The Scorpio Races" by Maggie Stiefvater

Те се състоят в началото на всеки ноември: гонките Скорпио. Ездачите се опитват да удържат водните си коне достатъчно дълго, за да успеят да финишират. Някои ездачи оживяват. Други умират.

Едва деветнадесетгодишен, Шон Кендрик е досегашният шампион. Той е мълчалив младеж и дори да има някакви страхове, той ги държи дълбоко потулени, където никой не може да ги види.

Пък Конъли е различна. Тя никога не е искала да се състезава в гонките Скорпио. Но съдбата не й оставя друг изход. Затова, тя се включва в надпреварата – първото момиче, което някога го е правило. Тя по никакъв начин не е подготвена, за това, което ще се случи.

Обикновено, когато се наложи да започна нова книга по празниците в края на годината, избирам да препрочета някоя любима книга. Така избягвам евентуални разочарования, а и гарантирам празничното удоволствие. Е, тази година, обаче, реших да експериментирам. Избрах си последната книга на Маги Стивотър напълно случайно и нямах кой знае какви очаквания. Останах много приятно изненадана, защото „Гонките Скорпио“ се оказа страхотен, вълшебен, увлекателен роман, който бе най-хубавият ми подарък тази Коледа.

От една страна, тръгнах с малки очаквания. Предполагах, че това ще е поредният тийн-роман, с магически елементи, който в крайна сметка ще се върти около любовната история. Нищо подобно. Книгата е дотолкова юношеска, доколкото е подходяща за тази възрастова група и главните герои са тийнейджъри. Но както всяка добра литература, би могла и дори препоръчвам да бъде прочетена и от възрастните читатели. Откъм сюжет също бях приятно изненадана, защото това наистина е книга за конни надбягвания, а не просто „любовна история на фона на…“. Но всъщност, книгата е за много, много повече неща. Това е роман за семейството, приятелството, за родния край, за конете, за ездата, за състезанията, за упоритостта, за мечтите, за предаността, за принципите, за живота и за смъртта…Не съм сигурна, че ще успея да ви разкажа по достойнство за всичко, което открих в книгата. Тя е така многопластова, сериозна и въпреки това увлекателна и вълшебно написана.

Силно подозирам, че това ще е малко неконсистентно и разхвърляно ревю. Но предвид датата и празничната еуфория, никак не мога да се съсредоточа. А много ми се иска да завърша годината споделяйки с вас това малко литературно бижу.

Прочетете повече…

Открийте разликите

22 декември, 2011 3 коментара

Пиша си аз тука в блога, наваксвам с ревютата, но нали съм си завеяна, заплеснах се по книгите на поредното издателство. И случайно попаднах на интересна корица. Корица, която ми се стори странно позната. Загледах се, порових се още и о, чудо: ами те са като две капки вода, като бобчета от една шушулка, като прасенца от едно прасило… Сравнете сами:

Първата корица е на нашенското издание на книгата „Wake“ на Лиса Макман, книга първа от поредицата „Dream Catcher“. Ако не ме лъжат паметта и Тери, книгата бе издадена у нас някъде през март, тази година. Аз си спестих купуването и четенето на българското издание, по ред причини. Но и тогава ми направи впечатление, че корицата някак няма нищо общо със съдържанието (както и май всичкия текст по корицата, де).

Интересното е, че втората книга е ново издание на „Sister Light, Sister Dark“ от Джейн Йолен, първоначално издадена през 1988. Новата книга би трябвало да е издадена през август тази година. Забавното е, че като чета анотацията на книгата, корицата много повече й пасва, да не кажа, че все едно си е правена специално за нея. Като гледам кориците и на предишните издания на книгата, очевидно това е тематиката и символиката на романа.

Към момента не можах да открия художник, на нито една от кориците. Моля, ако някой притежава хартиеното копие на „Бдението“, да ми помогне: пише ли там име на художник или източник на корицата?

Е, всъщност, не е важно. Този пост е в графа глупости, на които попадам, и са ми станали интересни…

„Curio“ от Кара Мак Кена

22 декември, 2011 7 коментара
"Curio" by Cara McKenna

Кароли Евърд никога не е предполагала, че ще се окаже клиент на мъжка проститутка. От друга страна, не е предполагала, че едва седмици преди трийсетия си рожден ден, ще е все още девствена.

Когато приятелка й споменава, че прелестен парижки модел, освен образа, продава и тялото си, Кароли е заинтригувана. Най-накрая, начин да изпробва насладата от красив мъж – без обвързване, без рискове, без страх да бъде отхвърлена.

Но скоро тя открива, че Дидие Педра притежава повече от поразително лице и надарено тяло. Той е мил, очарователен, съкрушен мъж и след няколко вечери на обучение в наслада, интересът на Кароли се превръща в нещо много по-дълбоко от обикновена похот. Простичката й уговорка внезапно започва да става направо опасна…

Не съм сигурна доколко в България има читатели и почитатели на точно този тип литература. Силно подозирам, че са повече, отколкото си признават. И все пак у нас такива книги не се издават. Тук трябва да сложа малка скоба, че имам силни подозрения, че под прикритието на „розовите“ романи тип „Арлекин“, минава и доста порно, но не съм чела досега нито една книга от тези поредици, и не съм сигурна. О, в последните години излизат не малко произведения, които под прикритието на ърбън фентъзито и свръхестествения романс, продават еротика и софт-порно. Издателите дори имат наглостта да ги включват в конкурси за детско-юношеска литература. Но малко са книгите на пазара ни, които ясно и без заобикалки си казват, че са еротика, продават се като такава и не се опитват да се рекламират чрез заобикалки и откровени заблуди. Повечето такива са или от преди поне 10 години, или част от световната литературна класика. Е, само дето не можем да четем все Маркиз дьо Сад и Гийом Аполинер ( и толкова по-добре!), а пък да четем поредната биографична книга за поредната мадам…

А някъде там, на запад, ситуацията е напълно различна. Там еротичната литература си е част от издателския бизнес, както всеки друг жанр. Има специализирани, уважавани издателства. Харесвани автори с много почитатели. Хората пишат ревюта и изобщо – всичко си е напълно нормално, естествено и по всички правила на литературата. Та може би и заради това продължавам да ви споделям впечатленията си от този жанр. Отдавна вече съм си признала пред вас, че чета такива книги. То след Анита Блейк и Мери Джентри не е голяма крачка откъм литературен интерес. От друга страна, може би там някъде сред вас има читатели като мен, които все пак харесват такива книги, могат да ги прочетат на английски и искат да четат качествени, стойностни еротични произведения. Защото както във всяка друга област и тук има и добри автори и посредствени драскачи. Както има и читатели, които просто търсят на какво да лъснат, и такива, които са способни да оценят добрата проза. Е, това е поредното ревю за (евентуалните) читатели на този блог, които харесват качественото порно.

О, да, забравих и третата причина да ги пиша тези ревюта – таговете „порно“ много покачват посещаемостта 🙂

Прочетете повече…

„Слънчице“ от Робин Мак Кинли

22 декември, 2011 5 коментара
"Слънчице" от Робин Мак Кинли

Всички я наричат „Слънчице“. Тя работи неуморно в семейното кафене, приготвяйки знаменитите си „Канелени рулца, големи колкото главата ви“, „Горчивата шоколадова смърт“, „Карамеленият катаклизъм“ и други специалитети от тип „смъртта на диабетика“, които привличат клиентите. Щастлива е в пекарната си, която пастрокът й изгражда специално за нея, но понякога се чувства, сякаш трябва да има и живот извън кафенето.

Една вечер тя отива с колата си до езерото, за да бъде далеч от семейството си, за да остане насаме. От години не е имало никакви проблеми на езерото. Но тази вечер, Слънчице я очакват неприятности. Тя е отвлечена от банда вампири, които я приковават на стената на изоставено имение, на ръка разстояние от фигура, помръдваща на лунната светлина. Слънчице знае, че той е вампир, а тя е вечерята му. И все пак, когато зората изгрява, той все още не се е опитал да я нарани.

А сега той се нуждае от помощта й, за да преживее деня…

Прочетох тази книга в самия край на лятото – изтегната на терасата във вече прохладните нощи, все още лекувайки кожата си от болезнените слънчеви целувки. По това време книгата ми се стори точно навреме, чудесно се вписа в сезона и настроението, което ми носеше той. Е, доста време мина оттогава, а аз така и не ви донаписах ревюто. Но с оглед бялата, пухкава приказка и пътната обстановка навън – сега му е времето!

Всъщност, прочетох книгата за първи път доста отдавна. Препоръчаха ми я в любимата ми книжарница. Още когато излезе на българския пазар през 2007 г. под умопомрачителното заглавие „Съншайн“ ?! Тогава не харесах книгата. Или поне не я харесах достатъчно. Почувствах я някак странна, със странно темпо, странно описан свят, странни герои и развитие… Не съм сигурна, дали българският превод има вина за това или просто не бях дорасла за книгата. А може да е защото тогава тъкмо бях открила „Патрулите“ на Лукяненко, „Анита Блейк“ на Лоръл К. Хамилтън – все книги с много екшън, много действие и ясно изразен сюжет. До тях по-мудноватата „Слънчице“, наситена с вътрешните размисли на главната героиня, по-малкото екшън, странните взаимоотношения между героите и липсата на завършеност в някои от тях, ми се видя по-тежка, чудата, незадоволителна.

Но тази година реших, че имам нужда от именно такова по-меланхолично четиво. Колкото и странно да е, при положение, че не съм любител на слънцето, този роман успя да ме накара да му се наслаждавам и да оценя ласките на лъчите му в настъпващата тогава есен. Не си падам и по прекалено „женските“ книги, изпълнени с вътрешни дилеми и монолози. Но „Слънчице“ нито ме отегчи, нито ме накара да се чувствам като литературна кифла. Радвам се, че отново посегнах към книгата, този път на английски. Няколко години по-късно, с милион преживявания по-зряла, с доста повече прочетени книги и с напълно различна нагласа, аз просто се влюбих в романа на Робин Мак Кинли!

Прочетете повече…

петък е…

заглавие: „Questing Beast“ – разказ

автор: Илона Андрюз / Ilona Andrews

„Магията хапе“ от Илона Андрюз – Кейт Дениълс #1 – откъс

9 декември, 2011 6 коментара

"Magic Bites" by Ilona Andrews - Kate Daniels #1

„Магията хапе”
Илона Андрюз

– Глава 1 –

Седях на масата в сенчестата ми кухня, загледана в бутилка „Буунс Фарм – Твърда лимонада”, когато удари магическата флуктуация. Предпазните заклинания на дома ми потрепнаха и изчезнаха, оставяйки къщата ми лишена от защита. Телевизорът се включи, неестествено шумен в празния дом. Повдигнах вежда към бутилката и се обзаложих, че дават поредния извънреден бюлетин.

Бутилката не позна.

„Извънреден бюлетин!” – обяви Маргарет Чанг. – „Министерство на правосъдието предупреждава гражданите, че всеки опит за призоваване или друга дейност, в резултат на които се появяват същества със свръхестествени сили, могат да бъдат опасни за вас и за останалите граждани.”

–        Не думай – казах на бутилката.

 „Местната полиция е упълномощена да потушава всеки подобен опит с всички възможни средства.”

Маргарет продължи да дудне, докато аз отхапах от сандвича си. Кого заблуждаваха? Нямаше полицейска част, която дори и при най-добро желание, да успее да предотврати всяко призоваване. Нуждаете се от квалифициран магьосник, за да може да засечете започнало призоваване. Нуждаете се единствено от полуграмотен идиот с щипка сила и смътна идея как да я използва, за да тръгнете да призовавате. Преди да сте се усетили, триглав славянски бог сее хаос в центъра на Атланта, от небето валят крилати змии, а специалните части крещят за още муниции. Бяха смутни времена. Но пък, в по-безопасно време, щях да съм безработна. Безопасният свят на технологиите нямаше нужда от наемник с магически способности като мен.

Когато хората имаха проблем от магическо естество, проблем, който ченгетата не можеха или не искаха да решат, те се обаждаха на Гилдията на наемниците. Ако работата бе по моята специалност, от Гилдията викаха мен. Намръщих се и потърках бедро. Все още ме болеше след последната ми задача, но раната зарасна по-добре, отколкото очаквах. Това бе първият и последен път, когато се съгласявам да се изправя срещу червея Импала без да съм напълно покрита с броня. Следващият път ще им се наложи да ми дадат защитен екип от четвърто ниво.

Заля ме ледена вълна от страх и отвращение. Стомахът ми се преобърна, обливайки задната част на езика ми с киселина, оставяща горчив привкус. По гръбнака ми премина тръпка и косъмчетата на врата ми настръхнаха.

В къщата ми бе влязло нещо лошо.

Оставих сандвича си и натиснах копчето за звука на дистанционното, намалявайки телевизора до тихо бръмчене. На екрана, към Маргарет Чанг се бе присъединил мъж с бетонно изражение, с армейска подстрижка и поглед от гранит. Ченге. Вероятно от Отдела за паранормална активност. Поставих ръка на камата, която лежеше в скута ми и застинах неподвижна.

Ослушвах се. Чаках.

Никакъв звук не наруши тишината. По запотената бутилка „Буунс Фарм” се образува капчица вода и се стече по лъскавата повърхност.

Нещо едро пропълзя по тавана откъм коридора в кухнята. Направих се, че не го виждам. То се спря вляво от мен и леко по-назад, така че не ми се наложи да се преструвам прекалено силно.

Натрапникът се поколеба, завъртя се и се установи в ъгъла, където се срещаха тавана и стената. То седеше там, закачено за ламперията  с огромни жълти нокти като на хищна птица, неподвижно и тихо, като гаргойл посред бял ден. Отпих глътка от бутилката и я поставих обратно на масата, така че да мога да виждам отражението на съществото. Голо и безкосместо, по скелета му нямаше и грам мазнина, а под обтегнатата му мъртвешкибледа кожа ясно личеше всеки съсухрен, твърд сноп мускули.

Вашият добър съсед Спайдърмен.

Съществото повдигна лявата си ръка. Острите като ками нокти прорязаха празното пространство, напред-назад, като закривени куки за плетене. То завъртя глава като куче и се загледа в мен с очи, озарени от специфичен вид лудост, родена от зверска жажда за кръв и лишена от всякакъв разум и задръжка.

С едно движение се врътнах и хвърлих камата. Черното острие се вряза право в гърлото на съществото.

Вампирът замръзна. Жълтите му нокти спряха да се движат.

Гъста, почти лилавееща кръв бликна около острието и бавно потече по голата плът на шията на вампира, омазвайки гърдите му и капейки по пода. Изражението на вампира се сгърчи, опитвайки се да се преобрази в друго лице. То отвори паст, оголвайки чифт кучешки зъби, които проблясваха в жълто като миниатюрни сърпове от слонова кост.

–        Това бе изключително недалновидно, Кейт – изрече гласът на Гастек от гърлото на вампира. – Сега ще трябва да го нахраня.

–        Това е рефлекс. Чуваш звънец – получаваш храна. Виждаш немъртъв – хвърляш нож. На един и същи принцип са, честно.

Лицето на вампира се присви, сякаш господарят на мъртвите, който го контролираше се опита да присвие очи.

–        Какво пиеш? – попита Гастек.

–        „Буунс Фарм”.

–        Можеш да си позволиш нещо по-добро.

–        Не искам по-добро. Харесвам „Буунс Фарм”. И предпочитам да водя бизнес делата си по телефона, а с теб – изобщо да нямам такива.

–        Не желая да те наемам, Кейт. Това е просто… приятелска визита.

Втренчих се във вампира, мечтаейки да забия ножа си в гърлото на Гастек. Щеше да ми бъде много приятно да накълцам плътта му. За нещастие, той седеше в бронирана стая на много километри от тук.

–        Кефи те да се ебаваш с мен, нали, Гастек?

–        Безкрайно.

Въпросът за един милион бе „защо“.

–        Какво искаш? Давай по-бързо, че ми се стопля „Буунс Фарм”-ът.

–        Просто се чудех – каза Гастек със суховатото безразличие, присъщо само на него,  – кога за последно се видя с настойника си?

Безгрижността в гласа му, предизвика студени тръпки по гърба ми:

–        Защо?

–        Просто така. За мен бе удоволствие, както винаги.

Само с едничък мощен скок, вампирът се откачи от стената и изхвърча през отворения ми прозорец, отнасяйки ножа ми със себе си.

източник: официален сайт на авторката
превод: моя милост

П. П. За съжаление все още нямам ревю за тази поредица, ако се интересувате, може да прочетете ревю за книгата при Шанара. Аз лично съм възхитена от книгите и ги изчетох на един дъх (от по-дългичките). За съжаление, отново имаме брилянтна проза с много смотани корици. Съжалявам, това е личното ми мнение. Кориците имат доста голяма заслуга да прочета книгите толкова късно… Та понеже много се вдъхнових от книгата, взех че се пробвах да нарисувам Кейт. Е, не хвърляйте по рисувача – толкова си може. А поредицата си заслужава комикс и много по-добри художници!