„Curio“ от Кара Мак Кена

Кароли Евърд никога не е предполагала, че ще се окаже клиент на мъжка проститутка. От друга страна, не е предполагала, че едва седмици преди трийсетия си рожден ден, ще е все още девствена. Когато приятелка й споменава, че прелестен парижки модел, освен образа, продава и тялото си, Кароли е заинтригувана. Най-накрая, начин да изпробва насладата от красив мъж – без обвързване, без рискове, без страх да бъде отхвърлена. Но скоро тя открива, че Дидие Педра притежава повече от поразително лице и надарено тяло. Той е мил, очарователен, съкрушен мъж и след няколко вечери на обучение в наслада, интересът на Кароли се превръща в нещо много по-дълбоко от обикновена похот. Простичката й уговорка внезапно започва да става направо опасна…

Не съм сигурна доколко в България има читатели и почитатели на точно този тип литература. Силно подозирам, че са повече, отколкото си признават. И все пак у нас такива книги не се издават. Тук трябва да сложа малка скоба, че имам силни подозрения, че под прикритието на „розовите“ романи тип „Арлекин“, минава и доста порно, но не съм чела досега нито една книга от тези поредици, и не съм сигурна. О, в последните години излизат не малко произведения, които под прикритието на ърбън фентъзито и свръхестествения романс, продават еротика и софт-порно. Издателите дори имат наглостта да ги включват в конкурси за детско-юношеска литература. Но малко са книгите на пазара ни, които ясно и без заобикалки си казват, че са еротика, продават се като такава и не се опитват да се рекламират чрез заобикалки и откровени заблуди. Повечето такива са или от преди поне 10 години, или част от световната литературна класика. Е, само дето не можем да четем все Маркиз дьо Сад и Гийом Аполинер ( и толкова по-добре!), а пък да четем поредната биографична книга за поредната мадам…

А някъде там, на запад, ситуацията е напълно различна. Там еротичната литература си е част от издателския бизнес, както всеки друг жанр. Има специализирани, уважавани издателства. Харесвани автори с много почитатели. Хората пишат ревюта и изобщо – всичко си е напълно нормално, естествено и по всички правила на литературата. Та може би и заради това продължавам да ви споделям впечатленията си от този жанр. Отдавна вече съм си признала пред вас, че чета такива книги. То след Анита Блейк и Мери Джентри не е голяма крачка откъм литературен интерес. От друга страна, може би там някъде сред вас има читатели като мен, които все пак харесват такива книги, могат да ги прочетат на английски и искат да четат качествени, стойностни еротични произведения. Защото както във всяка друга област и тук има и добри автори и посредствени драскачи. Както има и читатели, които просто търсят на какво да лъснат, и такива, които са способни да оценят добрата проза. Е, това е поредното ревю за (евентуалните) читатели на този блог, които харесват качественото порно.

О, да, забравих и третата причина да ги пиша тези ревюта – таговете „порно“ много покачват посещаемостта 🙂

Както вече съм ви споменавала, Кара Мак Кена е любимата ми еротична писателка. Тя наистина пише интелигентна еротика, стилът й по нищо не отстъпва на добрите писатели от който и да било друг „сериозен“ жанр, освен това предлага изключително оригинални, нестандартни и интересни сюжети и гледни точки. Пише и доста приятен блог, където не рядко засяга сериозни литературни въпроси и проблеми.

С тази книга авторката за пореден път не ме разочарова. В началото описанието на сюжета малко ме разколеба. Очаквах някакви гейски истории, това с девственицата ми прозвуча мега странно… Но всъщност в сюжета, постановката на отношенията между героите има много логика, емоциите са напълно човешки и романът е лишен от стандартните вакханалии, които обикновено заливат страниците при споменаването на думата „проститутка“.

Еротичната литература би могла да бъде разделена на два типа. От една страна са всички онези теми/пози/актове/фетиши, които са често срещани, смятани за нормални и дори налагани в масовата култура. Този тип е по-често срещаният и често присъства и сред други литературни жанрове. Той рядко шокира, но е до такава степен преупотребяван, че става малко клиширан. Пък и все пак колко пъти да чете човек едно и също, което може да си прави реално и вкъщи. Обикновено, когато искат да поразведрят аудиторията, авторите правят грешките да хиперболизират героите. Или пък вкарват например свръхестествен елемент. Друг обичан подход е „героинята пациент“ – тя или умира, или има тежка психическа травма, причинена й обикновено от ужасяващия бивш…

От другата страна са темите табу/екстремното/екзотичното. Този тип произведения също не са малко, но обикновено са в специализиран формат. Доста по-рядко се пише такъв тип секс в „нормалната“ литература. Така и хората посягащи към тези книги, малко или много го правят като домакиня в секс-шоп: на прибежки, залягания, с много оглеждания, червене и пелтечене. За съжаление, огромна част от тези книги не са и на достатъчно литературно ниво: почти несъществуващ сюжет, преекспонирани, преувеличени до смехотворност сцени и герои…

За всеки влак си има пътници, и за всяка книга читатели. Но аз и в двете горни категории доста трудно откривам начин да съм съпричастна с героите. Защото, когато чета, независимо каква литература, аз обичам да се пренасям на мястото на героите. Та за мен е доста важна достоверността, а също така и близостта до скромната ми, обикновена личност. Не мога да се представя нито в някаква напълно изсмукана от пръсти ситуация на „миши фантазии в розово“, нито мога да се вживея в ролята на Мери-Сю. По тази причина еротичната литература рядко е така задоволителна за мен, както по-благопристойните си посестрими.

И тук идват книгите на Кара Мак Кена, която ми предлага изход от горната ситуация. Предлага ми напълно достоверни герои и сюжети. Всички техни трески в характера и поведението са логично обяснени, с много усет и стил. Отделно ми предлага и оригиналност, неортодоксални ситуации, екзотични характери… На всичкото отгоре книгите са добре написани, с чудесен стил, майсторско използване на езика и най-важното: наистина са интересни и приятни за четене. Не са за по една бърза, а са четиво, което би могло да ви лиши от сън, толкова са увлекателни.

За пореден път трябва да отбележа и огромната доза романтика в книгата. Все още се учудвам, как се зачитам в порно, и се чудя дали ще се оженят накрая. Е, хайде, не точно да се женят, но наистина връзката, която авторката създава между главните си герои е изключително нежна, изкусно написана, с майсторство и подход по-привичен за романси.

И в тази книга сцените и почти цялото развитие се състои почти изцяло само между двамата ни главни герои. И отново съм напълно запленена от майсторството на авторката да пише диалози. Човек не очаква много разговори по средата на „действието“, а ако има такива обикновено повече дразнят, отколкото да повдигат качеството на прозата. Но Кара Мак Кена съумява да вкара диалози на невероятни места, без те да пречат на действието, без да накъсват сюжета и в крайна сметка те ме грабват много по-силно от всичко останало в книгата.

Същинският секс и в „Curio“ беше на ниво. Трудно се пише достоверна секс сцена без да е прекалено нереална, но все пак да не бъде грозна или пошла. Авторката се справя чудесно и с тази част. На всичкото отгоре влага и оригиналност в… хм… постановката и хореографията, така че да получим своята доза екзотика. И не на последно място, отново не е забравена безопасността при секса. Похвално е, че се използват презервативи и авторката не се свени да спомене предпазването от заболявания, дори и в най-сюблимни моменти.

Този път останах много доволна и от начина, по който е описана сцената на действието: не къде да е, а именно Париж. Сам по себе си този град говори за еротизъм, освободеност, бохемство, разгулен живот, качествено вино, кулинарни оргазми и много артистизъм. Макар и действието да се развива предимно в апартамента на Дидие, аз все пак успях да се пренеса с различните малки вметки и отклонения на авторката в космополитния, романтичен град. А френския акцент на Дидие, предаден в диалозите бе много добре написан и личеше дори и за неаглоговорящ като мен. Много е трудно да предадеш в писмен текст характерен акцент, специфика на говор и диалект, без да утежниш или дори съсипеш даден диалог. Трябва освен да имаш познания в езика, да съумееш и да го предадеш на листа, но и да не прекалиш, затруднявайки читателя. Кара Мак Кена за пореден път успешно се справя.

Книгата е изключително нежна и романтична. Връзката на героите се развива много плавно и постепенно се задълбочава до момент, когато независимо от жанра ме караше да въздишам и да се просълзявам. Психологически характерите са доста сложни и авторката ни ги разкрива малко по малко, като в течение на сюжета героите се опознават един друг, а и самите себе си. Романът повдига не малко сериозни въпроси като възпитанието, семейната обремененост, психологическите проблеми, обществените порядки и морал. Книгата предлага доста сериозен поглед над задръжките които обществото и самите ние си поставяме, начинът, по който попадаме в капана на страховете си.

„Curio“ е много емоционално и дълбоко произведение, което много силно ме докосна и ме накара да прочета на един дъх. Препоръчвам го на всички почитатели на романтичната литература, както и на всички вас, които не се срамувате да признаете, че четете порно.

П.П. Съжалявам, но нямам идея как бих могла да преведа заглавието. Не успях да открия изобщо защо книгата се казва така, а пък нямам никакви познания във френския език.