Начало > книги, на английски, прочетено > „Гонките Скорпио“ от Маги Стивотър

„Гонките Скорпио“ от Маги Стивотър


"The Scorpio Races" by Maggie Stiefvater

Те се състоят в началото на всеки ноември: гонките Скорпио. Ездачите се опитват да удържат водните си коне достатъчно дълго, за да успеят да финишират. Някои ездачи оживяват. Други умират.

Едва деветнадесетгодишен, Шон Кендрик е досегашният шампион. Той е мълчалив младеж и дори да има някакви страхове, той ги държи дълбоко потулени, където никой не може да ги види.

Пък Конъли е различна. Тя никога не е искала да се състезава в гонките Скорпио. Но съдбата не й оставя друг изход. Затова, тя се включва в надпреварата – първото момиче, което някога го е правило. Тя по никакъв начин не е подготвена, за това, което ще се случи.

Обикновено, когато се наложи да започна нова книга по празниците в края на годината, избирам да препрочета някоя любима книга. Така избягвам евентуални разочарования, а и гарантирам празничното удоволствие. Е, тази година, обаче, реших да експериментирам. Избрах си последната книга на Маги Стивотър напълно случайно и нямах кой знае какви очаквания. Останах много приятно изненадана, защото „Гонките Скорпио“ се оказа страхотен, вълшебен, увлекателен роман, който бе най-хубавият ми подарък тази Коледа.

От една страна, тръгнах с малки очаквания. Предполагах, че това ще е поредният тийн-роман, с магически елементи, който в крайна сметка ще се върти около любовната история. Нищо подобно. Книгата е дотолкова юношеска, доколкото е подходяща за тази възрастова група и главните герои са тийнейджъри. Но както всяка добра литература, би могла и дори препоръчвам да бъде прочетена и от възрастните читатели. Откъм сюжет също бях приятно изненадана, защото това наистина е книга за конни надбягвания, а не просто „любовна история на фона на…“. Но всъщност, книгата е за много, много повече неща. Това е роман за семейството, приятелството, за родния край, за конете, за ездата, за състезанията, за упоритостта, за мечтите, за предаността, за принципите, за живота и за смъртта…Не съм сигурна, че ще успея да ви разкажа по достойнство за всичко, което открих в книгата. Тя е така многопластова, сериозна и въпреки това увлекателна и вълшебно написана.

Силно подозирам, че това ще е малко неконсистентно и разхвърляно ревю. Но предвид датата и празничната еуфория, никак не мога да се съсредоточа. А много ми се иска да завърша годината споделяйки с вас това малко литературно бижу.

И преди съм чела книги на авторката. Първата книга от поредицата за „Вълците от Мърси Фолс“ ми хареса, но ми бе леко тежка/мудна за четене. Не знам дали е от самата книга или пък от превода. Прочетох и една от книгите и за феи на английски – „Ридание“, което според мен би било по-добре да бъде „Елегия“. Книгата бе приятно написана, но сюжета ми дойде прекалено тийн, сладникав и лековат. В блога си Маги Стивотър споделя как се стига до написването на този роман. Как винаги е харесвала мита за феическите водни коне, как е искала да напише книга за тях и колко пъти е опитвала да го направи. В крайна сметка „Гонките Скорпио“ са последния от няколко опита, за тази нейна „мечтана“ книга. И си личи. Това е най-добрата книга на авторката, която съм чела до сега. И откъм сюжет и откъм литературни качества. Личи си колко труд е вложила в този роман. Личи и любовта, с които е описала историята и героите си.

Да започна с описанията, природните картини и изобщо – сцената на действието. Всичко се развива на малкото островче Тисби (дано така да се произнася), което се намира някъде на британското крайбрежие, или поне с такова впечатление останах. Островът е доста криво място за живот – негостоприемен, каменист, неплодороден, с променливи и сурови климатични условия. Място където земята, морето и небето се опитват да изваят с груби ласки малкото жители и ги превръщат в едни корави, саркастични и адски упорити същества. Основното препитание идва от морето, за рибарите и ездачите на магическите коне, които всеки октомври излизат на брега от вълните. Останалите се препитават най-вече от туристите, прииждащи от близо и далеч за зрелищните гонки, и от различните собственици и прекупвачи на коне, дошли от края на света, за да се сдобият с „победителите“, които се раждат на островчето. Половината жители са здраво привързани към родния си дом, дори и да представлява само една проветрива къщурка, останалите мечтаят с цялата си душа да заминат надалеч и завинаги. Но всички се познават и са едно малко, затворено общество, със собствени норми, традиции и дори религиозни вярвания.

Маги Стивотър майсторски описва и природата и населението на това странно място – едновременно забравено от бога, но и докоснато от магия. От страниците почти осезаемо усещате пясъка, солените, студени вълни, смрадта на риба и конски фъшкии, калдъръмените улички, сладкия аромат на ноемврийските курабийки… Всеки, дори и малък, детайл е чудесно представен и ви кара да се потопите в атмосферата на романа и да разберете какво прави острова така обичан и мразен, какво сближава и разединява жителите му и какво ги прави такива, каквито са.

Както и в книгите за „Ръба“ на Илона Андрюз, направих аналогията с родните градчета и селца, с малкото им, но упорити до болка жители. Хора, които са също толкова характерни, колкото и природата на тези места. Хора, живеещи трудния си живот в затвореното си общество, сред любов и прастари дрязги. Хора, които се радват на малките радости в живота. Хора, мразещи абсолютно всичко в родния си край, но и влюбени в земята, която им носи толкова страдания. Хора, нямащи търпение да се махнат, но и туристи, които се влюбват от пръв поглед в малкото островче.

А в тази книга именно хората са най-важните. Семейните и приятелски връзки. Дори и чисто бизнес отношенията. Романът показва и най-чистите и най-тъмните човешки емоции и взаимоотношенията, които пораждат. Но най-вече разказва за обикновеното, за ежедневното, за хората, които не са нито врагове, нито приятели, но въпреки това са част от едно цяло, споено от скалите, вятъра, морската пяна, магията, кръвта, смъртта и жаждата за живот.

Това е една от малкото книги, в които героите са изпълнени с толкова много сарказъм и самоирония. Но юношите в романа не са отчаяни мрънкала. Напротив – те са много по-корави и инати от връстниците си в други романи, които съм чела. По някакъв начин те са здраво стъпили на песъчливата земя, забили нокти и зъби в битието си. Посрещат с гордо вдигната глава всички обрати, с които коварната съдба ги зашлевява, и успяват да се надсмеят и над живота и над себе си. И въпреки всичко не спират да мечтаят. Не, не се стремят към световен мир, към спасение на човечеството или безгранична мъдрост или власт. Те са простички, очукани хора и имат простички мечти. Мечтаят за дом, за семейство, за топъл хляб, за приятелско рамо. Мечтаят да запазят съществата, които обичат. Мечтаят да бъдат оставени на мира да живеят и работят. Мечтаят да оцелеят до финиш линията, да надбягат останалите и да не загубят себе си в надпреварата.

Любовната история в романа е много красива и чиста. Чувствата на главните герои се раждат и развиват бавно и логично. Това не е остров за драматична любов от пръв поглед. Тисби не е място за огнена страст и поетични въздишки. Шон и Кейт се откриват един друг първо като съперници, а после като партньори. „Гонките Скорпио“ разказват за любовта, породена от общите цели, от приятелство и подкрепа. Любов, която не е търсена, дори е нежелана, когато двойката е предопределена да влезе в надпревара, в която само един може да е победител. И все пак любов – истинска, чиста и силна. По-силна от „капал ишка“, по-притегателна от океана, по-трогателна от сираче на витрината на сладкарница…

Но в книгата се разказва и за една друга любов, не по-малко вълшебна от тази между хората. Любовта към животните, към конете и ездата. Авторката успява много достоверно да предаде връзката между човек и животно, между ездач и кон. Описва и предаността, и доверието, но и трудът, който ги създава, грижите и упоритостта, които изграждат магията, свързваща човек и животно. Страница след страница научаваме колко е трудно да подчиниш природата, да спечелиш доверието на друго същество, да скъсиш дистанцията между видовете, докато тя напълно изчезне и в гонката участват не ездач и кон, а едно ново, единно създание – двойка споена с пот, кръв, взаимно доверие и любов към надпреварата.

Маги Стивотър, за разлика от доста други свои колеги, успява да напише свръхестествен роман с много обрани магически елементи. Тя не прекалява с паранормалната част, дори напротив – вълшебната нишка на сюжета е така внимателно и подбрано вложена, така хомогенна с останалата част от романа, че дори ми е трудно да причисля „Гонките Скорпио“ към ърбън фентъзито. На моменти, запленени от страхотната й история, можем лесно да забравим, че става дума за фентъзи. Книгата по нищо не отстъпва на съвременните романи, макар и да се развива в свят, който сам по себе си е застинал в едно безвремие. Тисби е далеч от масовата култура, от технологиите и съвременното задъхано ежедневие. И все пак е една напълно достоверна сцена на действието, място като много други, на всякъде по света – застинало между вековете, между океана и сушата, между модерното и традицията, между съвремието и свръхестественото.

Не знам какво още да ви разкажа. Най-вероятно изпускам много от „гениалните“ мисли, които ми хрумваха, докато четях романа. Но в крайна сметка, независимо колко ви изпиша, не мога да пресъздам книгата. Просто трябва да я прочетете. Искрено се надявам българските издатели на Маги Стивотър, издателство „Кръгозор“, да преведат и издадат и тази книга. Българските читатели имат нужда от повече такива романи. Естествено, тези от вас, които нямат проблем с английския, не бива да отлагат четенето на „Гонките Скорпио“. Бих предупредила, че лично за мен, езика в книгата бе малко предизвикателство. Имаше не малко думи и термини, които срещах за пръв път и се налагаше да търся. Вече не ми се случва често, книга да ми напомня, че английския не ми е майчин език, а нямам и специално езиково образование. И въпреки това, романът бе достатъчно интересен, за да ме накара задъхано да чета, дори и когато не разбирах част от думите.

оригинално заглавие The Scorpio Races
автор Maggie Stiefvater
издател Scholastic
дата на публикуване октомври 2011
бг издател няма
сходни книги Трудно ми е да посоча книга, която наистина да се доближава по сюжет. Най-близкото, което ми хрумва е филм:

И все пак, като атмосфера и идеи, бихте могли да откриете аналогии с, но предупреждавам – само аналогии, не търсете пълно сходство :

възрастова насоченост Според мен книгата спокойно може да се чете от 12 до 112 години. Има някои моменти на насилие и смърт, както и малко по-откровен език, та ако сте от притеснителните – нека бъдат 14+
други книги от автора
оценка
Advertisements
  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: