„Анклав“ от Ан Агирре – Рейзърленд #1

ДОБРЕ ДОШЛИ В АПОКАЛИПСИСА В света на Дюс (чифте, двойка в тесте карти за игра) хората печелят право на име, само ако оцелеят през първите си петнайсет години. До тогава, всяко безименно „келеме“ бива обучавано за една от трите групи – „Разплодители“, „Строители“ или „Ловци“, които се различават по бройката белези на ръцете си. Дюс иска да стане „ловджийка“ откакто се помни. Като ловджийка, призванието й е просто – да се осмели да излезе в опасните тунели, извън анклава и да набавя месо, за да изхранва останалите, докато избягва свирепите чудовища, известни като „Уродите“. Тя цял живот се готвила за тази цел и нищо не може да я спре, нито дори красивия, саможив „ловец“, наречен Фейд (избелял). Когато загадъчното момче става неин партньор, проблемите на Дюс едва са започнали. В подземията всяко отклонение от правилата се наказва бързо и строго, а Фейд не обича да следва заповеди. В началото тя го мисли за луд, но щом смъртта започва да дебне около убежището им и става ясно, че старейшините не винаги вземат правилните решения, Дюс започва да се чуди, дали пък Фейд не е прав. Партньорът й я обърква: тя не е срещала момче като него, така умел, когато я докосва нежно, колкото и когато използва ножовете си със зверски финес. Заедно с промените в мирогледа на Дюс, се измества и балансът в постоянната им битка за оцеляване. Безумните „уроди“, навремето смятани за опасни, единствено заради многочислеността им, започват да проявят хитрост и стратегическа мисъл, но старейшините отказват да се вслушат в предупрежденията. Въпреки надвисналата угроза, анклавът продължава да се доверява на статуквото и даването на неизбежни жертви. Независимо от усилията й, Дюс не успява да възпре вълната на мрака, която я понася надалеч от единствения й познат свят.

Ох, понякога си мисля, че трябва да ми плащат вредни за прочита на напоследък издаваните книги. Или поне да ми дават кисело мляко. Е, в една различна вселена, може би ми плащат за читателските ми словоизлияния, но не и тук и сега…

Откога не бях чела юношеска дистопия… Ха-ха! Казах ли ви вече, че дистопиите са новите вампири? Рийд енд уийп! Енд би афрейд, би вери афрейд!

Горното само показва в какво умопомрачение съм след изчитането на поредните „нови Игри на глада“. Това книжле ми се наби в очите, още когато прочетох „Игрите“. Но не се подлъгах, браво на мен! Но напоследък забелязах, че заглавието е влязло в оборот в нашенското интернет пространство и се обсъжда по разни форуми и блогове. Та, така и така бях готова на всякакви саможертви за верните ми читатели. А и реших, че след предишната книга, не може да стане по-зле…

Е, в интерес на истината, не стана по-зле. Но не беше и много по-добре. Най-малкото книгата се оказа в доста по-различен жанр, а може би оттам тръгнаха проблемите ми с нея…

„Отклонение“ от Вероника Рот – Отклонение #1

В дистопийния Чикаго на Биътрис Прайър, обществото е разделено на пет факции, всяка от които, отдадена на изграждането на определена добродетел – „Прямите“, „Самоотвержените“, „Дръзките“, „Дружелюбните“ и „Ерудитите“. На посечена дата, всяка година, всички шестнайсетгодишни трябва да изберат факцията, на която ще се посветят до края на живота си. За Биътрис, изборът е между това да остане със семейството си или да бъде себе си – не може да получи и двете. Затова тя прави избор, който изненадва всички, дори и самата нея. По време на жестоката надпревара по време на последвалата инициация, Биатрис избира името Трис и се бори да открие кои са истинските й приятели… и как точно романсът с понякога очарователното, а понякога вбесяващото я момче, се вписва в живота, който е избрала. Но Трис си има и тайна, която е скрила от всички, защото е предупредена, че тя я обрича на смърт. А когато открива, че назряващ конфликт заплашва устоите на привидно идеалното й общество, тя разбира, че тайната й, може да й помогне да спаси любимите си хора… или пък да я унищожи.

И като сме подкарали юношеските дистопии… Явно дистопиите са новите вампири сред тийн литературата. И всичко заради „Игрите на глада“. Но ако последните са страхотна трилогия, обмислена и написана с много старание и талант, то повечето от последвалите я поредици са меко казано слаби.

Моля, върнете ми вампирите! Не мога повече да понеса, всяка повярвала в себе си писателка да си въобразява, че ще създаде следващата Катнис. Кажете не на пишман-фантастките!!!

петък е…

заглавие: „Метеж / Insurgent“

автор: Вероника Рот / Veronica Roth

поредица: „Отклонение / Divergent“ #2

издател: Katerine Tegen Books

дата на издаване: очаква се през май 2012

„Гори ярко“ от Мариан де Пиер – Нощни създания #1

В света на неприлични тайни и смъртоносни удоволствия, се появява момиче, чиято невинност може да се окаже най-силното й качество. В Иксион музиката и купоните са единствената ни религия. Тъмнината е нашето убежище. Имаме малко правила, но те са непоклатими… Ретра не иска да заминава за Иксион, островът на вечната нощ, вечната младост, който никога не спи. Ретра е „Затворена“ – затворени съзнания, затворено общество. Тя не жадува за купони и наслади, приключения и свобода. Но преди две години, брат й Джоуел заминава за Иксион и Ретра е решена да го открие. Противопоставяйки се на силната болка от нейната „заповедническа превръзка“, за да избяга от единствения дом, който е имала, Ретра отплава на баржата, която ще я отведе при брат й. Когато не успява да открие Джоуел, Ретра се оказва дълбоко притеглена в упойващия свят на Иксион. „Ела при мен“ шепне гласът в съзнанието й. Кой са „Зрелите“, загадъчните пазители на Иксион? Какви са „Нощните създания“, които Ретра вижда в сенките? И какво се случва с онези, които стават прекалено стари за Иксион? Ретра ще открие, че Иксион крие наслади, но тайните му са смъртоносни. Дали приятелството и образуването на вечна връзка с един от „Зрелите“ ще са достатъчни, за да я спасят от мрака? Слушайте внимателно, прилепчета. Горете ярко, но не се отклонявайте от пътя. Помнете, когато живееш сред тъмнината, също така съжителстваш със създанията на мрака.

Има нещо странно в Австралия. И не, не визирам птицечовката. Има нещо странно в начина, по който ме докосват австралийските фантасти.

Първо, ако досега не сте научили, аз рядко чета фантастика, още по-рядко наистина харесвам тази, която все пак успея да прочета. Напоследък, покрай бума на юношеските дистопии, май прочетох повечко фантастика. Някои книги и автори наистина заобичах.

Трябва да спомена и че рядко обръщам чак толкова внимание на народността на автора. Трябва някъде специално да е упоменато или пък наистина да ме впечатли, за да си направя труда да потърся и запомня тази информация. Следователно е доста любопитно, че това се случи с авторката на въпросната книга, чието име по никакъв начин не ми звучи австралийско, и искрено се надявам да съм го транскрибирала правилно.

Та към въпросните австралийски фантасти, в скромния ми списък се мъдри авторът на най-любимото ми сред всичко досега прочетено – Джон Броснън с трилогията „Небесните господари“. Тази година в графата добавих и Скот Уестърфелд, който макар и всъщност да е американец, по една или друга причина, аз числя към жителите на този странен континент.

Изключително странно се получи, че още преди да потвърдя народността на Мариан де Пиер, и преди изобщо да бъда наведена на гореизложените мисли, книгата „Гори ярко“ ми напомни именно за горните автори и произведенията им. И ми хареса също толкова много…

„Летейки насляпо“ от Дебора Куук – Драконови дневници #1

Зоуи е Змеицата на всички Пир – единственият женски превръщач-дракон, притежаваща специални сили. Но Зоуи е в дъното на класацията, що се отнася до това да бъдеш Пир, а силите й са си били шута. Още по-зле, няма наръчник, който да я научи, а последната Змеица е мъртва… Всичко се променя, когато най-добрата приятелка на Зоуи е тормозена в училище и Зоуи отвръща на нападението. Преди да успее дори да мигне, вътрешният й дракон се е освободил, а тя е отстранена от училище и пътува към превръщачески тренировъчен лагер с момчетата, които познава откакто се помни. Но скоро, тя започва да се съмнява в способностите си – и дори в някои приятелства. Зоуи бързо осъзнава, че е трябвало да усъвършенства силите си за вчера – грози ги опасност, а лагерът е капан. Тайно общество – Маговете, иска да унищожи всички превръщачи и Пир са следващите в списъка, освен ако Зоуи и приятелите й не успеят да разрешат гатанката и да заработят заедно, за да спасят вида си…

Специално за Тери, ще ви пусна още едно по-кратко ревю. По-добре е от нищо все пак.

Та книжката я открих случайно, прочетох сравнение с „Ловците на демони“ и „Тъмните сили“, имам странен афинитет към драконите и… Останах разочарована.

„Беладона“ от Мишел Роуън – Беладона #1

Джилиън Конрад не вярва в съществуването на вампирите. Но току що се е превърнала в живо, дишащо оръжие срещу тях. Нападната от отчаян учен, тя е инжектирана със серум, който би трябвало да бъде смъртоносна отрова за вампирите. А когато ученият бива застрелян пред очите й, тайните му умират с него. Деклън Рейес е само наполовина вампир, но ги мрази с цялото си сърце. Той знае, че отровата във вените на Джилиън може най-сетне да унищожи царството на немъртвите. Освен това, серумът има неочакван страничен ефект, правейки кръвта й неустоима за всички вампири, включително Деклън, чиито кръвожадни наклонности тя разпалва. Подтикван от обета си да я защитава и от инстинкта да я желае, Деклън отвежда Джилиън в сенчестият си свят на кръв и битки. Но той скоро осъзнава, че нарастващата му нужда може би е друг тип жадуване…

Книгата не предразполага за кой знае какви анализи, затова ще бъда кратка. „Беладона“ (не ме питайте защо вместо куче грозде съм предпочела беладоната, пък и не съм ботаник) е типичен представител на свръхестествения романс. Нищо кой знае какво, но и оправдава очакванията към този леко сладникав жанр. Сюжетът си е като в „Блейд“, но без негри. С малко повече еротика. И романът се развива от гледна точка на мацката.

Като изключим напълно случайното й „заразяване“ със серума, тя не притежава никакви изключителни способности. От една страна това е плюс, откъм достоверността на книгата. От друга, е малко разочароващо за почитателите на кик-ас героините. Сори! Тук мацката се налага да я спасяват или пожалват заради големите й сини очи и апетитния аромат.

Авторката е успяла да събере доста в относително краткия обем на книгата, та ако харесвате този тип литература, няма да скучаете. Има малко екшън, малко обрати в сюжета, които дори не са прекалено предвидими. Романтиката и еротиката са в прилични количества без да преминават в чисто порно, и без излишни драми. Дори има някакви наченки на триъгълник.

Свръхестествения свят е прилично изграден, включително и с разни учени и правителствени организации. Честно, в сравнение с книгите на Том Кланси и компания, аз бих предпочела тази.

Краят е прилично отворен за продължение, но без да бъде дразнещ или да секне на най-интересното.

Изобщо, ако сте почитатели на лековатите свръхестествени романи или имате време за губене – книгата предлага точно това, което обещава. Нито повече, нито по-малко. Сами решете дали е по вашия вкус…

оригинално заглавие	Nightshade
автор	Мишел Роуън / Michelle Rowen
издател	Berkley Sensation
дата на публикуване	февруари 2011
бг издател	няма
поредица	Беладона / Nightshade
пореден номер	1
сходни книги	филмите за Блейд, но без негри и от гледната точка на мацката в беда
възрастова насоченост	16+
тип поредица	незавършена поредица
оценка

„Пробудена призори“ от Си Си Хънтър – Шадоу Фолс #2

Кайли Гейлън смяташе живота си за пълна каша, преди да замине за лагера „Шадоу Фолс“. Въпреки това, сега, когато вече е разбрала, че не е човек, проблемите й изобщо не са обикновени. Тя е решена да разкрие загадката на свръхестественото си потекло, но когато призрак започва да настоява, че някой, когото Кайли обича, ще загине, новоразвитото й шесто чувство й подсказва, че някой я дебне, а подивял вампир сее смърт наоколо, търсенето на отговори за Кайли се отлага. Сякаш животът й не е достатъчно усложнен, ами точно когато е на път да подари сърцето си на Дерек, той започва да се отдръпва. Когато Лукас се завръща, Кайли се чувства по-раздвоена от всякога. Уикендът с майка й би трябвало да е точно почивката, от която се нуждае, но се оказва точката й на пречупване. Разкриването на потеклото й вероятно ще е без значение, ако тя не оцелее.

Леле, мамо!!! Откъде да започна? Ще пробвам по-отдалеч. Когато бях още малък и невръстен блогър и исках като порасна да приличам на…

Обзор на годината

Изтече една година откакто започнах да пиша този блог и да споделям впечатленията си за прочетеното, а и не само. Прочетох доста, точните бройки можете да видите на съответните страници на блога. За съжаление, не успях да ви опиша всичко. Донякъде от мързел, донякъде поради факта, че се занимавах с какво ли още не – превеждах, губех си времето с форуми, рисувах…

Когато започнах да пиша този читателски дневник нямах никаква идея колко всъщност време отнема ревюто на една книга, как точно се пише такова, дали мога и дали трябва. Всичко започна по-скоро като експеримент, с цел проверка на точната бройка книги, които прочитам през годината. После реших да добавя и страницата с поредиците, които следя. Най-вече за лично мое удобство, но все си мисля, че би могла да бъде полезна и за вас. С течение на времето все повече усложнявах ревютата си с разни линкове, правилни корици, лично преведени откъси и прочее информация. Не знам доколко се възползвате от нея, но от личния си опит в търсенето на книги за прочит, съм открила, че линковете много помагат, а е по-лесно да не се ровиш сам.

Нямам идея колко хора в действителност ми четат глупостите. Малко от вас се обаждат и оставят коментари. А аз много се радвам на коментарите. Дано през следващата година получавам повече такива, защото иначе оставам с впечатлението, че си говоря сама 🙂

Продължавам да се опитвам да разнообразявам блога, да добавям нови рубрики, уиджети, страници… Бих се радвала, ако споделите какво ви харесва, какво ви липсва, всякакви мнения и препоръки (и виртуални почерпки) можете да добавите тук като коментар или пък на други места сред страниците и постовете.

Да се върна на темата: През годината четох най-вече ърбън фентъзи, свръхестествени романси, доста юношеска литература, малко фантастика, най-вече под формата на дистопии, и не на последно място – еротика и порно (да си сложа тага за повече хитове). Повечето прочетено бе на английски, защото българските издатели доста ме разочароваха с избора на издания, с некачествени преводи, липса на редакция и т.н… Сдобих се с Киндъл, който просто прероди пристрастения читател в мен и доста подпомогна бройката на прочетеното. Огромна част от книгите, които прочетох бяха част от поредици. Явно това е последната тенденция в литературата – да се издават н-логии и отворени поредици, най-вече с чисто комерсиална цел.

За съжаление, през годината не прочетох почти нищо от български автори. Единственият представител на родните писатели бе Евгени Черепов. Но макар и сам, държа да отбележа, че разказите му наистина си заслужаваха и искрено се надявам той да продължи да пише и издателите да оценят таланта му.

Не смятам да ви занимавам с разни точни бройки и проценти. И все пак ми се иска да отбележа някои върхове и спадове сред прочетените книги. Пък и макар и чисто виртуална, такава равносметка си иска патос (и водещи – аз бих избрала проф. Вучков и проф. Вучков; балет – с оглед на жанровата тематика, нека да е Максимус; знайни и незнайни бг музикални звезди – какво е подобно събитие без Веско Маринов, Остава и Преслава?!). Поради липсата на изброеното в скобите, ще се наложи да се задоволите с елементарен HTML…

„Изоставена: Дъщерята на ловеца на демони“ от Жана Оливър – откъс

„Изоставена: Дъщерята на ловеца на демони”
Жана Оливър

– ЕДНО –

2018 г.

Атланта, Джорджия

 

Райли Блекторн извъртя очи.

–        Библиотеки и демони – измърмори тя. – Какво точно ги привлича?

Дочувайки гласа й гадината изсъска от скривалището си на върха на рафта с книги. После показа среден пръст на Райли.

Библиотекарката зацъка с език за неприличното му държание:

–        Това прави, откакто го открихме.

Намираха се на втория етаж на юридическата библиотека към университета, заобиколени от книги и прилежни студенти. Е, били са прилежни до появяването на Райли, а сега повечето от тях следяха всяка нейна стъпка. Баща й го наричаше „лов пред публика”. Това я накара болезнено да осъзнае, че работното й облекло – дънково яке, дънки и бледосиня тениска – изглеждаха като от Третия свят, в сравнение със сериозния моряшкосин костюм на библиотекарката.

„Крайърс Крос“ от Лиса Макман

Общността в „Крайърс Крос“, Монтана (население 212 души) е потресена, когато ученичката от гимназията Тифани изчезва безследно. Вече разклатена от компулсивното си разстройство, 16-годишната Кендъл се побърква, когато вижда празния чин на Тифани в училището им с една класна стая, но някак животът продължава… докато гаджето на Кендъл – Нико също не изчезва, също без следа. Вече градът е в паника. Оставена сама с депресията си и с компулсивното й разстройство в пик, Кендъл забелязва нещо, което свързва Нико и Тифани: и двамата са седели на един и същи чин. Макар да осъзнава, че е лудост, Кендъл усеща, че е привлечена към чина, сънувайки Нико и чудейки се, дали и тя също ще изчезне… и дали това би било толкова лошо. Тогава започва да получава бележки по чина от някой, който може да бъде единствено Нико. Възможно ли е той да е жив някъде? Къде е? И как Кендъл може да му помогне? Единственият човек, който й вярва е Хасиян, новото момче, което я дразни… и привлича. Докато Кендъл и Хасиян се сближават, Кендъл задълбава в мистериозното изчезване на Нико, само за да попадне на грозна – и смъртоносна – местна история. Кендъл е на път да открие точно колко далеч са готови да стигнат жителите на градчета, за да опазят тайните си заровени дълбоко.

Това е една от книгите, за които просто не знам какво да ви разкажа. От една страна, сюжетът малко или много е събран в анотацията. С малки преувеличения. От друга – нямам големи адмирации към творчеството на авторката от досега прочетеното. И тази книжка не е кой знае какво. Но пък не е и чак за изхвърляне и съм убедена, че би намерила своите читатели. Като цяло, най-трудно пиша за такива посредствени книги. Нито мога да ги възхвалявам, нито да ги оплювам качествено. И накрая ще се получи и посредствено ревю. И все пак, трябва да опитам, защото такава е целта на този блог.