Начало > книги, на английски, прочетено > „Кървава роза“ от Андреа Кремер – Найтшейд #3

„Кървава роза“ от Андреа Кремер – Найтшейд #3


"Bloodrose" by Andrea Cremer

Върховната саможертва.

Кала никога не се е плашила от войната. Но сега, когато настъпва време за последната битка, се налага не просто да воюва. Трябва да спаси Рен, дори и с риск да разгневи Шей. Трябва да опази Ансел, макар да е обявен за предател. Трябва да се докаже като алфа на глутницата, да се изправи пред незнайни ужаси и да отърве завинаги света от магията на Пазителите. И накрая трябва да реши какво ще прави след края на войната. Ако, разбира се, Кала оцелее.

Е, дойде краят и на тази поредица. Макар да бях разочарована от втората книга, все пак реших да дочета трилогията. Не знам какво да ви кажа, хубавото бе, че след предишната част очакванията ми бяха доста ниски. И все пак останах разочарована. Най-вече, защото първата книга бе наистина приятно четиво. В крайна сметка, обаче, цялата трилогия се оказа доста голяма боза, клиширана, недомислена, комерсиална и не си заслужаваше. Споделям ви заключенията си още от сега, за да ви спестя мъките от четенето на цяло ревю (и изобщо романите от серията). Ако все пак и вие като мен сте литературни мазохисти, или пък сте заклети фенове на творчеството на г-жа Кремер – моля, четете надолу обосновката за ниското ми мнение…

Може би трябва да започна с добрите новини: опасенията ми, че авторката ще проточи трилогията до n-логия не се оправдаха. Историята на Кала, Шей, Рен и войната срещу Пазителите наистина приключва с тази книга. Романът завърши доста окончателно и като сюжет и като развитие на героите, та поне аз не очаквам да има продължение по темата. Но пък на сайта на авторката са обявени още две книги от поредицата – едната май ще е някаква предистория, но за другата нямам никаква информация. Искрено се надявам Андреа Кремер да не повдига мощите на и без това умрелия си сюжет, а да се съсредоточи върху обявените си чисто нови книги. Дано тях да не ги опропасти по същия начин, а да напише нещо сравнимо с „Найтшейд“, а защо не и по-добро.

Другото хубаво в книгата е, че най-сетне отново затърсихме Кръста на елементите и героите (и авторката) се съсредоточиха върху основната си цел – войната срещу пазителите. В сравнение с предишния роман, тук има повечко екшън и приключения и в крайна сметка книгата отново тръгна да се развива в епичната насока, зададена от първата книга. За съжаление това търсене на реликвите е доста клиширано, наивно и безинтересно написано. Не че още при споменаването на четирите основни елемента очаквах кой знае каква оригиналност, но все пак…

Набавянето на 3-те следващи части от оръжията на Шей е почти напълно еднотипно. Ако вместо роман имахме сценарий на компютърна игра, то би наподобявала – иди еди къде си, убий гарда, вземи артефакта. Авторката се е опитала да вкара някви по-живописни описания на пътешествията на задругата ни по света, но за съжаления постановките й са пълни клишета, а художествените описания на природните красоти са леко в разрез с, от една страна екшън частта, от друга с безумните размисли и страсти на главната героиня.

На всичкото отгоре отново се наблюдаваше пълната липса на елементарна логика и познания за каквито и да било военни действия у писателката. На фона на скорошния ми досег с „Играта на Ендър“, „Кървава роза“ беше пародия. Нашите уж тренирани и обучени войни отново и отново се впускаха в начинанията си без почти никаква предварителна подготовка и стратегия. Действието на целия роман се развива в няколко дни, а героите препускат през приключенията. Но вместо да обсъждат поне от малко какво се канят да направят, да се координират и поне да се запознаят един с друг, за да могат ефективно да водят битки, то съвещанията или напълно липсват, или биват прекарвани в разговори относно любовния живот на Кала.

Отделно писателката няма дарба за писане на екшън. Слава богу, този път ни беше спестила описанията и наименованията на 101 никомунеизвестни оръжия. Вместо това просто използваше старият писателски метод „deus ex machina“, надари Шей с митични, появили се от нищото умения във фехтовката и следваше една и съща схема. За съжаление повествованието й бе затлачено от описанията на чувствата и тревогите на Кала, ненужни отклонения и плоски и детински смешки.

И като казах детински: за пореден път се възмутих как тийнейджърите в книгата (и не само) за да звучат по-модерно и по… хм… тийн са докарани до степен на имбецили. Е, хайде стига!!! Или си човек познаващ младежта и можеш да пишеш спокойно диалозите на героите си съобразно с възрастта и интересите им или просто не го правиш. Винаги можеш да пишеш книги за възрастни с възрастни герои. Или ако чак толкова искаш да хванеш комерсиалната вълна в детско-юношеската литература: ами направи си проучванията! Всичко останало е просто жалко и неестествено.

Разбира се, обмислям и дали в действителност съвременните младежи не са все пак затъпели. Но дори и така да е, макар да се съмнявам, че може да е чак дотам тежко положението.  Крайно време е авторите да схванат, че книгите в този жанр не са само лесен източник на пари и слава, а са и един вид учебници за аудиторията. Както внимателно се подбира диетата спрямо възрастта, така е важно да се избират и книгите, защото те са храна за ума, за съзнанието и душите на децата ни. Ако не искаме един ден наистина да се събудим сред малоумници, може би е добре да се създават герои, които да дават някакъв пример. Да бъдат малко по-умни, по-сериозни, да имат по-смислени мечти…

Преди време се отчайвахме, че децата не четат. Е, като гледам литературния пазар, явно децата четат, при това много. Иначе доста недотам талантливи писатели и безхаберните им екипи щяха отдавна да са осъзнали, че не всичко, което излиза под клавиатурите им се нарича литература. Затова е важно много внимателно да се подбира какво се предлага за четене на тези деца.

Но да се върна към книгата. А в нея се наблюдаваше липса на консистентност: и при действията на героите, които редовно сменяха решенията си, и в самият сюжет. В началото на романа ни даваха едни доводи за дадено събитие, а после напълно забравяха за тях. Героинята, колкото и да е млада, колкото и да се намира в любовен триъгълник се въртеше като ветропоказател, само параграфи след като уж е взела „важното“ решение. Накрая се стигна дори до явни грешки в последователността на действията, което вече показва много ниско качество на редакцията. Силно подозирам, че книгата е била претупана, за да се появи навреме на пазара. Освен това визирайки сюжета на цялата трилогия, подозирам и че след първата книга, авторката е имала само бегли идеи как да продължи с историята си. Реално няма храна за цели три книги и така се получава втората, която за мен беше по-скоро силно раздута интерлюдия, към настоящата книга. Е, и тук си личи, че явно не е съвсем добре обмислена, да не говорим за написването й.

Ако трябва да ви опиша на какво ми заприлича в един момент сюжета и развитието: ами на кифла с много пари и никакъв вкус в мола. Пълен кич! От всичко има, всякакви идеи, обрати, които обаче вместо да правят романа интересен, съсипват и малкото наистина добри хрумвания в него. От една страна, разбирам авторката. Човек като дълго време пише за даден свят и какво ли не му минава през главата. Но добрият писател трябва да се саморедактира и да помисли преди да наблъска всичко в книгата си. И при положение, че той не съумее да озапти фантазията си, то редакторът му задължително трябва да го направи.

В случая май всички са пасували и така в книгата се лутах насам-натам. Имаше много моменти, с прилично напрежение, съспенс, драма. Но те биваха съвсем скоро съсипвани от поредната смяна на настроението на писателката, само за да започне да гради напрежението от начало. С толкова много скокове, в крайна сметка читателят, поне моя милост, не успява да усети тръпката от историята. Прекалено многото идеи, често в пълен конфликт една с друга напълно съсипаха за мен романът, който въпреки недостатъците си, можеше да бъде приемливо, непретенциозно епично фентъзи.

Трябва да обърна внимание и на романтичната нишка. Този път, може би за добро, любовният триъгълник беше в пълна сила, поради присъствието и на двамата кандидати за сърцето на Кала. Но както горе посочих, напрежението във връзката им така и не получи реална кулминация. Освен няколко що-годе прилични момента, и тук останах с впечатлението, че Андреа Кремер не е знаела какво да прави с тази сложна връзка, която изгради в първа книга.

Е, не искам да ви разкривам развръзката на любовната дилема на героинята, но тя все пак съществува. Макар и авторката „хитро“ да се е измъкнала от същинския избор, в крайна сметка, Кала получи по един или друг начин решение на терзанията си и откри партньора си. За съжаление, в чисто емоционално отношениние, романът не ме убеди в силата на чувствата на героинята и в действителността на избора й.

Май доста пооплюх книжката. Може би не заслужава да бъда чак дотам критична, все пак съм чела доста по-големи бози. Но най-много ме е яд, че началото на трилогията бе така добро. Харесах Кала Тор. Хареса ми как е поставена в ситуацията да трябва да избира между утвърдения си живот, порядките и хората, с които е израстнала. Как трябваше да загърби всичко в досегашния си свят и да се впусне в неизвестното. Харесах как търсеше себе си. Защото поредицата не е само епично приключение, нито е просто тийнейджърски любовен триъгълник. Той е разказ за преследването на мечтите, за търсенето на себеутвърждаване, за борбата да бъдеш себе си и да следваш собствения си път. А тази тема е напълно реална и съвременна. За съжаление, тя остана далеч назад в „Нощна сянка“, а момичето, не откри нито мястото си в живота, нито себе си. Именно затова съм толкова разочарована от завършека на поредицата.

Подозирам, че има още какво да добавя. Например странните описания на вълците и поведението им. През по-голяма част от книгата наподобяваха повече големи кучета и дори и с беглите ми познания от книги и телевизия – нямаха нищо общо с реалните вълчи глутници. Не съм доволна и от епилога на книгата, силно ми намирисва на спинофи, а не им е мястото в завършека на поредицата. И изобщо… Няма смисъл!

Както ви написах и в предишното си ревю за поредицата – по-добре не купувайте. Освен, ако не сте наистина големи фенове, или пък държите да имате пълна колекция. По-добре вземете назаем или от библиотека книгата, а после преценете, дали наистина бихте дали парите си. А най-добре си купете някоя друга стойностна и добре написана книга. Тази не си заслужава.

П.П. Човек като пише ревюта по нощите и почва да забравя. Не си казах мнението за корицата, а задължително трябва да я спомена. Нямам идея защо е такава, защо Кала изглежда като зомби, защо няма Кръста на елементите в заглавието… Не, не ми харесва!!!

оригинално заглавие Bloodrose
автор Андреа Кремер / Andrea Cremer
издател Philomel
дата на публикуване януари 2012
бг издател Поредицата се издава от издателство ИБИС, но към момента още няма никакви новини за издаването на тази книга
поредица Найтшейд – Нощна сянка / Nightshade
пореден номер 3 – последна
сходни книги
възрастова насоченост Би трябвало да е 14+, но според мен книгата е доста наивна и подходяща като сюжет по-скоро за по-млада аудитория.
тип поредица към момента е завършена трилогия, но според сайта на авторката се очакват още книги от поредицата
оценка
Advertisements
  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: