„Крайърс Крос“ от Лиса Макман

Общността в „Крайърс Крос“, Монтана (население 212 души) е потресена, когато ученичката от гимназията Тифани изчезва безследно. Вече разклатена от компулсивното си разстройство, 16-годишната Кендъл се побърква, когато вижда празния чин на Тифани в училището им с една класна стая, но някак животът продължава… докато гаджето на Кендъл – Нико също не изчезва, също без следа. Вече градът е в паника. Оставена сама с депресията си и с компулсивното й разстройство в пик, Кендъл забелязва нещо, което свързва Нико и Тифани: и двамата са седели на един и същи чин. Макар да осъзнава, че е лудост, Кендъл усеща, че е привлечена към чина, сънувайки Нико и чудейки се, дали и тя също ще изчезне… и дали това би било толкова лошо. Тогава започва да получава бележки по чина от някой, който може да бъде единствено Нико. Възможно ли е той да е жив някъде? Къде е? И как Кендъл може да му помогне? Единственият човек, който й вярва е Хасиян, новото момче, което я дразни… и привлича. Докато Кендъл и Хасиян се сближават, Кендъл задълбава в мистериозното изчезване на Нико, само за да попадне на грозна – и смъртоносна – местна история. Кендъл е на път да открие точно колко далеч са готови да стигнат жителите на градчета, за да опазят тайните си заровени дълбоко.

Това е една от книгите, за които просто не знам какво да ви разкажа. От една страна, сюжетът малко или много е събран в анотацията. С малки преувеличения. От друга – нямам големи адмирации към творчеството на авторката от досега прочетеното. И тази книжка не е кой знае какво. Но пък не е и чак за изхвърляне и съм убедена, че би намерила своите читатели. Като цяло, най-трудно пиша за такива посредствени книги. Нито мога да ги възхвалявам, нито да ги оплювам качествено. И накрая ще се получи и посредствено ревю. И все пак, трябва да опитам, защото такава е целта на този блог.

Ако трябва да определя жанрово „Крайърс Крос“, то най-точното попадение е юношески хорър. Докато четох романа, неизбежно правех аналогии с творчеството на Стивън Кинг. Отново имаме малко градче, на майната си; затворена общност, която задължително крие някакви тайни; тийнейджърка, която е различна от връстниците си; неизвестно и свръхестествено зло…

Е, за съжаление, Лиса Макман няма нито таланта, нито опита на майстора на ужаса. Историята й, макар и да притежава потенциал като идея, за съжаление няма необходимата плътност. Останах с убеждението, че авторката е имала прилична идея, но само толкова. И вместо да поработи върху хорър частта на сюжета и да изгради по-стабилен съспенс, а защо не и по-същински ужас, тя решава да попълни дупките с така модерния тийн романс.

Големите тайни на градчето, в крайна сметка съществуват, но са толкова тайни, че ги знаят само 2-ма души, при това без особено участие в романа. Липсва онова типично стивънкинговско задълбаване в затворената общност на малкия град, ровенето в мръсното бельо, сплетните и различните малки и по-големи конфликти.

И все пак живота в този „девети картофен пояс“ е пресъздаден не зле. Работата на полетата с картофи, липсата на забавления и алтернатива пред децата, футболния отбор, който няма достатъчно играчи… От тази гледна точка, Лиса Макман успява да вкара поне малко оригиналност в типичния тийн роман, и да пресъздаде атмосферата на обреченост на градчето.

Другата важна част от книгата е заболяването на главната героиня. Откъм встъпителните думи на авторката, останах с впечатление, че една от основните цели на този роман е да запознае читателите с обсесивно-компулсивните разстройства. На теория, целта буди адмирации. Но на практика, поне за мен книгата не успя да достигне целите си.

Още от самото начало ни заливат с маниите на Кендъл. Научаваме аз проблемната й психика и всички дребни нейни обсесии, още преди да научим какъв цвят е косата й, какво харесва и какви са мечтите й. Този подход на „набиване“ върху заболяването, за съжаление, оставя дълбок отпечатък върху каквито и да било впечатления, които читателят може да придобие от по-нататъчното развитие на книгата. Още първите параграфи за мен Кендъл бе инвалидизирана, а все си мисля, че не това е целта на подобна книга. Идеята бе добра, но безкрайно зле реализирана, и съсипа иначе благородната цел на подобен роман.

Книгата притежава и честосрещания проблем на доста от последните юношески романи, които чета. Проблеми с възрастта на героите. От диалозите и действията, оставам с впечатлението за по-малки деца, а сюжета ме бута към тийнейджъри на прага на зрелостта. Цялата романтична драма можеше да бъде пропусната, или поне съкратена или преработена за по-млада възраст. Тогава евентуално романът щеше да придобие достатъчно достоверност и да получи малко по-точно своята аудитория. Защото за мен това е хорър за деца. При това не лош. Но комерсиализмът си е казал думата и са ни набутали ненужни тийнейджърски страсти. Които за съжаление отново запращат „Крайърс Крос“ в зона „Посредственост“.

Трябва да похваля темата за футбола. Макар авторката определено да й липсва познание за този спорт и спецификата му, харесах присъствието на спорта в книгата и влиянието му върху героите и отношенията им, дори и върху заболяването на Кендъл. Отново, ако визирахме по-млада аудитория, то тази тематика би била похвална, поучителна и напълно на мястото си.

Ако има нещо, което все пак да ме накара да дам 3, вместо 2 сърчица на книгата, то това са малките интерлюдии. Честно казано, те наистина ми докараха тръпки на ужас и успяха да създадат необходимото хорър усещане. Тези мънички бисерчета спасиха романа от пълното му комерсиализиране и плоскост. Визирайки и другата книга на Лиса Макман, която съм чела, „Събуждане“, мога да препоръчам на авторката да наблегне на този ужас. При всички случаи, й се удава много по-добре от опитите за екшън или тийн драми.

И като завършек, все пак препоръчвам книгата на по-младата аудитория. На децата, за които Стивън Кинг е прекалено тежък, но не са фенове на „Здрач“. Романът не най-лошият начин да се запознаете с тръпките на хорър жанра, без да бъдете напълно потресени или отвратени. За всички останали – по-добре изберете друго четиво, тази книга би ви се сторила наивна и посредствена.

оригинално заглавие	Cryer’s Cross
автор	Лиса Макман / Lisa McMann
издател	Simon Pulse
дата на публикуване	февруари 2011
бг издател	няма
сходни книги	Не мога да се сетя за подобна книга. На мен силно ми наподоби книгите на Стивън Кинг, разбира се на доста по-ниско ниво.
възрастова насоченост	Според мен книгата е хорър за по-млада аудитория (12-13), макар и главните герои да са по-големи.
тип поредица	самостоятелен роман
оценка