Начало > любителски превод, откъс > „Изоставена: Дъщерята на ловеца на демони“ от Жана Оливър – откъс

„Изоставена: Дъщерята на ловеца на демони“ от Жана Оливър – откъс


"Forsaken: The Demon Trapper's Daughter" by Jana Oliver

„Изоставена: Дъщерята на ловеца на демони”
Жана Оливър

– ЕДНО –

2018 г.

Атланта, Джорджия

 

Райли Блекторн извъртя очи.

–        Библиотеки и демони – измърмори тя. – Какво точно ги привлича?

Дочувайки гласа й гадината изсъска от скривалището си на върха на рафта с книги. После показа среден пръст на Райли.

Библиотекарката зацъка с език за неприличното му държание:

–        Това прави, откакто го открихме.

Намираха се на втория етаж на юридическата библиотека към университета, заобиколени от книги и прилежни студенти. Е, били са прилежни до появяването на Райли, а сега повечето от тях следяха всяка нейна стъпка. Баща й го наричаше „лов пред публика”. Това я накара болезнено да осъзнае, че работното й облекло – дънково яке, дънки и бледосиня тениска – изглеждаха като от Третия свят, в сравнение със сериозния моряшкосин костюм на библиотекарката.

Жената размахваше ламиниран лист – библиотекарите си падаха да каталогизират нещата, дори и изчадията на Ада. Тя огледа демона и се консултира с листа си:

–        Висок около осем сантиметра, с кожа с цвят на прегоряла мока и островърхи уши. Определено е Библиогадина. Понякога ги бъркам с Клептогадините. Имали сме и от двата вида.

Райли кимна в разбиране:

–        Библиотата си падат по книги. Вместо да крадат разни неща, те обичат да ги опикават. Това е голямата разлика.

Сякаш по сигнал, адска твар, за която идеше реч, изпълнително запрати към тях арка от фосфоресциращозелена урина. За щастие, демони с подобни размери бяха и съразмерно надарени, което им даваше ограничен обхват, но те се предпазливо отстъпиха една крачка назад.

Разнесе се воня на стари спортни обувки.

–        Говори се, че е чудодейно при акне – пошегува се Райли докато махаше с ръка, за да разсее миризмата.

Библиотекарката се ухили:

–        За това, значи, лицето ви е толкова чисто.

Обикновено клиентите мрънкаха, колко млада е Райли и дали е наистина квалифицирана за длъжността, дори и след като им покажеше свидетелството си на обучаващ се ловец на демони. Беше се надявала това да приключи, след като навърши седемнайсет, но нямаше късмет. Поне библиотекарката я взимаше насериозно.

–        От колко време е тук? – попита Райли.

–        Не много. Веднага ви повиках, така че не е причинил някакви сериозни поражения – докладва библиотекарката. – Преди баща ви ни чистеше от тях. Радвам се да видя, че следвате пътя му.

Да, бе. Сякаш някой би могъл да повтори пътя на Пол Блекторн.

Райли прибра зад ухото си непослушен кичур тъмнокафява коса. Той веднага се изплъзна отново. Разкопча шнолата си, нави отново дългата си коса и я защипа, така че малкият демон да не може да я оплете на възли. Освен това й трябваше време, за да помисли.

Не беше като да е пълен заек. И преди беше ловила Библиогадини, просто не в юридическата библиотека на университета, пълна с преподаватели и студенти, включително и няколко наистина готини пичове. Един от тях я погледна и тя съжали, че е облечена като за работа, а не за да прави впечатление. Нервно заувива презрамката на дънковата си чанта. Очите й плъзнаха към близката затворена врата. „Хранилище за редки издания”. Вътре някой демон би могъл да нанесе сериозни щети.

–        Разбирате притесненията ни – прошепна библиотекарката.

–        Определено.

Библиогадините мразеха книгите. Доставяше им неописуема радост, да вилнеят сред рафтовете – да пикаят, раздират и късат. Да успее да направи на купчина боклук цялата стая пълна с безценни книги и ръкописи, би било най-голямата мечта на всеки демон. Дори би им донесло повишение, ако в Ада имаха такива неща.

Увереността е най-важното нещо. Поне баща й все това й повтаряше. Действаше много по-добре, когато той беше до нея.

–        Ще го махна от тук, няма проблем – каза тя.

Обсипа я нова лавина от псувни. Пронизителният глас на демона наподобяваше мишка, бавно премазвана от наковалня. От него винаги я заболяваха ушите.

Игнорирайки гадината, Райли прокашля внезапно пресъхналото си гърло и се впусна да изрежда евентуалните последици от действията си. Беше стандартна процедура при лов на демони. Започна с обичайните предупредителни клаузи, изисквани преди екстрадиране на поданик на Ада от публично място, включително клаузите за непредвидими структурни разрушения и заплахата от демонично обсебване.

Библиотекарката, за разлика от повечето клиенти, слушаше внимателно.

–        Това с демоничното обсебване наистина ли се случва? – попита тя, ококорвайки се.

–        О, не, не и с дребните. С по-големите демони – мдам. – Това бе една от причините, Райли да предпочита да лови дребосъците. Те можеха да драскат, хапят и да те препикават, но не можеха да изсмучат душата ти и да я ползват като хокейна шайба вовеки веков.

Ако всички демони бяха като тези, нямаше да бъде голям проблем. Но не бяха. Гилдията на ловците на демони класифицираше адските изчадия в зависимост от хитростта и смъртоносността им. Този демон бе от първоразреден: гаден, но не истински опасен. Имаше треторазредни: хищни машини за изяждане, със страховити нокти и зъби. А на върха бяха петоразредните – Геогадините, които можеха да създават щури бури насред моловете и да предизвикат земетресения с едно махване на ръката си. И това, без да броим Архидемоните, които можеха да накарат и най-лошите ви кошмари, да бледнеят.

Райли насочи мислите си към текущата си задача. Най-добрият начин да ги обезвредиш беше да им четеш. Колкото по-стара и мудна бе прозата, толкова по-добре. Романсите само ги раздразваха, така че бе най-добре да избереш нещо наистина скучно. Тя бръкна в чантата си и извади върховното си оръжие – „Моби Дик”. Книгата се разтвори на омазана със зелено страница.

Библиотекарката надникна в текста:

–        Мелвил?

–        Аха. Татко предпочита Дикенс или Чосър. Аз съм за Хърман Мелвил. По литература той беше ба… бая скучен за мен. Всеки път ме приспиваше. – Тя посочи нагоре към демона – И на него ще му подейства така.

–        Желание ще ти изпълним, дъще на Блекторн! – демонът започна да се подмазва докато се оглеждаше наоколо, търсейки къде да се скрие.

Райли знаеше как става: ако приемеше услугата, щеше да е задължена да освободи демона. Да приемаш услуги от гадините беше яко против правилата. Като с чипса е – не можеш да си вземеш само едно парченце, а накрая се озоваваш пред Адските двери, опитвайки се да обясниш защо душата ти носи огромна дамга с надпис „Собственост на Луцифер”.

–        Не става – измърмори Райли. След като прочисти гърло, започна да чете – „Наричайте ме Ишмаел” – От рафтовете над нея се дочу звучно изпъшкване. – „Преди няколко години – няма значение точно колко – останал почти без пари, с нищо, което да ме влече на брега, реших да поплавам и да разгледам водната част от света.”

Тя продължи с изтезанието, мъчейки се да не се изкиска. Дочу се още едно изпъшкване, после яден вик. Към момента демонът щеше вече да скубе косите си, ако имаше такива.

–        „Така гоня жлъчта си, регулирам настроенията си. Щом се усетя, че започвам да стискам устни, щом в душата ми настане влажен, дъждовен ноември…”.

Дочу се ясно тупване, когато гадината се строполи като мъртва върху металната етажерка.

–        Точка за ловеца! – изграчи Райли. С бърз поглед към сладура на близката маса, Райли пусна книгата и извади от чантата си чашка. На нея имаше картинка на танцуващо мече.

–        Това да не е бебешка чашка? – попита библиотекарката.

–        Мдам. Те са страхотни за тази цел. Дупчиците на капачето позволяват на демоните да дишат и им е много трудно да отвият капачката. – Тя се ухили. – И най-вече – те ги ненавиждат.

Райли се надигна на пръсти и вдигна демона за ноктестия му крак, наблюдавайки го внимателно. Понякога те само се правеха на заспали, за да се изплъзнат.

Този беше в безсъзнание.

–        Браво! Ще ида да ти разпиша документите – каза библиотекарката и се запъти към бюрото си.

Райли си позволи самодоволно да се ухили. Беше се получило доста добре. Баща й щеше наистина да се гордее с нея. Докато преместваше демона над чашката, дочу смях, нисък и страховит. Само след секунда, повей я блъсна в лицето, карайки я да премигне. Листовете по масите се разшумоляха. Припомняйки си съвета на баща си, Райли не отклони вниманието си от демона. Той скоро щеше да се съвземе, а когато го направеха, Библиотата изпадаха в амок. Докато го пъхаше в контейнера, демонът започна да помръдва.

–        О, не, няма да стане – каза тя.

Повеят се засили. Хартията вече не само шумолеше, а беше издухана и се въртеше из стаята, като правоъгълни бели паднали листа.

–        Хей, какво става – запротестира един от студентите.

Прозвуча странен звук от движение. Райли хвърли бърз поглед нагоре и се загледа как книгите започнаха една по една да се измъкват от рафтовете. Те увисваха във въздуха, като хеликоптери, после политаха под остри траектории. Една профуча точно над главата на студент и той удари брадичката си в масата, за да избегне удара.

Повеят се засили, вихрейки се сред купчините книги като нощен вятър в гората. Дочуха се викове и приглушеният звук от тичащи по килим крака, докато студентите се забързаха към изходите.

Библиото се разшава, ръсейки псувни, махайки ръце във всички посоки. Точно когато Райли започна да рецитира пасажът на Мелвил, който бе научила наизуст, се изви противопожарната аларма, заглушавайки думите й. В рамото й се удари тежка книга, запращайки я към рафтовете. Замаяна, тя разтърси глава, за да я проясни. Чашката и капачката й бяха на пода в краката й. От демона нямаше и следа.

–        Не! Не прави така!

Обзета от паника, тя го затърси. Сред вихрушката от книги, хартия и летящи тетрадки, тя най-сетне откри гадината да си проправя път към затворена врата, онази, водеща към стаята с редки издания. Навеждайки се, за да избегне полета на няколко справочника, спуснали се към нея като ято разярени чайки, Райли грабна пластмасовата чашка и я набута в джоба на якето си.

Трябваше да хване гадината в контейнера.

За неин ужас, вратата на стаята с редки издания се отвори и объркан студен надникна към мелето навън. Сякаш осъзнавайки, че нищо не стои на пътя му, демонът набра допълнителна скорост. Той скочи върху стол, наскоро освободен от ужасения си собственик, после върху масата със справочниците. Топуркайки с малките си крачета, той се хвърли от бюрото, превъртя се и се насочи за финалния спринт към отворената врата, малък играч на американски футбол, устремен за тъчдаун.

Райли прегази всеки по пътя си, с очи приковани към малката фигура, тичайки по пода. Докато прескачаше бюрото със справочниците, нещо я блъсна в гърба, изкарвайки я от баланс. Тя се свлече сред море от моливи, хартия и телени контейнери.

Дочу се звук от разпаряне: дънките й бяха дали жертва за общото дело.

Пълзейки на четири крака, тя се гмурна напред, протягайки се доколкото можеха да достигнат ръцете й. Пръстите на дясната й ръка сграбчиха гадината през кръста и тя го издърпа към себе си. Той закрещя, загърчи се и я опика, но тя не отхлаби хватката си. Райли измъкна чашката от джоба си и натика вътре демона. Забила длан върху отвора, тя лежеше по гръб, загледана в тавана. Около нея присветваха лампи и ревеше алармата. Дишаше тежко и я болеше главата. И двете й колена пареха, където ги бе ожулила.

Алармата внезапно спря и тя въздъхна с облекчение. Отново се дочу страховит смях. Тя се огледа за източника му, но не успя да го открие. Откъм масивните рафтове в дясно се чу ниско ръмжене. Инстинктивно, Райли се претърколи в противоположната посока и продължи да се търкаля, докато не се блъсна в крака на някаква маса. Със пронизителния звук на изстрадал метал, целият библиотечен рафт се срина в идеална арка и засипа пода, където само преди секунди бе лежала тя, предизвиквайки вълна от книги, страници и скъсани корици. Внезапно всички разрушени предмети в стаята започнаха да се слягат, сякаш някой бе изключил гигантски вентилатор.

Остра болка в дланта й я накара да подскочи право нагоре, удряйки главата в масата.

–        Проклятие! – изпсува тя, мръщейки се.

Демонът я бе ухапал. Тя разтърси чашката, замайвайки съществото, после внимателно се изправи на крака. Зави й се свят, докато се облягаше на масата, опитвайки се да се осъзнае. Около нея заизникваха лица, изпод чинове и иззад рафтове с книги. Няколко момичета плачеха, а едно от напомпаните момчета държеше главата си и стенеше. Всички очи бяха насочени към нея.

Тогава осъзна, защо я зяпаха: ръцете й бяха омазани със зелена пикня, а любимата й тениска също бе изпръскана. По сините й дънки имаше кръв и бе загубила една от маратонките си. Косата й висеше в оплетена каша над едното й рамо.

По бузите й плъзна горещина. Ловецът се издъни.

Когато демонът отново опита да я ухапе, тя гневно разклати чашката, изливайки яда си върху гадината.

Той само й се присмя.

Библиотекарката прокашля гърло:

–        Изпусна това – каза тя, подавайки й капачето.

Косата на жената изглеждаше като фризирана в аеродинамичен тунел, а на бузата си имаше лепяща бележка с надпис „Зъболекар, 10:00 понеделник”

Райли взе капачето с трепереща ръка и затвори демона в чашката.

Той закрещя псувни и с две ръце и показа среден пръст.

Да ти се връща, отрепка такава.

Библиотекарката огледа хаоса и въздъхна:

–        И като си помислиш, че едно време се притеснявахме от молци.

            *   *   *

Райли намусено наблюдаваше, как парамедиците отнасят на носилки двама от студентите: единият беше с корсет на врата, а другият плещеше несвързано за края на света. Джиесеми периодично надаваха хор от омешани рингтонове, докато родители разбираха за случилото се бедствие. Някои хлапета бяха превъзбудени, разказвайки на мама и тате, колко е било яко и как щяха да постнат клипове в интернет. Други бяха изплашени до лудост.

Също като мен.

Не беше честно. Беше направила всичко както трябва. Е, не всичко, но от Библиотата не се очакваше да имат психокинетични дарби. Никой първоразреден демон, не трябваше да притежава способности, за да предизвика ураган, но някак се бе случило. Може и да е имало друг демон в библиотеката, но те никога не се съюзяваха.

Кой ми се бе присмял? Очите й бавно обходиха останалите студенти. Нямаше идея. Един от готините пичове тъпчеше учебници в раницата си. Когато видя, че го гледа, той само поклати недоволно глава, сякаш тя бе непослушно петгодишно дете.

Богата отрепка. Трябваше да е такъв, щом все още беше в колежа.

Ровейки в чантата си, тя извади затоплена газирана напитка и отпи няколко големи глътки. Не успя да прогони вкуса на стара хартия от дъното на гърлото си. Докато пъхаше бутилката в чантата, от ухапаното от демона я прониза болка. Бе започнало да се подува и караше ръката й да пулсира, чак до лакътя. Знаеше, че трябва да го третира със светена вода, но ченгетата й бяха забранили да мърда, а и не смяташе, че библиотека ще одобри, ако намокреше мокета им.

Поне куките вече не я разпитваха. Един от тях се опита да я сплаши, за да я накара да направи изявление, но това само я ядоса. За да му затвори устата, тя бе позвънила на баща си. Каза му, че нещо се е объркало и връчи телефона на ченгето.

–        Г-н Блекторн? Тук имаме ситуация – изсумтя той.

Райли затвори очи. Опита се да не подслушва разговора, но това се оказа невъзможно. Щом ченгето започна да се държи нахакано, баща й отговори със специфичния си „не ми дръж такъв тон” глас. Той го бе усъвършенствал, докато бе преподавал в гимназията, изправен пред устати тийнейджъри. Очевидно, охраната на университета бе също толкова податлива на „гласа”: полицаят промърмори извинение и й подаде телефона.

–        Тате? Толкова съжалявам… – Тя се просълзи. Нямаше начин да се разплаче пред ченгето, затова Райли му обърна гръб. – Не знам какво се случи.

От другия край на линията последва пълно мълчание. Защо не казва нищо? Боже, сигурно ми е бесен. Направо ще ме убие.

–        Райли… – баща й пое дълбоко въздух. – Сигурна ли си, че нищо ти няма?

–        Аха – нямаше смисъл да му казва за ухапаното, съвсем скоро щеше сам да го види.

–        След като си добре, нищо друго няма значение.

Райли някак си не смяташе, че университетът ще е бъде така благосклонен.

–        Не мога да се освободя тук, затова ще изпратя някой при теб. Не искам да пътуваш с автобуса, не и след това.

–        Окей.

Още мълчание, докато секундите се точеха. Тя усети сърцето й да се присвива.

–        Райли, обичам те, каквото и да става. Не го забравяй.

Примигвайки, за да спре сълзите си, Райли прибра телефона в чантата си. Знаеше какво си мисли баща й: стажантският й лиценз беше история.

Но не направих нищо грешно.

Библиотекарката коленичи до стола й. Косата й бе сресана обратно на място и дрехите й – пригладени. Райли й завидя. Светът можеше да свърши, а тя щеше както винаги да изглежда спретната. Може да беше библиотекарска способност, нещо, на което ги учеха в училище.

–        Подпиши това, може ли? – каза жената.

Райли очакваше дълъг списък с повреди и как щеше да бъде подведена под отговорност за заплащането им. Вместо това, бе фактура за заплащане за премахване на демон. От онези, които ловците подписваха, когато си свършеха работата.

–        Но… – започна Райли.

–        Ти го хвана – каза библиотекарката, сочейки към чашката на масата. – Освен това, погледнах в класификацията за демони. Този не бе само един от дребосъците, нали?

Райли поклати глава и подписа формуляра, макар и пръстите й да бяха изтръпнали.

–        Добре. – Библиотекарката приглади назад кичур от оплетената коса на Райли и колебливо й се усмихна. – Не се притеснявай, всичко ще се оправи. – После си тръгна.

Майката на Райли бе казала същото точно преди да умре. И баща й го бе казал, след като апартаментът им бе напълно изгорял. Възрастните винаги се правеха, че могат всичко да оправят.

Но не могат. И го знаят.

източник: официален сайт на издателите
превод: моя милост

Advertisements
  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: