Начало > книги, на английски, прочетено > „Пробудена призори“ от Си Си Хънтър – Шадоу Фолс #2

„Пробудена призори“ от Си Си Хънтър – Шадоу Фолс #2


"Пробудена призори" от Си Си Хънтър - Шадоу Фолс #2

Кайли Гейлън смяташе живота си за пълна каша, преди да замине за лагера „Шадоу Фолс“. Въпреки това, сега, когато вече е разбрала, че не е човек, проблемите й изобщо не са обикновени.

Тя е решена да разкрие загадката на свръхестественото си потекло, но когато призрак започва да настоява, че някой, когото Кайли обича, ще загине, новоразвитото й шесто чувство й подсказва, че някой я дебне, а подивял вампир сее смърт наоколо, търсенето на отговори за Кайли се отлага. Сякаш животът й не е достатъчно усложнен, ами точно когато е на път да подари сърцето си на Дерек, той започва да се отдръпва. Когато Лукас се завръща, Кайли се чувства по-раздвоена от всякога. Уикендът с майка й би трябвало да е точно почивката, от която се нуждае, но се оказва точката й на пречупване. Разкриването на потеклото й вероятно ще е без значение, ако тя не оцелее.

Леле, мамо!!! Откъде да започна? Ще пробвам по-отдалеч. Когато бях още малък и невръстен блогър и исках като порасна да приличам на…

Преди доста време случайно открих един забавен и много поучителен блог – този на Cinemascrotum. Какво ли не намира човек в нета?! Та тогава доста се посмях, малко се издразних на разни неточности и т.н. Но после се замислих. На пръв поглед, това бе поредният тролски блог, на някой щедро и напоително оплюващ каквото му попадне. Нищо ново под виртуалното слънце на илитератската пустиня. После обаче, понеже аз обичам и под скротумите да търся теле, не можах да не забележа труда, вложен в ревютата на колегата.

Като знам на мен колко време и труд ми отнема да ви описвам впечатленията си от прочетеното (е, все пак съм непрофесионалист), се потресох колко ли пък труд отиват при неговите. Дори само за комикс-откъсите от филмите трябва да имаш стабилно желание и упорство, за да радваш всеки път читателите си. Това за мен е в разрез с тролщината. Та що за странен мазохистичен хейтър би трябвало да си, за да: пишеш надълго и нашироко, че и с картинки и линкове, ревюта за филми, които не харесваш; филми, за които още от заглавието знаеш, че са пълна боза, да не говорим след трейлъра; филми, чиито създатели познаваш до болка от други техни изцепки; колко трябва да си сбъркан, за да отидеш дори да ги гледаш тези творчески диарии, на самозабравили се холивудски питомци?! Мне, тук ми намирисваше на нещо по-сериозно (не, не на мазни пуканки и спарени маратонки в мултиплекса!). Та продължих с интерес и подозрителност да чета този блог.

По-късно, през едно от заболяванията ми през годината, температурата не ми позволяваше да чета нищо смислено и посегнах към добрите стари бози. Ще ми се да пледирам временна невменяемост, причинена от обикновен грип, но и сама не си вярвам. Тъжната истина ме огря като 40-ватова крушка опикана баня в Студентски град – и аз правех същото! Четях и дори препрочитах книги, които още от корицата и анотацията ясно издаваха незрялото си съдържание. Продължавах да посягам към поредици (слава богу, поне пари не давах за повечето от тях, но това е друга тема), от които не само че не очаквах нищо добро, но бях убедена, че ще бъдат блудкави, лигави, слабонаписани и комерсиални. А после самодоволно и старателно им пишех ревюта, изпълнени със злъч и клиширани метафори.

Аз? Трол? Хейтър? Литературен онанист, лъскащ егото си, на гърба на чуждата липса на талант и вдъхновение? Въх!!!

Е, хубавото на подобни самоопределения и самообвинения е, че съзнанието ми бързо намира начин да оправдае дори и най-нелицеприятните и срамотни мои деяния. Ето какво измисли защитата:

  • Човек задължително трябва да чете и слаба литература. Че как иначе ще оцени качествените произведения? Ако не познаваш болката от графоманщината и комерсиализма, как ще се насладиш на талантливите писатели?
  • Като пишман начинаещ писател, задължително трябва да се запознаеш с грешките на колегите, за да ги избягваш в личното си творчество. Много по-лесно е да прочетеш слабите произведения и да осъзнаеш проблемите им, отколкото да схванеш и успееш да приложиш хватките на „големите“, които често са неуловими, недостижими и чиста проба „Божия искра“.
  • Все някой трябва да чете и ревюира некачествените произведения. Един вид жертва в полза на обществото. Литературно-критически алтруизъм, граничещ с мазохизма, целящ да предпази съзнанията на останалите читатели неопетнени от подобни скверни издания. Какво е падението на един-единствен пристрастен читател, с сравнение с общото благо и стремежа към литературно извисение на младежта?

Ако имаше другарски съд, пред който да бях разпната, то несъмнено, мислех си, щях да бъда оправдана и дори и медал да ми дадат. Или пък накрая щях отново да се позова на заболяване и временно умопомрачение, причинено от повишена телесна температура и липса на нещо интересно по телевизията…

Но каквито и да бяха личните ми причини да чета нескопосани романи като този, при всички случаи вече гледах с други очи на творчеството на споменатия по-горе индивид. Издигна ми се в очите не само с качеството и количеството на ревютата си, но и с осъзнаването на личната му саможертва, за да мога аз спокойно да ходя на кино. Или, по метода на изключването, да спра да ходя на кино…

Разбира се, аз може да съм си и обикновена кифла на средна възраст, която си пада по тийнейджърски либовни трепети, незрели и крайно разкекерчени емоционални многоъгълници и преждевременни ея… кулминации с лепкав и незадоволителен край. А пък колегата може и да си е обикновен хейтър, насочил скротума си и прилежащото му оборудване към невинните холивудски девици, юноши и застаряващи, но незалязващи величия…

Не знам дали усещате, но нещо ви клинча със същинското ревю на книгата. А тя е голяма! Жеуезна! Веуика! Дори успя безапелационно да спечели годишния ми приз „Златното колело с цици на Иванчо“.

Е, за книгата: ами същите проблеми има в нея като и в предшестващата я. Пълна липса на цялостна идея накъде водим нищонеподозиращия читател. Крайно незрели герои, пред които дори малкият Хари Потър изглежда „стабиуен“. Пълен кич в постройката на света и липса на каквато и да било сюжетна саморедакция. И всичко, като че ли, по две.

Все си мислех, че вече веднъж запознала ни със свръхестествената си лудост, г-жа Хънтър ще се кротне и ще вкара малко сюжет (без африкански животни). Или пък ще насочи усилия към любовния триъгълник, пък защо не и да го развие до по-сложна фигура. Е, сюжет има, от типа „за всяка книжка по една загадка, защото ни липсва цялостна представа как да изградим продължителната нишка“. Само дето великата загадка беше: детински наивна, прекалено изсмукана от пръсти, явна от преди средата на книгата и не си струваше. Честно, то бива-бива да направиш героинята си руса и тъпа, та да не може да ти схване намеците и натвърдъците през целия роман, но чак пък толкоз. Идеше ми да хвана джиесема на Кайли и да й го навра там където слънце не огрява, белким схване какво се иска от нея. Но уви, главната ни героиня ставаше все по-глупава до самия край на книгата, когато коефициента й на интелигентност падна под този на зелената еуглена, а на мен ми падна пердето и реших да гледам на романа като на пародия.

Любовната нишка, в която според мен имаше най-много хляб, крайно затъпя. Колкото и да ми се искаше съвсем нищо не се случи, никакви сериозни драми, никакви по-така тръпки, само дето вкараха нов състезател за приза „Кухата лейка Кайли“. Е, то пък един състезател… Но за да затегне още повече обръча от клишета, авторката бе решила да ни набута и странно желание за женитба с кифлата ни, в стил „Средновековна косретораздирачка“. Пак добре, че нямаше пирати, макар и вече всичко да очаквам от поредицата.

И в тази книга, Кайли Гейлън се чуди какво, аджеба, свръхестествено същество е. И преминава през какви ли не метаморфози. Ту върви към вампир, ту към върколак, но си продължава с некромантските изцепки. И е голяма драма, ша знаете! А на мен през цялото време ми иде да се разкрещя: „Мери Сю!!! Ето какво си, Мери Факин Сю! Мери Факин Сю – Хаджикостова, a.k.a. Кухата лейка, търсеща проникновение“.

Защото няма друг свръхестествен обитател на ърбън фентъзито, така популярен и лесноразличим като мерисюто. Макар и често да използват прикритието на гористи, полунощни местности и заплетени, блатисти сюжети, мерисютата не могат за дълго да останат неразкрити за опитния читател. Цялото търсене на същността и мястото на Кайли на белия свят и лист, е ненужно, при положение, че и аз, и авторката, подозирам и редакторите и издателите й, знаем много добре, какво е тя. Само тя горката не го осъзнава. Може би, защото всички длъжностни лица, заети с издаването на поредицата твърдо отказват да потвърдят явните доказателства, за произхода и класификацията на главната героиня. Но защо? Е, за пари, за какво друго.

Мисля да спра до тук с описанията на впечатленията си. Няма смисъл. Кучката-блогър ще си лае, а колелото на комерсиализма ще продължава да се върти и да бълва още от въпросната поредица. Нямам идея дали ще открия достатъчно жертвоготовност в себе си, за да прочета и ревюирам и следващите издания от приключенията на Кайлито. Пък и всичко зависи кога и дали книгата ще се появи на торент. Защото за тази прокиснала боза, отказвам да давам пари. И на вас ви забранявам! Дори не я четете! Оставете тези тежки литературни диарии на професионалистите…

оригинално заглавие Awake at Dawn
автор C. C. Hunter
издател St. Martin’s Griffin
дата на публикуване октомври 2011
бг издател няма
поредица Шадоу Фолс
пореден номер 2
сходни книги

Както и половината от издадените през последните години юношески свръхестествени книги…

възрастова насоченост Би трябвало да е за юноши, но реално като зрялост на идеите, диалога и пр. ми се струва като за по-малки деца. Не си струва да се чете, ако сте над 14. А и преди това също…
тип поредица незавършена поредица, с изгледи да няма никаква идея какво трябва и ще се случи
оценка Не съм сигурна за подобни книги дали не трябва да сложа нова иконка, защото и едно сърчице е много… Е, но пък няма май правописни грешки.
Advertisements
  1. 25 януари, 2012 в 21:45

    Благодаря, че ме запозна с термина „Мери Сю“ 🙂 За съжаление, доста често срещан образ, който избягвям всячески. Но го изтърпях във Fever поредицата на Карън Мари Монинг, което доказва, че дори и поредното мерисю не може да развали една добре написна история.

    • 25 януари, 2012 в 22:41

      О, мерисютата са навсякъде. Неочаквано добри герои в любими произведения, ако бъдат старателно класифицирани, биха се оказали такива. Пък и при тях си има степени… Като цяло не ми пречат, стига някъде в книгата да има достатъчно други положителни качества 🙂

  2. 26 януари, 2012 в 09:19

    Хахаха, голямо ревю, даже половината е за мен. 😀 Благодаря, че си осъзнала функцията на блога ми /доста хора не успяват/ и се радвам, че сме на едно мнение относно боклуците – били те на хартия или лента. Завиждам на търпението ти да четеш книга, която знаеш, че е тъпа /при филмите е лесно – час и половина и край, докато книгите се четат с дни/, затова и уважавам блога ти. Продължавай да тролиш, а ние ще продължаваме да те следим. 🙂

  3. 27 януари, 2012 в 16:26

    Ъм, извинявам се, но коя е тази личност Мери Сю, тъй важна и знаменателна, че даже е явно широко разпространено нарицателно на ултимативна кифла явно?

  4. 27 януари, 2012 в 19:03

    Аха, мерисюто е нещо като юбер кифла. Най-ми хареса в уикито как според теста на мерисютата и Боно е мерисю, макар и от мъжки пол и човешки подвид 🙂

    • 27 януари, 2012 в 19:53

      Ами не точно юберкифла… По-скоро „миши фантазии в розово“ на авторите си, които може да се изразяват по различни начини. То според тестовете голяма част от каквито и да било литературни герои са в някаква степен мерисюта.

  5. 28 януари, 2012 в 20:43

    🙂 Aз се образовах от: http://tvtropes.org/pmwiki/pmwiki.php/Main/MarySue – ей тоя сайт е препоръчителен за всички бъдещи писатели. Може да те отчае колко много клишета съществуват.

    • 29 януари, 2012 в 12:20

      Е, клишета много. Като се замислиш почти всичко в литературата все някога е било вече написано и издадено. Въпросът е, дали ще успееш, дори и с клишета, да напишеш нещо интересно и увлекателно.

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: