Начало > книги, на английски, прочетено > „Летейки насляпо“ от Дебора Куук – Драконови дневници #1

„Летейки насляпо“ от Дебора Куук – Драконови дневници #1


"Flying Blind" by Deborah Cooke

Зоуи е Змеицата на всички Пир – единственият женски превръщач-дракон, притежаваща специални сили. Но Зоуи е в дъното на класацията, що се отнася до това да бъдеш Пир, а силите й са си били шута. Още по-зле, няма наръчник, който да я научи, а последната Змеица е мъртва…

Всичко се променя, когато най-добрата приятелка на Зоуи е тормозена в училище и Зоуи отвръща на нападението. Преди да успее дори да мигне, вътрешният й дракон се е освободил, а тя е отстранена от училище и пътува към превръщачески тренировъчен лагер с момчетата, които познава откакто се помни. Но скоро, тя започва да се съмнява в способностите си – и дори в някои приятелства.

Зоуи бързо осъзнава, че е трябвало да усъвършенства силите си за вчера – грози ги опасност, а лагерът е капан. Тайно общество – Маговете, иска да унищожи всички превръщачи и Пир са следващите в списъка, освен ако Зоуи и приятелите й не успеят да разрешат гатанката и да заработят заедно, за да спасят вида си…

Специално за Тери, ще ви пусна още едно по-кратко ревю. По-добре е от нищо все пак.

Та книжката я открих случайно, прочетох сравнение с „Ловците на демони“ и „Тъмните сили“, имам странен афинитет към драконите и… Останах разочарована.

Поредицата „Драконови дневници“ се оказа спиноф на свръхестествените романси на авторката. Развива се в бъдещето с отрочетата на секси драконите от другата й поредица. Е, може би, ако това го бях разбрала по-навреме, нямаше да се нахвърлям толкова стръвно на книжката.

От едната страна, да се хванеш да пишеш за бъдещето, без да имаш какъвто и да било талант за фантаст, си е груба грешка. Нямам идея в коя година се развива действието на другата поредица, но подозирам, че нуждата от фантастика е породена единствено от необяснимото желание главните герои задължително да са биологично продължение на готините пичове от преди. Напълно ненужно според мен и никак не се получава. Бъдещето си е съвсем като настоящето, а жалките напъни за фантастичен елемент не й се получават на г-жа Куук (дано да не й бъркам произнасянето на името).

По същата логика не й се получава й с юношеската тематика. За пореден път, писател пишещ предимно за възрастни, с възрастни герои се нахвърля презглава към YA жанра, само за да падне тежко. И тук героите са клиширани, сякаш някъде има база данни озаглавена „тъп американски тийнейджър“, която се ползва от полакомили се писатели и пишман сценаристи на сериалчета. И отново с цел да подмлади характерите, писателката направо ги вдетинява. Особено момчетата. Съгласна съм, има доста полуидиотчета в заветната тийн възраст, а момчетата (че и мъжете) имат склонност да се държат недорасло, когато ги тресне хормона. Но аз пък нямам нужда да чета за такива герои, нито смятам, че трябва да бъдат давани за пример на подрастващите. Отделно съм познавала на тази възраст, а и в момента познавам, много съвсем разумни и сериозни младежи на по 16-17 години. Защо пък веднъж не напишат книга за тях?

Откъм свръхестествения елемент – света на писателката е доста разнообразен, да не кажа претрупан. А механиката му и магическите закони, май са доста разтегливо понятие. Усещате ли накъде бия? Почти в категорията за колелото, с мерисющина и елементи на деус-екс-макина. Който разбрал – разбрал. Който не е – ами, слаба ракия!

Романтичният елемент също ми беше много изсмукан от пръсти. Незнайно откъде се беше пръкнало някакво пророчество, обвързващо Зоуи и едно от момчетата (най-готиното). После се оказа, че ситуацията въпреки досадното ухажване и споменаването на въпросния Ник на всяка втора страница, няма да се получи. Че дори физиологически е невъзможно да се получи (също не разбрах откъде дойде това заключение). Е, разбира се имахме вече в кадър и клишето за лошо момче, че и още един евентуален кандидат ухажор. Но липсваше наистина романтична драма, като най-силните моменти бяха сърцераздирателната връзка на Ник (да спомена ли колко клиширани за тези съдбоносни чифтосвания за вечни времена?) с прелестната мома англичанка. И така, на романтично-сълзливия фронт – вятър и мъгла. И ако леля Дебора си мисли, че внезапното охладняло поведение на „Лошото добро момче“ в края ще й обещае читатели и за следващата книга… мне, все още е мъгливо.

Най-разочароващото нещо в книгата беше главната героиня, змеицата Зоуи. Започна книгата като плоскогърда, пъпчива тийнеджърка, трепетно очакваща първия си цикъл (хайде тук всички от женски пол дружно да кажем „Блях! Сериозно ли?!“). Надявах се малко по-съществено да търси силите си и мястото си сред драконите. Но тя безкрайно мрънкаше. Все търсеше наръчник – е, хайде де, че за повечето неща в живота няма наръчник, откъде-накъде ще има специално за змеици?! После пък разните й суперсили взеха да идват като „на филм“ и в крайна сметка кифлата ни си остана кифла, не свърши кой знае какво, освен да „разчита знаците на провидението“, които и без това не бяха чак пък такива загадки, каквито се сториха на слабоумните герои. А, да, и незнайно защо ни заливаха със списъци. Човек ще рече, че говорим за хора със странно обсесивно разстройство, с мания за списъци.

И не на последно място да изразя възмущението си от поредното представяне на главна героиня тийнейджърка с ужас към физическото. Е, хайде, г-жи и г-ци авторки, бъдете малко оригинални или поне достоверни. Здраво право момиче, но се държи като спънат кон? А уж е превръщач? Дори и аз, с цялата си нърдщина и пълна липса на атлетизъм, успявах съвсем прилично да се справям в часовете по физическо, да си покривам повечето нормативи и дори ефективно да участвам в груповите спортове. Всички тези инсинуации за неспособността на героини ви, само пораждат тълпи тийнейджърки, които смятат за нормално да не могат да пробягат 50 метра и да имат липсата на координация за талант. Една Бела Суон стига!

За да не бъда напълно критична трябва да спомена наличието на екшън, поне в някакви задоволителни количества. Макар и кеч между дракони да не ми е сред любимите сцени. Освен това има доста красиви описания на драконите, цветни и много фентъзийни. Е, нямам идея каква е логиката едно момиче едновременно да въздиша по дрешки на Ралф Лорън и да мечтае за цици, а в следващият момент да се възхищава на огромни нокти и зъби и да иска да има люспи, но щом ви звучи правдоподобно… Сайтът на поредицата също е доста красиво направен и ви препоръчвам да му хвърлите око. Жалко, че кориците не успяват да са достатъчно привлекателни, поне не и за мен.

Май е време да приключвам, че уж започнах с цел късо ревю…

оригинално заглавие Flying Blind
автор Дебора Куук / Deborah Cooke
издател New American Library (NAL)
дата на публикуване юли 2011
бг издател няма
поредица Драконови дневници / The Dragon Diaries
пореден номер 1
сходни книги Хм, много ще ми е трудно да посоча сходни книги… В едно ревю (което бе и причината да прочета книгата) я сравниха с „Дъщерята на ловеца на демони“. Донякъде има сходства откъм постановка и стил, но този роман е далеч, далеч по-слаб от произведенията на Жана Оливър. Във всяко едно отношение. По-слаба е дори от Найтшейд. Посочвам ги само като относително близки.

възрастова насоченост хм, ами да речем 14+
тип поредица незавършена поредица, юношески спиноф на поредицата за върастни на авторката, развиващ се в бъдещето с потомците на героите й
оценка
Advertisements
  1. 26 януари, 2012 в 15:43

    Мда, това с мензиса е ебаси често използвания похват „да съжалим героинята, че е полово незряла“. В „Призоваването“ също го имаше. За „спънатите“ героини и физическото, донякъде го разбирам. Има хора, които харесват физическото натоварване и спорта, има такива, които не ги обичат, което не им пречи да се справят с елементарни неща като тичането. (виж волейболът за мен остава твърде болезнена игра).
    Апропо, не ти ли се струва, че момичето на корицата донякъде прилича на Кристин Стюърт?

    • 26 януари, 2012 в 16:51

      Хм, ами тва с цикъла не ми пречи по принцип. В „Призоваването“ цялата цел на случката и реакцията ми се сториха доста по-достоверни и в тон с историята. Докато в „Летейки насляпо“ ми дойде преувеличено и… не знам. Кой се буди с мисълта „Ура, имам пъпка на челото! Я, дори кървя!!!“, а после спокойно и гордо си обува тесните дънки, пъха превръзката в задния джоб и се запътва към приключение с 16-годишни момчета, пред които се опитва да бъде неустоимо привлекателна?
      За физическото – ясно ми е, че не всеки е роден спортист. Но се дразня, когато ги изкарват пълни инвалиди, при положение, че има много инвалиди, които показват удивителни спортни постижения. Не се изисква да си гений или Аполон, за да можеш да хванеш топка. Просто да я хванеш. Понякога. Поне да опиташ. А да изкарваш физическото, като висша форма на ученически кошмар е просто… А после реват – децата са дебели, не спортуват и т.н. Има си начини да се опише героиня с проблеми по физическо, без такива прекалявания.
      Иначе за корицата, вероятно си права, макар да няма нищо общо с характера на описаната героиня 🙂

  2. 27 януари, 2012 в 23:09

    Добър коментар, благодаря за честното отношение! Ще се радвам да следя блога и за други препоръки, мнения и т.н.
    Ще използвам случая да направя и предложение, което надявам се би се харесало на всеки който обича фентъзи жанра: ползваш ли сайтове като zazzle.com, cafepress. com, fiverr? Могат да бъдат добър начин за реклама на блогове и т.н., а и начин де „премахнем“ глупостите по улиците като надписи на фланелки, чаши, магнити за хладилник и т.н.: Гаджето ми се целува по-добре от теб, FBI – female body inspector, etc. Би било по-добре ако виждахме повече поговорки, мисли, картинки от фентъзи жанра вместо това? Аз съм allanbard в тези сайтове, изпозвам някои от моите илюстрации, поговорки, стихове от книгите ми: One can fight money only with money, Even in the hottest fire there’s a bit of water, Money are among the last things that make people rich, или
    Love and happiness will be around,
    as all the chains will disappear,
    and Mountaineers will climb their mount
    and there won’t be any tear!
    etc). Всичко добро! Нека прекрасния шум на морето винаги да звучи в ушите ти! (поздрав на ловците на водни дракони – 1-та ми Tale Of The Rock Pieces).

    • 29 януари, 2012 в 15:06

      Хм, е, добре дошъл! 🙂
      За съжаление нещо не ме грабнаха предложените ти фрази, но това си е моето лично мнение…
      И, каква изненада, извратеното ми съзнание веднага роди чифт бикини, сиви, с надписа „You shall not pass!!!“. Чак не ми се мисли, какво би се получило, ако вложа още малко размисли и страсти по темата… Може би цяла статия?!

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: