„Гори ярко“ от Мариан де Пиер – Нощни създания #1

В света на неприлични тайни и смъртоносни удоволствия, се появява момиче, чиято невинност може да се окаже най-силното й качество. В Иксион музиката и купоните са единствената ни религия. Тъмнината е нашето убежище. Имаме малко правила, но те са непоклатими… Ретра не иска да заминава за Иксион, островът на вечната нощ, вечната младост, който никога не спи. Ретра е „Затворена“ – затворени съзнания, затворено общество. Тя не жадува за купони и наслади, приключения и свобода. Но преди две години, брат й Джоуел заминава за Иксион и Ретра е решена да го открие. Противопоставяйки се на силната болка от нейната „заповедническа превръзка“, за да избяга от единствения дом, който е имала, Ретра отплава на баржата, която ще я отведе при брат й. Когато не успява да открие Джоуел, Ретра се оказва дълбоко притеглена в упойващия свят на Иксион. „Ела при мен“ шепне гласът в съзнанието й. Кой са „Зрелите“, загадъчните пазители на Иксион? Какви са „Нощните създания“, които Ретра вижда в сенките? И какво се случва с онези, които стават прекалено стари за Иксион? Ретра ще открие, че Иксион крие наслади, но тайните му са смъртоносни. Дали приятелството и образуването на вечна връзка с един от „Зрелите“ ще са достатъчни, за да я спасят от мрака? Слушайте внимателно, прилепчета. Горете ярко, но не се отклонявайте от пътя. Помнете, когато живееш сред тъмнината, също така съжителстваш със създанията на мрака.

Има нещо странно в Австралия. И не, не визирам птицечовката. Има нещо странно в начина, по който ме докосват австралийските фантасти.

Първо, ако досега не сте научили, аз рядко чета фантастика, още по-рядко наистина харесвам тази, която все пак успея да прочета. Напоследък, покрай бума на юношеските дистопии, май прочетох повечко фантастика. Някои книги и автори наистина заобичах.

Трябва да спомена и че рядко обръщам чак толкова внимание на народността на автора. Трябва някъде специално да е упоменато или пък наистина да ме впечатли, за да си направя труда да потърся и запомня тази информация. Следователно е доста любопитно, че това се случи с авторката на въпросната книга, чието име по никакъв начин не ми звучи австралийско, и искрено се надявам да съм го транскрибирала правилно.

Та към въпросните австралийски фантасти, в скромния ми списък се мъдри авторът на най-любимото ми сред всичко досега прочетено – Джон Броснън с трилогията „Небесните господари“. Тази година в графата добавих и Скот Уестърфелд, който макар и всъщност да е американец, по една или друга причина, аз числя към жителите на този странен континент.

Изключително странно се получи, че още преди да потвърдя народността на Мариан де Пиер, и преди изобщо да бъда наведена на гореизложените мисли, книгата „Гори ярко“ ми напомни именно за горните автори и произведенията им. И ми хареса също толкова много…

На пръв поглед откъм сюжет и свят, този роман би трябвало изобщо да не ми хареса. В него сякаш накуп са събрани толкова вече клиширани теми от последните години, че „Гори ярко“ горди би трябвало да се нареди за приза „Колелото на Иванчо“.

Става дума за опит за юношеска поредица, от опитна авторка. И не в какъв да е жанр, а именно в дистопията. Съответно имаме тийнейджърка, израсла в едно много консервативно общество, която, по една или друга причина, е принудена да го напусне и да се впусне да опознава един напълно нов свят, в пълен разрез с досегашните й разбирания и морални ценности. Този свят, наречен Иксион, не само че е различен от досегашната общност на Ретра (имената, понятията и дори езика в книгата носят своя собствена оригиналност и стил), той е пълна противоположност – безкрайни купони, хапчета стимуланти, освободено поведение, което не само, че се насърчава, ами е задължително… Ала сред дивия купон дебнат и смъртоносни заплахи. И сякаш това не е достатъчно, но имаме умело вкарани… вампири. Макар и под завоалирана форма, те са именно такива. Естествено има и романтична нишка, че дори и разклонена. Има бунтовнически групировки, разцепления и задкулисни игри, при това в повече от една насока. На всичкото отгоре има и едни по-различни животински видове и чудовища. Действието се развива на странен вулканичен остров, с тайнствена история, вечен мрак и… неизбежните за всеки остров пирати. Ако това не е достатъчно, всъщност се оказва, че фантастичния елемент не е просто от дистопичен характер, ами целият този цирк се разиграва в един друг свят. Макар и доста завоалирано, поне по моите разбирания, романът описва живота на една друга планета.

Подозирам, че изпускам някои елементи, но в относително скромен обем, Мариан де Пиер вкарва наистина много. Дори само систематизирайки горния воздълъг параграф, осъзнавам, че е в книгата е събрано едва ли не всичко написано за юноши през последните години. И все пак, невероятно, но факт – всичко това работи! Не само, че звучи напълно банално и изтъркано – напротив, книгата ми се стори оригинална и увлекателна. Не само, че липсва усещането за претрупаност, а кичозността стои някак стилно в романа. Напълно необяснимо за мен харесах книгата, дори изпитвам желание отново да я прочета.

Подобно на птицечовката, романът „Гори ярко“, макар и уродливо скрепен от взаимноизключващи се парченца, е жив, стабилен и странно привлекателен. И гори наистина ярко сред останалите юношески произведения.

И сега ще ми е изключително трудно да ви анализирам литературния подвиг на авторката и да се опитам да разгадая как успява да сътвори тази книга и защо ми е харесала.

Може би с героите й. У тях липсва незрелостта у тийнейджърите, от която така често се оплаквам. Те са страшно различни, с различно възпитание, стремежи. И всеки е пълнокръвно описан и допринася за цялостната история и постановката на света. И въпреки това са юноши, с всичко присъщо на тази възраст – с грешните и прибързани решения, с емоционалността, с несигурността, с лесното си повлияване от личности и идеи, с бързото и неусетно завързване на контакти… Цялата голяма група младежи събрани от къде ли не на Иксион ми бе страшно интересна, достоверно описана и ми бе приятно да чета за всеки един от тях.

Освен това писателката успява да създаде свят и герои без резки граници на доброто и лошото. В почти всичко и всеки, описани в книгата присъства многопластовост, която ме караше да откривам недостатъците и в „добрите“, но и да съчувствам и на „лошите“ и дори на „чудовищата“. Тази липсва на клишираност в характерите и натрапено авторово отношение много помогна да открия света на „Гори ярко“ сама, да изградя собствено отношение към историята и участниците й и вероятно именно затова възприех книгата така лично.

Света на романа е… много голям и разнообразен. И все пак, поне на първо четене, ми се стори устойчив. Отделно бива разкриван малко по малко, като читателят постепенно свиква с всички странности и не се чувства интелектуално затрупан. Освен това доста неща остават само загатнати, но все пак са ясно посочени и свързани със загадката на Иксион, което несъмнено буди интерес към следващите книги от трилогията.

Отделно от екшъна, фантастиката и фентъзито, книгата засяга доста сериозни теми. Без да бъде философска и някак на игра ме накара да се замисля за напълно съвременни проблеми: за обществото и моралните ценности, за възпитанието, за съзряването – емоционално, сексуално, личностно, за бунта срещу порядките, но и доколко той е причинен от необходимост, и доколко от емоции. „Гори ярко“ предлага и чудесна картина на различни характери, психологически модели и поведенчески реакции. Несъмнено, любителите на по-сериозни книги биха харесали и тази, също както и почитателите на по-лежерната литература и приключенията.

Другото, което рядко ми се случва да усетя в литературата е някакъв цялостен стил и атмосфера. Нещо, което обикновено откривам в изкуството, музиката или киното, присъства и в този роман. Още от корицата си тя твърдо заявява своята различност и оригиналност. И тази мрачност, кич и гротеска, които са по-характерни са висшата мода, отколкото за YA жанра, присъстват неизменно и в целия роман. Ако мога да го сравня като усещане, най-близо ми се струва ню уейв музиката от осемдесетте. Много младежко, много бунтарско и разчупващо стандартите. Кич, яркост, дързост. И същевременно меланхолична, зловеща, отчаяна или изпълнена с фатални предопределения. Едновременно сюрреалистична и експресивна. Но ще спра дотук, защото нито съм изкуствовед, нито съм убедена, че мога достойно да ви опиша с думи тези чисто лични емоции и впечатления.

Много ми се иска някой от колегите сред литературните блогове, да даде шанс на тази книга, за да можем да сравним мнения. Наистина съм озадачена от това, че толкова харесах „Гори ярко“. Честно, или аз тотално съм се смахнала, или има нещо странно в Австралия…

оригинално заглавие	Burn Bright
автор	Мариан де Пиер / Marianne de Pierres
издател	Random Hause Australia
дата на публикуване	март 2011
бг издател	няма
поредица	Нощни създания / Night Creatures
пореден номер	1
сходни книги	Грозните / Uglies от Скот Уестърфелд XVI от Джулия Кар
възрастова насоченост	14+
тип поредица	незавършена трилогия
оценка