Начало > извън всякаква категория, общи приказки > Конкурс на издателство „Хермес“ за първа книга

Конкурс на издателство „Хермес“ за първа книга


Рядко ви пиша напоследък нещо различно от мнения за книги. Обикновено го правя, когато нещо ме впечатли достатъчно, но най-вече, когато се възмущавам. Все се надявах след миналогодишните глупости на българските книгоиздатели, да няма за какво да простирам тук. Но явно няма да ми се получи.

Случайно разбрах за конкурс на издателство „Хермес“ за първа книга. Явно организиран за вече шести пореден път. Ето и линк към информацията за конкурса:

Шести национален литературен конкурс „Хермес“

Идеята е страхотна. Само дето, ако се зачетете малко по-внимателно, ще забележите, че сред единствените 2 условия в конкурса се мъдри възрастовото ограничение 30?!

И с този дребен факт, този конкурс влиза директно в класацията ми за най-тъпи издателски конкурси, заедно с „Малкото голямо четене“ и конкурса за идеалната двойка на „Кръгозор“.

Защото няма никаква смислена логика в такова ограничение. Нима за издателите начинаещите автори над 30 са „стари“? На каква база е 30? Защо не 25? Или 33? Или 47? Кой определя кога свършва младостта?

Разбирам да беше примерно само за ученици. Или само за студенти. Готова съм да приема разделение на различни категории, стига да са обосновани. Примерно конкурс само за жени автори, или само за мъже. Или само за лекари-гинеколози. Или пък за пенсионери?

Само дето за мен „млад автор“ означава начинаещ автор, а не автор до еди колко си години.

Да спомена и че теориите как „младите“ хора в България биха предпочели да четат книги от техни връстници ми се виждат пълни глупости. Повечето книги, издавани у нас не съдържат информация за възрастта на автора, още по-малко за възрастта, на която авторът реално написва творбата си. Голяма част от читателите ни (че и преводачи, редактори и издатели) дори не произнасят и изписват правилно имената на авторите, камо ли нещо друго.

За да бъде интересна една книга на „младежите“ е важна темата и таланта на автора, а не възрастта му. А като се замисля, дори и горните неща не са изискване, за да бъде една книга популярна и четена. На пазара има изключително слаби книги от некадърни автори. И се издават и се купуват…

Само за статистиката, по данни от интернет и мои скромни сметки, с това ограничение издателството би отхвърлило от конкурса си автори като Агата Кристи, Джоан Роулинг и Стефъни Майър. Е, съдба. Явно такава е съдбата на нашенските издателства…

Искрено се надявам някъде да има и по-далновидни издатели. И се надявам подобни възрастови дискриминации да не разочароват и спират „престарелите“ автори, които имат неблагоразумието да напишат книга след 30 години…

Advertisements
  1. gost
    19 февруари, 2012 в 14:32

    Тук ограничения няма и в интерес на истината бих се радвал да прочета нещо от теб.
    По самата тема (да не ме изхвърлиш като долен спамер :)) ще кажа, че решението е тъпо и няма разумна причина това условие да съществува.
    Ако правилно предполагам, че имаш роман на разположение, обмисляла ли си да го издадеш с помощта на Човешката библиотека?

    • 20 февруари, 2012 в 01:07

      🙂 Е, моето творчество не е кой знае какво. А напоследък хич го няма… освен като рояк цвърчащи идеи в главата ми. Ако наистина ти се чете: Предупреждавам – крайно нередактирани версии, в труден за четене вид, но…

      Зачудих се за конкурса. Но нямам нищо, отговарящо на условията, а едва ли ще успея да напиша в оставащия срок.

      Иначе, както вече стана ясно – роман нямам. Възмущавам се тука принципно. Най-малкото съм убедена, че има хора минали 30-те, които имат роман (а защо не и сборник с разкази или стихосбирка), които остават извън този конкурс.

      Инак, ако някой ден напиша роман, май идеята ми е да го публикувам в интернет. В блог или нещо подобно. Поне към момента ми се струва най-лесен, евтин и смислен вариант… Е, не носи финансова възвращаемост, но не всичко е пари.

  2. gost
    20 февруари, 2012 в 02:33

    Е, нищо не пречи да опиташ. Мисля, че имаш потенциала да направиш нещо стойностно. Ако ти щукне идея, пробвай – отнема по-малко от ден според личния ми опит. 🙂
    ПП: Луцифериите ги четох още отдавна. 🙂

    • 20 февруари, 2012 в 15:10

      Идеи много. Прекалено много. При мен куца изпълнението. От една страна съм мързелива, от друга – страхливка…

  3. gost
    20 февруари, 2012 в 18:00

    Избери една идея, ако трябва ги размеши в шабката и тегли. 🙂 А мързелът ще го пребориш ли, ако ти обещая шоколадче? 😛
    пп: Вътре мечки нема! 😉

    • 20 февруари, 2012 в 18:24

      Щом няма мечки не ща, аз обичам мечки. Торбести – особено много! 🙂 За страха какво ще предложиш? Бтв, сещам се за доста по-…изкусително предложение, в контекста на досегашните ни разговори 🙂
      Звучиш сякаш или наистина си харесал луцифериите, или има много малко участници в конкурса към момента…
      Срокът нали е 26.02? И се приема хорър, ърбън фентъзи? Поне така схванах правилата, ама може и да съм спала…

    • presly3
      22 февруари, 2012 в 16:38

      Нямало мечки…хм. За къде без мечки – стравници, танцуващи, всякакви има… 😀

      • 23 февруари, 2012 в 14:34

        Имам чувството, че нещо оставам извън някаква вътрешноекипна смешка с тези мечки. Някой да ме светне?

      • gost
        23 февруари, 2012 в 15:09

        Шега няма, така че и аз само предполагам. 🙂 Мисля, че става дума за множеството… екстравагантни… идеи и начинът им на поднасяне в някои от разказите. 🙂

  4. gost
    20 февруари, 2012 в 19:47

    До момента има одобрени за участие 95 разказа. 🙂
    За страха мога да ти препоръчам смелост и вяра в себе си. Както и плюшено мече. 😛
    Да, приема се всичко фантастично до 26-ти.
    Колкото до „изкусителното предложение“, точно колко изкусително е? 🙂

    • 21 февруари, 2012 в 14:28

      Хах, „изкусителното предложение“… Ами доста изкусително, за да се пребори със страха и мързела, трябва да е по-мощно от шоколад 🙂
      Друг е въпросът, доколко чак толкова ти се чете нещо мое, че да си готов да направиш такова предложение 🙂 И съответно да откриеш за какво говоря, макар според мен да е лесно, визирайки женската психика и досегашната ни комуникация 🙂

      За конкурса – уха, това са си доста разкази! Успех на всички, включително и на журито, независимо дали ще се включа или не.

  5. gost
    21 февруари, 2012 в 16:54

    Ако правилно предполагам, искаш стриптийз. Душевен. :p Ок, аз ще ти покажа къде петня родното слово, но пък искам ангажимент за участие. 🙂
    ПП: Да разбирам ли, че със страха и мързела може да се пребори само любопитството? 🙂

    • 21 февруари, 2012 в 18:52

      🙂 Какво удоволствие е да общуваш с достатъчно интелигентни хора 🙂
      За участието и ангажимента и останалото:
      Тъпо ще е да ти обещая, че ще седна и за 2-3 дни ще напиша разказ, отговарящ на условията, който да ме задоволява достатъчно, че да тръгна с него да си меря достойнствата с още 95 (минимум) души. Мога да обещая, че ще се ритна по задника в следващите 2-3 дни да седна и да напиша нещо. Ако ми се получи, обещавам да събера кураж да го изпратя. Тогава евентуално ще ти пратя нишан, че съм изпълнила своята част от сделката. И ако прецениш ще можеш да ме наградиш, като заголиш виртуално-душевен бедър. Така добре ли звучат условията на сделката?

      Със страха и мързела за всеки си има отделен лек. При мен не е любопитството. При мен работи вроденото ми „пишкомерство“ и състезателния ми инстинкт, които онзи ден ми донесоха няколко реални медали. Този конкурс го обмислям от преди да ми го споменеш, но пък защо евентуално да не намажа нещо в бонус? 🙂

  6. gost
    21 февруари, 2012 в 20:04

    Е, внимавай какво си пожелаваш. Сама си го пожела и после да не ме виниш за разбитите си илюзии. 😉 Аз пък ще си призная, че ако се беше разтърсила из сайта на Сборището, щеше да попаднеш на следния линк. 🙂
    Поуката от цялата приказка е, че когато има нещо да стане, то става така или иначе. 😀
    Историята с медалите звучи интересно – напомни ми някой път да те изврънкам за подробности.
    За конкурса: ще ти е изключително лесно да се състезаваш срещу някои от участниците, а срещу други ще трябва да извадиш нещо голямо. 🙂 Доколкото директно свалих гащи (т.е. дадох линка), ще разчитам на мъжката ти дума да си спазиш ангажимента. Даже няма да искам да потвърждаваш, че си го спазила – запазвам си удоволствието да не съм сигурен до самия край. 🙂

    • 23 февруари, 2012 в 14:55

      Хм… хм-м-м. Тука не знам какво да кажа. Май „тру-тру“ ми иде най-смислено на пръстенцата, което е показателно само по себе си…

      Инак на мъжката ми дума, можеш да разчиташ колкото и на останалите ми мъжки атрибути…

      • gost
        23 февруари, 2012 в 15:13

        „Тру-тру“ е показателно по един изключително безпоказателен начин. 😛

      • 23 февруари, 2012 в 16:24

        „Тру-тру“ е отговор на „Внимавай какво си пожелаваш“ и всъщност до голяма степен на целия коментар. Показва и че съм спийчлес, по една или друга причина… Т.е. някъде по средата на стрийптиза съм се плеснала по челото, осъзнавайки, че явно съм пропуснала неоновият надпис с името на заведението, а може би съм поръчала коктейл от грешното меню… Не знам дали така е по-ясно, но поне многословността ми се завръща, та поне нямам трайни последствия от упражнението…

  7. gost
    23 февруари, 2012 в 16:47

    По-скоро си влязла в неподходящата част на вечерта. 🙂

    • 23 февруари, 2012 в 16:51

      Хъх! Мога ли да получа професионална помощ с по-подходяща част на вечерта? Има ли в програмата на заведението други неща? Или проблемът е у мен? Ако не друго, то поне се получава добър чат, в неподходяща атмосфера 🙂

  8. gost
    23 февруари, 2012 в 17:04

    По принцип всички останали части с някои дребни изключения са благопристойни. Последното е аномалия и как и защо се стигна до него не ми се обяснява. 🙂

  9. gost
    6 март, 2012 в 19:51

    Конкурсът приключи. Оценяването – също. Ако си пускала разказ, можеш да споделиш името му. 🙂 Ще си призная как съм го оценил, но за крайното класиране ще трябва да изчакаш до 10-ти. 🙂

  10. Kolewazaki Sen
    1 март, 2013 в 12:23

    Според мен идеята на това ограничение е, че повечето начинаещи писатели под 30 нямат финансовата възможност сами да си издадат книгата, докато хората над 30 (в общия случай) вече са се реализирали в някаква сфера, имат работа и социални контакти и могат да се финансират сами или по-лесно да си намерят финансиране за издаването на книга. От друга страна, пишещите хора под 30 обикновено още учат или тепърва почват да работят и финансите не са в излишък.

    Това естествено е само моя теория. И понеже още съм под 30, намирам ограничението за относително справедливо. 😉

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: