петък е…

За днес ви бях избрала едни други корици, но снощи попаднах на този роман и направо се влюбих в корицата. Харесвам всичко в нея – стила, модела, цветовете, шрифтовете и… всичко. Ако трябва да я опиша с едно изречение:

„Визуален оргазъм в розово“

заглавие: „Животът ми като зомби на бяла отрепка / My Life As a White Trash Zombie“

автор: Диана Роуланд / Diana Rowland

издателство: DAW

дата на издаване: май 2011

художник: Дан Дош Сантос / Dan Dos Santos

И понеже така и така наруших правилата на тази категория постове, като добавих и лични впечатления, трябва да отбележа, че не можах да се сдържа е и вече чета книгата. До сега, романът не отстъпва по качества на невероятната корица и се надявам скоро да ви споделя впечатленията си и от литературното съдържание на книгата.

Задължително посетете и галерията на художника. Има още страхотни корици. Специално за Тери: той е майстора и на книгите на Патриша Бригс…

„Брилянтно изтъкано“ от Александра Бракен

Сидел Мирабил е живото доказателство, как само капка дъжд може безвъзвратно да промени живота ти. Сбутано в най-далечния край на кралството, прашното й селце страда от странно упорита суша. Докато, естествено, в градчето не пристига магьосник, който донася дъжд. В отплата за помощта му, предлагат на Уейланд Норт да си избере каквото пожелае… и никой не е по-изненадан от Сидел, когато, без каквото и да било обяснение, той избира нея. Той пие прекалено много и се къпе прекалено рядко, и ако това не е достатъчно, за да я подлуди, Норт рядко използва магията си, с която така се гордее. И въпреки това, съвсем скоро тя осъзнава, че има нещо странно в магьосника, който я защитава така ревностно, както пази в тайна проклятието, което оцветява крайниците му в зловещ черен цвят и го оставя без дъх от агония. За съжаление, тя не получава шанс да потърси отговорите. Заедно със странно могъщите земетресения и бури, които ги следват по пътя им през кралството, други магьосници също започват да проявяват необясним интерес към нея, причинявайки редица смъртоносни дуели. На фона на надвисналата война и нестабилност, Сидел се сблъсква с нарастващата увереност, че тези събития не са толкова случайни, колкото си е мислела – че никое проклятие, нито дори това на Уейланд Норт, е така ужасяващо, както онова, което тя може би носи.

Попаднах случайно на книжката и реших да й дам шанс, търсейки нещо леко и неангажиращо. Привлече ме информацията, че авторката написва историята като подарък за рожден ден. Много сладко! Замислих се как ми се иска и аз някой ден да получа подобен подарък. И, разбира се, се гмурнах смело сред страниците, за да прочета този вълшебен подарък…

Не се разочаровах. Книгата не е нещо, което да ви разтърси. Не е супер оригинална или страхотно написана. Но е приятен, интересен и доста смислен роман. Написана е увлекателно и учудващо добре, визирайки младостта на авторката.

„Целувката на Дявола“ от Сарват Чада – Били Сан Греал #1

Бидейки най-младата и единствена жена сред Рицарите Тамплиери, Билкис Сан Греал израства, знаейки, че не е обикновена. Вместо да се мотае в мола или да ходи по срещи, тя прекарва времето си, тренирайки се за воин на ордена си в древната му битка срещу Нечестивите. Затвореният живот на Били се пропуква, когато приятелят й от детинство Кей се завръща от Йерусалим – прелестен и натрупал опасен опит. Той е на път да се завърне в живота на Били, но тя среща друг – Майкъл, с кехлибарени очи, който сякаш я разбира по-добре от всеки друг, безапелационно покорявайки сърцето й. Но преди Били да успее да се наслади на този приятен обрат в живота си, Тамплиерите са призовани в битка. Един от древните противници на ордена се е завърнал, търсейки светиня, пазена от Тамплиерите от стотици години – прокълнато огледало, притежаващо мощта да убие всички първородни в Лондон. За да спаси града си от катастрофата, Били ще трябва да загърби сърцето си и да направи по-големи жертви отколкото всеки друг Тамплиер.

Поредната книжка, която открих на случаен принцип. Много обещаващо начало. Оригинален сетинг – рицари Тамплиери, Лондон, приятен поглед над историческите и библейски факти омешани в модерна Англия, интересни теологични размисли, чуден хумор…

Щеше да е страхотно, ако само авторът имаше и таланта да развие правилно историята си, но уви…

„Мъртви на делтата“ от Стейси Джей – Анабел Лий #1

Едно време, феите бяха неща от приказките за лека нощ и сладките сънища. После се случиха мутациите и сънищата се превърнаха в кошмари. Феи с големина на комари вече спокойно задоволяват апетита си за човешка кръв, а за повечето хора, ухапването от фея е равносилно на полудяване или смърт. За щастие, Анабел Лий не е като повечето хора. Червенокоската, която пие здраво, не си държи езика зад зъбите и се предвижва с велосипед, има имунитет към отровата на феите и може да върши мръсната работа, която болшинството хора не могат. Включително да помага на служителите на закона – и на Кейн Купър, най-секси детективът сред блатата – като събира улики, когато извън огражденията против феи на Луизианското й градче е открит труп. Но Анабел не е подготвена да се справи с убийството на шестгодишно момиченце, нито с бившия си любовник, превърнал се в сноб от ФБР, който се включва към случая. Изведнъж, и без това нестабилната й връзка с Кейн се разклаща още повече, а дори най-доверените й приятели се превръщат в заподозрени. Животът на Анабел Лий започва да се срива: покрай драмата във връзката й, сърцераздирателното разследване на убийството, надрусаните с „Бриз“ нарко-дилъри и прекалено много „ром с кол“-и, Анабел се превръща в беглец – от миналото си, към бъдещето си и право в лапите на мрака, който я дебне…

Още една от книгите, които откривам „случайно“ в някое от среднощните ми търсения в Goodreads. Препоръчвам на всички любители на книгите, към момента това ми е най-полезния сайт за търсене на книги, за всякаква информация за тях и за ревюта и отзиви. Но да се върна на текущото заглавие…

Нямам идея какво очаквах. Търсех си просто някаква занимавка, докато чаках излизането на трета книга от „Ловците на демони“. Имах нужда от нещо бозаво (но все пак що-годе добре написано) и – признавам – любимото ми guilty pleasure (някой да помогне с превода?), именно „любовен триъгълник“.

Ако има нещо, което открои книгата от купищата и ме предизвика смело да я зачета, то това беше колелото. Честно, ърбън фентъзи героиня на велосипед? Оригинално, дори граничещо с абсурдно. Привлече ме на момента. А после… после вече станах тотален фен!

„Лятото, в което станах хубава“ от Джени Хан – „Лято“ #1

Бели отмерва живота си в лета. Всичко хубаво, всеки магичен момент се случва между юни и август. Зимата е просто време, в което да отброяваш седмиците до следващото лято, просто място далеч от къщата на плажа, далеч от Сузана и най-важното – далеч от Джеремая и Конрад. Те са момчетата, които тя познава още от най-първото си лято… те са й като братя, те са й тръпки и всичко останало. Но едно лято, едно ужасно и чудесно лято, колкото повече се променят нещата, толкова повече се наместват на местата, на които винаги е трябвало да бъдат.

Да си призная, че съм чела такава книга е малко като да ви призная, че си бъркам в носа. Каква блог-чик-бич персона съм, ако подхвана такова сладникаво, тийнейджърско, романтично книжле, единствено на база желанието ми да прочета нещо сладникаво, тийнейджърско и романтично? О да, с любовен триъгълник… Хм, предполагам, че правилният таг за случая е – „искрена“.

Каквато е и тази книга. Подхванах я с идеята просто да се разсея. Но книгата буквално ме завладя и не можах да я оставя. Очаквах доста посредственост и лиготии, но открих един чудесен, непретенциозен роман. Открих достоверни герои, с всичките им хлапашки грешки и недостатъци. Открих един разказ за първите тръпки, който не ми се стори детински и успя да разчувства (добре де, и просълзи), дори и жена като мен – на средна възраст, изпълнена с цинизъм и със страст към хард порното.

Но най-вече, открих роман за приятелството – във всичките му форми, за всички възрасти, за всякакви ситуации и житейски премеждия. Няма значение, дали сте тийнейджърка или майка на такава – престрашете се и прочетете тази книга. Подарете си малко лято…