„Мъртви на делтата“ от Стейси Джей – Анабел Лий #1

Едно време, феите бяха неща от приказките за лека нощ и сладките сънища. После се случиха мутациите и сънищата се превърнаха в кошмари. Феи с големина на комари вече спокойно задоволяват апетита си за човешка кръв, а за повечето хора, ухапването от фея е равносилно на полудяване или смърт. За щастие, Анабел Лий не е като повечето хора. Червенокоската, която пие здраво, не си държи езика зад зъбите и се предвижва с велосипед, има имунитет към отровата на феите и може да върши мръсната работа, която болшинството хора не могат. Включително да помага на служителите на закона – и на Кейн Купър, най-секси детективът сред блатата – като събира улики, когато извън огражденията против феи на Луизианското й градче е открит труп. Но Анабел не е подготвена да се справи с убийството на шестгодишно момиченце, нито с бившия си любовник, превърнал се в сноб от ФБР, който се включва към случая. Изведнъж, и без това нестабилната й връзка с Кейн се разклаща още повече, а дори най-доверените й приятели се превръщат в заподозрени. Животът на Анабел Лий започва да се срива: покрай драмата във връзката й, сърцераздирателното разследване на убийството, надрусаните с „Бриз“ нарко-дилъри и прекалено много „ром с кол“-и, Анабел се превръща в беглец – от миналото си, към бъдещето си и право в лапите на мрака, който я дебне…

Още една от книгите, които откривам „случайно“ в някое от среднощните ми търсения в Goodreads. Препоръчвам на всички любители на книгите, към момента това ми е най-полезния сайт за търсене на книги, за всякаква информация за тях и за ревюта и отзиви. Но да се върна на текущото заглавие…

Нямам идея какво очаквах. Търсех си просто някаква занимавка, докато чаках излизането на трета книга от „Ловците на демони“. Имах нужда от нещо бозаво (но все пак що-годе добре написано) и – признавам – любимото ми guilty pleasure (някой да помогне с превода?), именно „любовен триъгълник“.

Ако има нещо, което открои книгата от купищата и ме предизвика смело да я зачета, то това беше колелото. Честно, ърбън фентъзи героиня на велосипед? Оригинално, дори граничещо с абсурдно. Привлече ме на момента. А после… после вече станах тотален фен!

Това е една от книгите, които имат уникално първо изречение. От тези, които просто те удрят, и няма как да не продължиш да четеш, за да видиш какво още се крие вътре:

Гадно е да си върнеш обяда. Още по-гадно е, когато не си с махмурлук.

Малко автори имат смелостта да започнат книгата си с нещо свързано с повръщане. И изобщо да пишат по темата. Това начало силно ми напомни началото на „Грозните“, която много, много обичам, и съответно веднага ме зариби. По-нататък книгата не само, че не ме разочарова, ами просто нямам търпение да дойде края на месеца, когато е насрочена да излезе следващата от поредицата.

Романът ми хареса не само с откровения и приятен стил на авторката, но и със света, който описва. Много добре обмислен ърбън фентъзи сетинг – без прекалено много магически елементи и същества, достатъчно близък до действителността, за да могат читателите лесно да се пренесат в атмосферата, която е достатъчно мрачна и цинична, за да се хареса на по-възрастните, но все пак има достатъчно хумор, романтизъм, сладка меланхолия, присъща на книгите, развиващи се в южняшките щати.

Света дава страхотна основа за характерите на героите, които са наистина логично продължение и население на вселената на Стейси Джей. Чепати характери; тежко, трудно минало; интересни и разнообразни личности, като всяка от тях, дори и с минимално участие в сюжета, придава автентичност на романа и прави историята интересна. Главната героиня, Анабел Лий, не ме разочарова. Аз имам доста голяма поносимост към Мери Сю-та, но тя е много далеч от тях. Има толкова много лоши черти, навици и проблеми, че стърчи като гангренясал пръст сред сладникавото блато на идеални героини. Решенията и действията на Анабел често бяха грешни, глупави, емоционални, но и напълно достоверни с характера и историята й. И въпреки всички негативни нейни качества, все пак бе достатъчно „от добрите“, за да носи сюжета от първо лице и да не отврати читателя…

А определено книгата има с какво да отвращава. Това не е роман за хората със слаб стомах и силни морални ценности. Това е роман за възрастни, който не спестява грозотата на сцените, на убийствата, на човешкия характер. Ако трябва да посоча само едно нещо, което ме направи фен на романа, то е употребата на алкохол и други забранени субстанции. В повечето книги от жанра, героите и особено героините са почти „стрейт едж“. Рядко има някой от добрите, който дори да се напива, камо ли да има зависимост. Произведенията, които пък достоверно описват алкохолици и наркомани, често са прекалено мрачни и тягостни. Тук съществува идеалния баланс, който достоверно да опише „защо, как и колко пие тази жена“, без да я демонизира, но и без преувеличения или украсяване.

Като човек живеещ на нашите географски ширини, липсата на употреба на алкохол, често ми е липсвала в западните произведения. Като човек с относително интересно преживени младини (леле, как се състарявам!), имам доста добра представа за прекомерната употреба на разни и разнообразни субстанции, балансирането на границите на зависимостите и негативните последици от всичко това. В този си аспект, романът ми дойде изключително близък, достоверен (колко пъти ще я посторя тази дума – не знам) и го приех лично. А когато една книга ме удари на лична основа, то или я харесвам или я намразвам независимо от всички останали нейни качества.

Тук вероятно е моментът, да спомена и минусите в книгата. Към нейния край (след 80%) сюжета малко ми се забози. Имаше една сцена, която ми се видя като голям инфодъмп, макар да не съм специалист в областта. Развръзката силно се доближи до „деус екс макина“, а Анабел яхна мотор, запътила се с доста бърза скорост към кметството, където да смени името си на Анабел Сю, да не говорим, че същинския край беше по-скоро начало на следващата книга, което ме остави да вися и да чакам…

Но не, гореизброеното не ме кара да „нехаресам“ книгата. Просто няма как. Като с най-добрите приятели е – с течение на времето им знаете и кътните зъби и кариесите по тях, но вече са ви влезли под кожата и няма отърване. „Мъртви на делтата“ ми влезе под кожата като феическа отрова, опияни ме като силно блъди мери и сега броя дните до следващата книга…

Препоръчвам книгата на всички, които харесват книгите на Шарлейн Харис за Суки Стакхаус. Има същата добре описана атмосфера на Юга, както и приятна кримка. Ама истинска криминална загадка, а не просто свръхестествена заплаха, която героинята да разбие на пух и прах с екшън прийоми. Има си и много готина романтика, че и известна доза еротика, при това без да е прекалено описателна, но и напълно естествена, като за книга, разказваща се за възрастни индивиди. Любовния триъгълник е един от най-добрите, които съм чела, от гледна точка на достоверността и устойчивостта му. Много добро попадение в жанра.

Препоръчвам книгата и всички почитатели на ърбън фентъзито, които предпочитат по-мрачните краски. И на тези, които харесват този мрак, причинен от човека. Свят, по-близък до постапокалиптичната фантастика, отколкото до магическото фентъзи. Ако харесвате книгите на Илона Андрюз, Жана Оливър, то подозирам и „Мъртви на делтата“ ще ви хареса.

Силно се надявам продължението да е също толкова добро и да си заслужава чакането. На изпроводяк ще ви оставя с корицата на следващата книга, която също като тази определено ми се хареса. Едновременно характерна за жанра, но с онзи мечтателен привкус, който имат традиционно рисуваните корици…

П. П. Пропуснах да отбележа, че книгата е написана в сегашно време, което е доста сериозен минус, имайки предвид, че не забелязах реална причина за него. Дори и до края на романа, тази характерна особеност ме тормозеше и ме разсейваше от пълното наслаждаване на книгата…

оригинално заглавие	Dead on the Delta
автор	Стейси Джей / Stacey Jay
издател	Pocket Books
дата на публикуване	май 2011
бг издател	няма
поредица	Анабел Лий / Anabelle Lee
пореден номер	1
сходни книги	„Southern Vampire Mysteries / Суки Стакхаус“ от Шарлейн Харис „Яснота / Clarity“ от Ким Харингтън
възрастова насоченост	Самата авторка посочва, че книгата си е за възрастни – 16+. При това не толкова заради сексуалния аспект (Алилуя!), който не че не присъства, но няма чак толкова еротика в книгата. Но насилието, описанията, употребата на алкохол и лекарства… и изобщо книгата не спестява нищо. С оглед на личния ми опит с книгите, все пак си мисля, че по преценка на родителя (честно, досега не съм видяла наистина отговорни в това отношение родители, включително и моите) книгата би могла да се чете и от по-разумни 14+ тийнейджъри.
тип поредица	незавършена поредица
оценка
откъс	първа глава