Начало > книги, на английски, прочетено > „Целувката на Дявола“ от Сарват Чада – Били Сан Греал #1

„Целувката на Дявола“ от Сарват Чада – Били Сан Греал #1


"Devil’s Kiss" by Sarwat Chadda

Бидейки най-младата и единствена жена сред Рицарите Тамплиери, Билкис Сан Греал израства, знаейки, че не е обикновена. Вместо да се мотае в мола или да ходи по срещи, тя прекарва времето си, тренирайки се за воин на ордена си в древната му битка срещу Нечестивите.

Затвореният живот на Били се пропуква, когато приятелят й от детинство Кей се завръща от Йерусалим – прелестен и натрупал опасен опит. Той е на път да се завърне в живота на Били, но тя среща друг – Майкъл, с кехлибарени очи, който сякаш я разбира по-добре от всеки друг, безапелационно покорявайки сърцето й.

Но преди Били да успее да се наслади на този приятен обрат в живота си, Тамплиерите са призовани в битка. Един от древните противници на ордена се е завърнал, търсейки светиня, пазена от Тамплиерите от стотици години – прокълнато огледало, притежаващо мощта да убие всички първородни в Лондон.

За да спаси града си от катастрофата, Били ще трябва да загърби сърцето си и да направи по-големи жертви отколкото всеки друг Тамплиер.

Поредната книжка, която открих на случаен принцип. Много обещаващо начало. Оригинален сетинг – рицари Тамплиери, Лондон, приятен поглед над историческите и библейски факти омешани в модерна Англия, интересни теологични размисли, чуден хумор…

Щеше да е страхотно, ако само авторът имаше и таланта да развие правилно историята си, но уви…


Първа глава е като по учебник. Силно начало. Веднага те хвърля в екшъна. Неусетно те запознава със света и механиката му. Чудесна героиня, с направо смехотворно име. Много хляб за различни емоционални връзки и размисли. Теологичния аспект е оригинален. Нещо като книгите на Дан Браун, но пречупени през призмата на юношеската свръхестествена литература. Приятна почивка от американската действителност в съвременен Лондон. Романтични нотки, добре преплетени с приятелството, семейните отношения, воинския дълг и тийнейджърската психология.

В книгата има всичко, което би я направило не само бестселър, но и наистина сериозно и добро четиво. Но за съжаление липсва консистенция. На автора сякаш му липсва все още способността да развие максимално възможностите на сюжета си, да изгради напрежението, да успее да вкара достатъчно модерна визия на историческия и митологичен аспект.

На първо място ескалирането на напрежението в сюжета е много накъсано. Нямам против кривата да има няколко пика, предпочитам обаче плавното им нарастване, до финалната кулминация. За съжаление, в книгата това напрежение се движи по-скоро под формата на електрокардиограмата на надрусан с Екстази. Огромни скокове и последвали ги бързи сривове, които след първите няколко такива сцени тотално притъпяват сетивата на читателя. Вместо да ме кара да искам да чета все повече и повече, към средата на книгата бях напълно претръпнала и гледах на сюжета по-скоро дистанцирано и безпристрастно, сякаш четях учебник.

Същото се отнася и за романтиката в книгата. Има чудесен сетинг за любовен триъгълник, за повечко драма и неочакван обрат. Но за съжаление, Сарват Чада не го употреби. Прекалено бързо разкри картите, тотално уби тази нишка в романа си, а последвалите му опити да създаде напрежение не сполучиха.

От гледна точка на механиката на света също ме разочарова. Рицарите му бяха оригинални, но не бе предвидил хода на времето. Крайно романтично и клиширано, битките продължиха да се водят с мечове (за пореден път да отбележа колко крайно невероятно и смехотворно е тийнейджърка да размахва меч дълъг колкото е тя висока!), при положение, че човечеството отдавна е изобретило барута и огнестрелните оръжия. И дори няма никакво оправдание за употребата на остарялата техника. „Лошите“ биват наранявани от всякакви предмети. Няма никаква причина и без това малобройните и изстрадали наши рицари, да се уповават на средновековни оръжия. И това е само малка част от дупките в механиката на света…

От гледна точка на характерите на героите – тук авторът е имал повече успех. Но прочитайки книгата, останах с впечатление, че сякаш първоначално нашето момиче е било момче. Освен откровеното противопоставяне на половете и романтичната нишка (която така и така бе незадоволителна), нямаше нищо, което да открои полово Били. С напредването на романа тя все по-малко се открояваше като „момиче“ и ролята й би могла да бъде поверена и на мъжки персонаж.

Открих много сходства на книгата с поредицата „Ловците на демони“ на Жана Оливър. Прекалено много, за да ги подмина без да ги обмисля. Не съм сигурна, дали авторката е чела това произведение, защото от хронологична гледна точка, ми се струва че тази книга предшества историята на Райли Блекторн. Но какъвто и да е отговорът на тази загадка, американката бие тази поредица с много.

Все пак книжката не е чак толкова зле. Просто ме е яд, че в нея има хляб за много по-добро и по-силно произведение. На изпроводяк ще ви оставя с цитат, който съм си отбелязала. Малко ще ви наспойля, но е от любимия ми герой в романа, адашът ми, Луцифер.

– Какво е Адът, Сан Греал? – той разпери ръце. – Адът е плачът на прегладняло дете. Адът е да молиш за милост и да ти откажат. Адът е изневярата между мъжа и жената. – Той стисна ръцете си и усмивката му се разтегна. – Лъжите между баща и дете. – Той се потупа по гърдите. – Адът е в сърцето. – Дяволът се огледа сред руините на църквата. – Ако Бог чува всяка молитва, кой чува проклятията? Виковете от болка? Горчивите лъжи? Ние. И в един миг мъката е толкова голяма, че Етерът се разкъсва и дяволите навлизат в материалния свят.

оригинално заглавие Devil’s Kiss
автор Сарват Чада / Sarwat Chadda
издател Puffin Books
дата на публикуване май 2009
бг издател няма
поредица Били Сан Греал / Billi SanGreal
пореден номер 1
сходни книги
възрастова насоченост хм… май по-скоро 12+
тип поредица чела съм само първата книга от поредицата, която за сега се състои от 2 книги
оценка третото сърчице е с много уговорки
Advertisements
  1. dessitaa
    22 май, 2012 в 13:21

    Винаги съм се чудила как един писател от мъжки пол се престрашава да пише за главен герой от женски пол.Или трябва перфектно да познава женската психика/което е невъзможно,според мен/,или трябва някога да се е родил момиче и в последствие да е сменил пола си…Някак твърде смехотворни и измъчени ми се струват опитите на мъж да мисли като жена.Не съм чела книгата,но от резюмето оставам с такова впечатление/поправи ме ,ако греша/.Само поради тази причина не бих си купила и прочела такава книга.

    • 22 май, 2012 в 13:47

      Ами има си доста автори мъже, които много успешно създават правдоподобни женски персонажи. В случая не става дума само за не дотам достоверно литературно момиче. По-скоро целият сюжет е по-скоро развит като за момче и променен в последствие.
      Иначе, нормално, чела съм и достатъчно смехотворни мъжки персонажи, създадени от жени. Сещаш се, миши фантазии в розово…

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: