„Да се разголиш неохотно“ от Мег Магуайър

Разчупвайки парченце по парченце съпротивата й с всеки допир… Покойна осиновителка на Фалън Фрост е направила толкова много за да излечи раните от болезненото й детство. Затова, когато похотлив предприемач планира да срине стария й дом, за да направи мол, практичният, подреден живот, който Фалън си е изградила е застрашен. Изненадващо, той й предлага извратена сделка. Той ще остави собствеността намира, ако тя позира гола за скулптура, която ще влезе в колекцията му. Не виждайки друг изход, тя заминава за Нова Скотия… само за да открие нещо напълно неочаквано. Секси, емоционален, вбесяващ я скулптор. Въздържаната, неитересуваща се от секс Фалън е предизвикателство за Макс Емери, което той едва се сдържа да дразни. И все пак, с всяко почукване на длетото, той открива жена, която разпалва мечти, които той е смятал за загубени. Дом, семейство… любов. И колкото повече се доближава до сърцевината й, толкова по-трудно му е да приеме, че извайва голото й тяло за очите на друг мъж. Когато напредъкът по скулптурата почти секва, крехкият им измислен свят рухва под тежестта на действителността. Застрашавайки единствения шанс на Фалън да спаси земята на осиновителката си… и всякакъв шанс тя и Макс да отрият любовта.

Вече съм ви надула главите с възхвалите си за творчеството на Кара Мак Кена. Най-сетне се престраших да посегна и към романсите на алтер-егото й, Мег Магуайър. Е, всъщност, Мег е истинското име на писателката, която пише горещата си, интелигентна еротика под псевдонима Кара Мак Кена. Надявам се да не съм ви объркала тотално. Авторката е една, стилът – същият, както и удоволствието от прочетеното.

Нямам идея, защо авторката прави това разделение по жанрове и псевдоними. За мен книгата бе не по-малко гореща от останалото й творчество. И секс си има. Но това май си е нормално за романсите, нищо, че като малка си мислех, че в тях има само поетични метафори и намеци. С този роман горещите сцени са си на нивото, на което Кара ме е свикнала – реалистични, страстни, откровени, но и много чувствени и красиви. Ако трябва да отбележа разлика, е може би хода на отношенията между героите й. В еротичните й произведения те се движат от чисто сексуалния контекст към романтичната връзка. Тук сюжета се движи към влюбването, а после вече сексът си е логично продължение.

Та така, чувствайте се предупредени. Това не е книжле омаяно от въздишки, чийто климакс са някоя и друга откраднати целувки. Пригответе се за доста по-жежки сцени. Аз направих грешката да подценя еротичния талант на авторката и ми се наложи да изчета всичките секс сцени не къде да е, а на детската площадка… Безценно!

„Земен посев“ от Памела Сарджънт – Посеви #1

Корабът лети с бясна скорост през космоса. Дълбоко във вътрешността си носи семената на човечеството. Изстрелян от народа на умиращата Земя преди повече от век, с мисията да открие пригоден за живот свят за децата – петнадесетгодишната Зохерет и спътниците й – които корабът създава от генетичните си банки. За Зохерет и спътниците й Корабът е бил майка, баща и любящ наставник, подготвяйки ги за най-трудното им предизвикателство – да оцелеят със собствени сили на необитавана планета, без закрилата на Кораба. Този ден вече е почти настъпил… но готови ли са те да напуснат Кораба? Корабът измисля тест. И изведнъж, инстинктите, които са били латентни за повече от сто години, надделяват. Зохерет наблюдава как приятели се отчуждават … или стават врагове. Ще успеят ли Зохерет и спътниците й да преодолеят най-голямата пречка за оцеляването на човешката раса – самите себе си.

Не се бъркайте от заглавието, не съм решила да се отдам на аграрна дейност. Просто не ми хрумна нищо по-добро и близко като превод на заглавието. Ако има несъгласни – моля, оставете коментар с вашето предложение.

Нямам идея как точно се нарича специфичния жанр, в който трябва да се постави книгата. В главата ми изниква „социална фантастика“. Не съм „експрес“ и нямам идея от точната класификация на горепосоченото. Аз си го тълкувам като фантастика, която е фокусирана върху човешката същност – психология, философия, морал, общество и история. И не, книгата не е някаква дистопия, поне на мен ми се струва далеч и от този жанр. Действието се развива в космоса, има и много, много екшън. Ще оставя на професионалните литературни критици точно да класифицират този роман. Аз бих казала, че е една от най-смислените фантастики, които някога съм чела.

И както често се случва, освен че е увлекателна и богата на теми за размисъл, тази книга е и адски депресираща. Отново да спомена специфичния жанр – за мен той е като кънтрито на литературата. За обикновения селяндур, това е музика, на която кротко (или не дотам) да се напиеш в единствената кръчма в радиус от 50 км от къщурката ти. Но, не дай боже, да си малко по-дълбокомислен или в криво настроение, тази музика може направо да те смачка. Според една статистика кънтри музиката е причинила най-много самоубийства, в сравнение с останалите стилове.

Е, за мен този тип литературни произведения действат по идентичен начин на съзнанието ми. Ако сте сред хората, притежаващи интелект над средното ниво, ако живота у нас (и по принцип) ви отчайва, ако имате склонност да задълбавате в нещата, които четете, или суицидни наклонности – моля, не четете тази книга. Или поне я отложете за момент, когато сте в по-добро настроение. Защото „Земен посев“ е до болка истински и правдоподобен роман за същността на човечеството. Роман, който уж лековато, но безкомпромисно прави дисекция на всичко добро и лошо в психологията ни. Роман, който рисува едно много логично бъдеще, в което хората са на светлинни години (буквално) от съвременната ни действителност, но и същите, каквито са били още от каменната ера. Роман за мечтите и за грешките, за любовта и предателството, за надеждата и за болката и за всичко, което ни прави човешки същества…

„Ученичка“ от Труди Канаван – Черният магьосник #2

– Най-важното качество на магьосника е познанието. Без него, неговата сила е безполезна. – Погледът на магьосника се плъзна по Сонеа – Дори и силите му да се проявят от самосебе си, той скоропостижно ще загине, ако не се сдобие с познанието да ги контролира. Сонеа знае, че всички други ученици в Гилдията на магьосниците произхождат от влиятелни фамилии, но освен това знае, че в случай на нужда, може да разчита на помощ от Ротен и Данил. Е, поне докато някой не започва да разпространява зловредни слухове за нея… и Акарин, Върховният магьосник, се намесва. Повишен до Посланик на гилдията, Лорд Данил заминава за двора на Елин. Първата му задача, възложена от Администратор Лорлен, е да продължи, тайно, отдавна прекъснатото проучване на Лорд Акарин върху древните магически знания. Без да знае за истинската причина за пътешествието си, скоро Данил е изправен пред неподозирани опасности. Междувременно, Сонеа почти е забравила тъмната тайна на Върховния магьосник, но прикриването на истината може да се окаже пагубна грешка.

Напълно в реда на нещата, след като прочетох първата книга от поредицата „Черният магьосник“, моментално се нахвърлих на втория роман – „Ученичка“. Тук българското издателство ще ме прощава, но не съм съгласна с техния превод на заглавието. Ако все пак решите да си закупите книгата, то тя е на пазара като „Избраница“. Ако все още се чудите, дали да прочетете тази трилогия – аз ви я препоръчвам горещо. Не, не е най-доброто, умопомрачително, светопреобръщащо четиво в жанра фентъзи. Но е приятна, добре написана, увлекателна книга и на всичкото отгоре вече я има на български.

А сега, да опитам да си обоснова и мнението…

петък е…

Понеже е ден за красиви и оригинални корици, реших да ви предложа тези на новите издания на поредицата, известна до скоро като „Кожодери / Skinners“ на Робин Васерман. Не знам по какви точно причини, но вече поредицата и книгите са преименувани. Но при всички случаи, одобрявам новите корици, които със сигурност са страхотен триптих и много добро представяне на тази трилогия. Трябва да отбележа, че и съдържанието на романите си заслужава, и може би някой ден ще ви запозная и с него…

автор: Робин Васерман / Robin Wasserman
поредица: „Рязко събуждане / Cold Awakening“ aka „Кожодери / Skinners“
издател: Simon Pulse
дата на издаване: октомври 2011

„Гилдията на магьосниците“ от Труди Канаван – Черният магьосник #1

Старият магьосник направи пауза. – Ако тази млада жена е самоука, то би трябвало да очакваме, че ще е по-силна от средния ни ученик, вероятно дори по-силна от средния магьосник. Всяка година магьосниците на Имардин се събират, за да прочистят улиците на града от скитници и престъпници. Майстори в дисциплините на магията, те знаят, че обикновените отрепки не могат да им се опрат. Но защитният им щит не е толкова непробиваем, колкото си мислят. Сонеа, разгневена, отчаяна и възмутена от отношението към семейството и приятелите й, хвърля камък по щита, влагайки в това всичката си ярост. Тя е изумена, когато камъкът безпрепятствено преминава през бариерата и поваля един от магьосниците в безсъзнание. Сбъдва се най-лошият страх на Гилдията. Необучена магьосница броди на свобода в Имардин и трябва да бъде открита преди необузданите й сили да я унищожат, в едно с целия град

Напоследък чета повече фентъзи от обикновено. Откривам, че сред този жанр има не по-малко горди, смели и достойни за уважение героини от тези в ърбън фентъзито. Както има и достатъчно автори, които успяват да напишат фентъзи, което да не е патологично захаросано и идеализирано, както и да излязат от клишираността на куест-базирания сюжет.

Отделно, винаги съм си падала по комбинацията „Грозното патенце+Пепеляшка“, с елементи на харипотърщина :). Харесва ми да проследявам обучението, тренировките и израстването на героините.

И както вече съм споменавала, многократно, се зарибих по австралийските писатели. Труди Канаван е една много талантлива тяхна представителка и както вероятно вече предполагате, останах много доволна след прочита на първата книга от поредицата „Черният магьосник“.

петък е…

автор: Мария В. Снайдър / Maria V. Snyder

поредица: „Уроци / Study“

издател: MIRA