„Гилдията на магьосниците“ от Труди Канаван – Черният магьосник #1

Старият магьосник направи пауза. – Ако тази млада жена е самоука, то би трябвало да очакваме, че ще е по-силна от средния ни ученик, вероятно дори по-силна от средния магьосник. Всяка година магьосниците на Имардин се събират, за да прочистят улиците на града от скитници и престъпници. Майстори в дисциплините на магията, те знаят, че обикновените отрепки не могат да им се опрат. Но защитният им щит не е толкова непробиваем, колкото си мислят. Сонеа, разгневена, отчаяна и възмутена от отношението към семейството и приятелите й, хвърля камък по щита, влагайки в това всичката си ярост. Тя е изумена, когато камъкът безпрепятствено преминава през бариерата и поваля един от магьосниците в безсъзнание. Сбъдва се най-лошият страх на Гилдията. Необучена магьосница броди на свобода в Имардин и трябва да бъде открита преди необузданите й сили да я унищожат, в едно с целия град

Напоследък чета повече фентъзи от обикновено. Откривам, че сред този жанр има не по-малко горди, смели и достойни за уважение героини от тези в ърбън фентъзито. Както има и достатъчно автори, които успяват да напишат фентъзи, което да не е патологично захаросано и идеализирано, както и да излязат от клишираността на куест-базирания сюжет.

Отделно, винаги съм си падала по комбинацията „Грозното патенце+Пепеляшка“, с елементи на харипотърщина :). Харесва ми да проследявам обучението, тренировките и израстването на героините.

И както вече съм споменавала, многократно, се зарибих по австралийските писатели. Труди Канаван е една много талантлива тяхна представителка и както вероятно вече предполагате, останах много доволна след прочита на първата книга от поредицата „Черният магьосник“.

Донякъде сюжетът не ми беше особено оригинален. Вече бях чела поредицата „Уроците“ на Мария В. Снайдър и „Брилянтно изтъкано“ на Александра Бракен. Ако щете дори и „Даровита“ на Кристин Кашор, макар тя да се различава доста като история. Но пък трябва да отбележа, че „Гилдията на магьосниците“ предшества изброените книги с поне няколко години. Не мога обвиня авторката в липса на оригиналност. Пък и нямам нищо против да чета сходен сюжет, особено ако е така добре написан, както в случая.

Труди Канаван успява много бързо да ни вкара в история и да привлече интересът ни към света и героите си и техните приключения. Разказът е увлекателен, действието се развива бързо, задъхано и нямаше как да не прочета цялата книга на почти един дъх (е, за около 24 часа). Накъсаността на сцените на моменти ми идваше в повече, както и смяната на гледната точка и пропуските в хронологията на събитията. Но пък така книгата се концентрира само върху най-важните моменти, успява да пресъздаде паралелно историята през очите и съзнанието на повече герои и, в крайна сметка, само допринася за качеството на романа.

А самата книга е съставена от две части. Първата ни разказва как Сонеа, и Гилдията, инцидентно открива силите си и за опитите й да избегне залавянето си от магьосниците. Не мисля, че е голям спойлер, да ви кажа, че втората част представя сблъсък на героинята ни със света магьосниците, гилдията и вечните задкулисни интриги, след неизбежното залавяне на Сонеа. По някакъв начин двете части на романа ни разкриват двете страни на монетата, двете лица на Имардин. Бедняшкият квартал, с престъпниците, хулиганите, грозотата и мизерията, но и с немалкото му честни и доблестни жители. А от другата страна разкошът и благоденствието на богатите квартали, зад чиито привидно благородни фасади се крият не по-малко черни души, престъпни заговори и грозни интриги.

И сред това пътешествие из многобройните и разнолики кътчета на Имардин, Сонея трябва да се сблъска с новите си сили, да ги приеме и да се научи да ги контролира. А могъщата магия в необучени ръце както винаги е опасна и необуздана, неизбежно предизвиква страх у околните, дори и сред най-близките. И не са малко хората, които имат интерес към героинята ни – дали за да й помогнат, да я използват и дори да я унищожат…

Освен Сонеа, в историята присъстват много и многолики персонажи. Всеки един е чудесно описан, със своя собствена история и мотивация, и дори и второстепенните герои или пълните статисти допринасят много за цялостната картина, която авторката описва. При това майсторски. Не се съмнявам, че ще обикнете героите на този роман, дори и злодеите. Труди Канаван дарява всеки един, бедняк или магьосник с ярък образ и лично място в сюжета на романа си.

Отделно, Имардин и останалите държави от света на поредицата са многообразни и пъстри. Авторката създава едновременно приказен, но и достоверен сетинг за историята си. С различни нации и етноси, характерните им политически и културни традиции, с различни расови белези. И макар лесно да можем да направим аналогии с действителни нации, то Труди Канаван не прави буквални копия, а само заимства умело от действителността, което определено допринася за достоверността на книгите й. Тя ни разказва дори и за историческите корени на текущите събития, при това без да губи нишката на препускащия екшън. При това, тази първа книга е едва началото на пътешествието ни сред Киралия. Вече започнах втората, която ни запознава доста по-подробно с държавите извън Имардин и техните жители. Така че, ако ви хареса „Гилдията на магьосниците“, то „Ученичка“ също няма да ви разочарова.

Откъм исторически сетинг, то книгата се развива, както повечето си посестрими в жанра, в някакво общество между средновековното и научната революция. С лек превес към науката. Далеч е от стийм-пънка, но е по-близо до „Вещерът“ на Сапковски, отколкото до „Властелинът на пръстените“. За мен, това търсене на логика и познание, било то и оксиморон в комбинация с магия, бе приятно и привлекателно. Доколко авторката съумява да ги представи употребата на магия като един процес, подлежащ на съответни закони и метафизични мерки и процеси – е, със сигурност се справя достатъчно добре, без да се налага да използва починът „Magic, mothafucka!“.

Също така добре, а може би именно заради това, съумява и да избегне да набута Сонея в категория Мери Сю. Героинята ни е достатъчно могъща, разумна, притежава не малко добри качества, има трагично детство, добра фея под формата на застаряващ магьосник и принц, с далеч не благородно потекло и липса на особени скрупули. И все пак Труди Канаван успява да извае една героиня далеч от сладникавото и хиперболизираното.

Трудно е да посоча как точно го прави. От една страна съм самоук критик, пък и ако бях толкова добра в анализа на литературата, вероятно щях да работя вече в индустрията. Ако трябва да направя опит да разгадая постижението на авторката, то бих заложила на това, че книгата е по-скоро фокусирана върху събитията, върху действията на героите, отколкото върху личните драми на Пепеляшката. Както и разнообразието на гледни точки, които освен, че допринасят за увлекателността на сюжета, го разграничават от клишираността в по-дамските четива.

Трябва да посоча, че краят на тази първа книга постига трудното за част от поредица – едновременно да приключи наболелите въпроси, да завърши започналата история, но и да остави достатъчно отворени теми, за да накара читателите да жадуват да прочетат следващата книга, без да ги оставя да висят, нито пък следващата книга да е напълно изсмукана от пръсти, само на база герои и свят. Личи си, че става дума за трилогия, с ясен замисъл и идея, а не просто за поредната поредица. Или поне това са наблюденията ми към момента.

До тук, май само похвалих романа, а е видно, че не съм му дала максимална оценка. Е, колкото и да ми се хареса, открих и някои слабости. На първо място, ми се искаше малко повече в описанията на мизерията на бедняшкото битие. Не че картината е идеализирана, не че липсват и бордеите, и клоаките и студенокръвните убийства. Просто ми се искаше с една идея повече грозота, повече смрад, повече от онези неща, които отделят приказката от сериозните романи.

Другото, което ми се стори в минус, беше прекалено лесното класифициране на героите към „добрите“ и „лошите“. Отново – далеч са да бъдат клиширани или плоски. И ако трябва да погледна на историята, като участник в нея, то персонажите не биха ми били толкова лесни за разгадаване. Но пък третото лице в случая не ми дава шанс да се гмурна чак толкова надълбоко, за да гледам през очите на действащите лица. А в ролята си на вездесъщ читател ми се стори прекалено лесно да категоризирам различните герои, спрямо сюжета и главната ни героиня.

И, на последно място, ми липсваше онази неочакваност и оригиналност, която да изкачи романът от „чудесен“ до „невероятен“. Има и интриги, и обрати и интересни и многопластови характери, но донякъде хепи-ендът беше очакван и напълно в традициите на жанра. Разбира се, всичко което посочих до тук, по никакъв начин не правят книгата слаба. Напротив. Понякога именно тези „минуси“ ни карат да посягаме към дадено произведение. Не винаги ни трябва нещо прекалено дълбоко, тежко или неочаквано. Няма нищо лошо в четенето единствено и само за удоволствие.

Особено, когато е добре написано. А Труди Канаван определено доказва, че е професионален и талантлив писател. В книгата си личат както творческите качества на авторката, така и професионалната работа на целия екип, който е допринесъл за публикуването на този роман. Напоследък прекалено често се сблъскам с книги, които са страхотни като идея, но страдат от некачествено изпълнение. В случая, „Гилдията на магьосниците“ бе една от най-добре написаните книги, които съм прочела от началото на годината.

И най-хубавото е, че това е и една от книгите, които може да прочетете и на български. Ура! Има светлина в тунела на родното ни книгоиздаване. Ако сте почитатели на доброто фентъзи и съм успяла да ви „зарибя“, то може да си закупите и прочетете книгата, която е издадена от MBG Books. За съжаление, не мога да ви споделя действителни впечатления от българското издание. Имам малко недоволство за корицата, но това си е въпрос на вкус. Но пък благодарение на интервюто на Ана Хелс с издателя и похвалният му избор на книга, с която да обогати българските читатели, то очаквам само хубави неща от това ново издателство.

оригинално заглавие	The Magicians’ Guild
автор	Труди Канаван / Trudi Canavan
издател	HarperCollins Australia
дата на публикуване	първо издание – октомври 2001
бг издател	MBG Books
поредица	Черният магьосник / The Black Magician
пореден номер	1
сходни книги	„Брилянтно изтъкано / Brightly woven“ от Александра Бракен поредицата „Уроци / Study“ от Мария В. Снайдър
възрастова насоченост	според мен книгата е подходяща и за юноши и за възрастни, тъй че 14+, дори бих могла да сваля и на по-малко
тип поредица	завършена трилогия
оценка
откъс	Тук ще трябва да направя забележка на българските издатели, които не предоставят откъс от книгата (или поне аз не откривам такъв на сайта им). Надявам се да подходят малко по-далновидно към евентуалните си читатели, аз лично вярвам, че откъсите от произведенията са много по-добра реклама (макар и с две остриета) от всякакви анотации и рекламни послания. Ако все пак искате да се докоснете до романът и нямате проблем с английския, ето откъс от сайта на писателката. Първа глава По обясними причини няма да ви я превеждам.