„Да се разголиш неохотно“ от Мег Магуайър

Разчупвайки парченце по парченце съпротивата й с всеки допир… Покойна осиновителка на Фалън Фрост е направила толкова много за да излечи раните от болезненото й детство. Затова, когато похотлив предприемач планира да срине стария й дом, за да направи мол, практичният, подреден живот, който Фалън си е изградила е застрашен. Изненадващо, той й предлага извратена сделка. Той ще остави собствеността намира, ако тя позира гола за скулптура, която ще влезе в колекцията му. Не виждайки друг изход, тя заминава за Нова Скотия… само за да открие нещо напълно неочаквано. Секси, емоционален, вбесяващ я скулптор. Въздържаната, неитересуваща се от секс Фалън е предизвикателство за Макс Емери, което той едва се сдържа да дразни. И все пак, с всяко почукване на длетото, той открива жена, която разпалва мечти, които той е смятал за загубени. Дом, семейство… любов. И колкото повече се доближава до сърцевината й, толкова по-трудно му е да приеме, че извайва голото й тяло за очите на друг мъж. Когато напредъкът по скулптурата почти секва, крехкият им измислен свят рухва под тежестта на действителността. Застрашавайки единствения шанс на Фалън да спаси земята на осиновителката си… и всякакъв шанс тя и Макс да отрият любовта.

Вече съм ви надула главите с възхвалите си за творчеството на Кара Мак Кена. Най-сетне се престраших да посегна и към романсите на алтер-егото й, Мег Магуайър. Е, всъщност, Мег е истинското име на писателката, която пише горещата си, интелигентна еротика под псевдонима Кара Мак Кена. Надявам се да не съм ви объркала тотално. Авторката е една, стилът – същият, както и удоволствието от прочетеното.

Нямам идея, защо авторката прави това разделение по жанрове и псевдоними. За мен книгата бе не по-малко гореща от останалото й творчество. И секс си има. Но това май си е нормално за романсите, нищо, че като малка си мислех, че в тях има само поетични метафори и намеци. С този роман горещите сцени са си на нивото, на което Кара ме е свикнала – реалистични, страстни, откровени, но и много чувствени и красиви. Ако трябва да отбележа разлика, е може би хода на отношенията между героите й. В еротичните й произведения те се движат от чисто сексуалния контекст към романтичната връзка. Тук сюжета се движи към влюбването, а после вече сексът си е логично продължение.

Та така, чувствайте се предупредени. Това не е книжле омаяно от въздишки, чийто климакс са някоя и друга откраднати целувки. Пригответе се за доста по-жежки сцени. Аз направих грешката да подценя еротичния талант на авторката и ми се наложи да изчета всичките секс сцени не къде да е, а на детската площадка… Безценно!

Мег Магуайър остава вярна на стила си в избора на героите. Тя не пише самоцелни романси или еротика. Основното в романите й е сблъсъкът и противопоставянето на интересни герои – с проблематично минало, необичайни интереси, с чудати и чепати характери… Дори и някой от характерите й да клонят към клишетата в жанра, то партньорите им и цялостната постановка изважда романите й от предсказуемото блато.

В случая имаме въздържаната, почти асексуална Фалън, принудена да позира гола за страстният, французин Макс. Скулпторът естествено е артист – страстен, прям, невъздържан, дързък… Е, сега, за целите на жанра и двамата са сред по-привлекателните екземпляри на човешкия род. Но интересното при тях са емоционалните им обременености от миналото им. Няма да ви спойля. Романът бавничко разкрива и съкровените тайни, и грозните преживявания, и скритите желания…

Необичайната ситуация, която събира героите играе много положителна роля за романа. Създава едновременно напрежение в отношенията им, извън напъпващите любовни трепети. Освен това ни спасява от любовта от пръв поглед, която макар и да е много романтична и любима на поетите, аз ненавиждам в съвременните и сериозни произведения.

Авторката както винаги не пропуска и детайлите. Чудесно описва сцената на действието – забутано канадско селце на брега на океана, след края на летния сезон. Не пропуска да опише дребните, битови интеракции на героите, особено споделените им хранения. За мен има нещо изключително интимно, ще се въздържа да кажа „сакрално“, когато двама души споделят една трапеза. На пръв поглед нещо толкова естествено и ежедневно, под перото на талантлив писател може да се превърне в чисто вълшебство. Няма нужда да споменавам и за естествената връзка между кулинарното изкуство и романсът и еротиката. Има нещо много чувствено в приготвянето и споделянето на храна и вино, и макар и да не говорим за произведение на Лаура Ескиавел, и този роман отдава нужното на кулинарната магия.

Артистизмът, специфичният поглед на скулпторът, дори специфичната техника на изработването на статуята също допринасят и за достоверността на книгата, и за нейната оригиналност. Мег Магуайър ще ви даде един доста правдоподобен поглед върху живота и емоционалността на хората на изкуството и определено ви препоръчвам да й се доверите. Беше ми много приятно да чета за ексцентризмът на Макс, за мотивацията зад творчеството му и за тревогите на артистичната му душа.

Отделно, половината от книгата е написана именно през неговия поглед, което е още една причина да ми хареса. Винаги съм харесвала мъжката гледна точка в романсите. В тази книга, „мъжкият глас“ ми се стори правдоподобен, макар и това впечатление неминуемо да е субективно с оглед на половата ми принадлежност. Жалко, че нямам под ръка мъж, който да дръзне да прочете толкова женска проза, че дори и да сподели откровено мнение по нея. Но дори и да бъркам, то несъмнено паралелът на гледните точки допринасят много за атмосферата и развитието на сюжета.

Ако трябва да се аргументирам за леко по-ниската си оценка за произведението, то вероятно бих посочила не съвсем задоволителния край. Очаквах малко повече, нещо по-оригинално, по-рязък обрат или пък повече драма… Не знам. Краят едновременно ми дойде леко по-бързо (ей, не са наситиха тез жени, бре!) и прекалено лесно се разрешиха проблемите на двойката ни. Или поне на мен така ми се стори.

Освен това, съвсем леееееееекинко ми се стори, че вече съм виждала част от характерите в „Curio“. Не става дума за директно копиране, в никакъв случай. Просто част катарзисът на героите до някъде го бях вече преживяла в предишния роман.

Разбира се, непълното ми задоволство и възхищение от книгата може и да е напълно и единствено заради жанра. Напоследък откривам, че харесвам И романси, но не съм им станала заклет фен. Все още изпиствам извесно смущение и неохота, посягайки към книга, по-подходяща за… абе за друг тип жени. Уверена съм, че ще ми мине. Или едното, или другото. Надявам се…

Да не забравя да плюна и на смотаната корица. Знам, че подобни корици са си традиционни, да не кажа задължителни за жанра. И именно такива корици привличат традиционните заклети почитателки на розовите четива. Само дето мен искрено ме възмущават и отвращават. Радвам се, че ги чета на Киндъла и не ме разконспирират всички какво чета. За съжаление, проблемът ми не е само в това, дали ме е срам, че чета романсчета. Просто си мисля, че книгите на Мег/Кара заслужават много повече от клишираният мускулест, полугол бабаит и полузаспалата, зашеметена от любоф кифла. За мен, една Венера Милоска би стояла доста по-добре като корица, но пък никой не ме и пита.

При всички случаи, дори и без корица ви препоръчвам този роман. Добре написан, емоционален, романтичен, достоверен и с няколко страшно горещи секс сцени. Какво повече й трябва на една жена в разцъфващата пролет? А, да, сещам се, но него си го набавете от другаде…

оригинално заглавие	The Reluctant Nude
автор	Мег Магуайър / Meg Maguire aka Кара Мак Кена
издател	Samhain Publishing
дата на публикуване	февруари 2011
бг издател	няма
сходни книги	„Рядка ценност / Curio“ от Кара Мак Кена
възрастова насоченост	16+
тип поредица	самостоятелен роман
оценка